Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.10.2011 18:10 - Сам сред нищото (!-ва част)
Автор: dorian01 Категория: Новини   
Прочетен: 1138 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 21.05.2012 11:42


Сам сред нищото (1 част )                       ужаси                

                                ..............

 Таксито се движеше плавно по заснежените и тъмни софийски булеварди и Калин с усмивка наблюдаваше падащия върху предното стъкло сняг, осветяван от оранжевите светлини на уличните лампи. Беше около полунощ и движението бе доста разредено, тук-там се появяваха бели и червени светлини от други автомобили, които малко след това изчезваха в тъмната снежна мъгла. Шофьорът се опита да проведе разговор с него, но умората надделяваше върху мисловната дейност на Калин, който отговаряше краткосрично и неясно. След малко двамата вече бяха потънали в мълчание и всеки се занимаваше със своите дейности.
  Автомобилът мина жълтите павета на "Цар Освободител", след това свърна през кръстовището до Софийския Университет и се насочи към Орлов мост. Когато прекоси и това кръстовище, колата пое по правия и широк булевард "Цариградско шосе", увеличавайки значително скоростта си. Все пак до "Младост 4" имаше доста път и Калин реши да се отпусне в сладка дрямка върху меката седалка. Разноцветните и светещи коледни украси по уличните лампи  преминаваха като на парад през уморените му очи, като постепенно започнаха да се сливат и разреждат в тъмнината на съня...

                             .................
                                    
  Събуди се заради лютия мраз, обзел и сковал тялото му! Всичките стави го боляха, а гърбът му бе изкривен от неудобната поза. По космите на носа се бяха образували ситни ледени капки и той поемаше чрез тях мразовит въздух! Отвори очи и се загледа!
  Седеше в автомобил на седалката до шофьорската! А на мястото на шофьора нямаше никой! Отпред, на предното стъкло студът бе сътворил красиви снежни шарки, а слабата синкава светлина идваща от всички посоки показваше, че е ранна сутрин!
  Къде се намираше по дяволите?! Какво правеше тук? Спомените от снощи постепенно започнаха да нахлуват в главата му.

  Беше на гости при приятелите си, стоя до към единадесет и половина, след което хвана такси за Младост 4. По-нататък не помнеше нищо, защото по време на пътя се опита да заспи и може би наистина бе заспал. И се бе събудил тук!
  Дали това е същото такси?!  Навярно да, защото Калин видя угасналия таксиметров апарат и тъмночервеното екранче, което трябваше да показва цената и километрите!
  Обърна глава към празната шофьорска седалка и постепенно насочи погледа си към волана. Ключовете бяха на стартера!
  Една страшна мисъл мина като гръм през съзнанието му: Ами ако е отвлечен? Отвлечен и изоставен в студа! Той бавно натисна дръжката на колата и бутна замръзналата врата. След кратко усилие тя поддаде и се отвори!
  Леден въздух нахлу във вътрешността на колата, забивайки се безкомпромисно в лицето и тялото му. Веднага след това той усети по краката си рохкавия сняг, който бе влязъл отвън и бе затрупал обувките му
  С рязка крачка Калин излезе и се загледа в околността. Намираше се в неравна местност, съставена от ниски дръвчета и храсти! Зимна мъгла се бе спуснала и ограничаваше обхвата на погледа му. Студът бе свиреп и непоносим, той щипеше лицето, ушите и ръцете му, които бяха придобили розово-лилавия цвят на изстудяването. Навярно беше поне десетина-дванадесет градуса под нулата.

  А снощи беше около петнадесет градуса над нулата,  Калин се бе облякъл със сако и блуза и въпреки тънкото си облекло, вчера му беше топло. А сега изведнъж се оказа на място, където е поне с двадесет и пет или тридесет градуса по-студено!
  Какво се бе случило тук? Къде се намираше сега? Това място трябва да е извън София, защото въздухът бе сравнително чист. Навярно е попаднал във Витоша!
   Погледна към спрелия автомобил, марка "Хюндай" - жълт на цвят с множество надписи по него, но десетсантиметровият сняг отгоре пречеше да се види надписа "Такси". Все пак на средата на капака имаше лека снежна издатина, показваща мястото на табелата.
  Значи шофьорът го е зарязал тук и е отишъл някъде. И все пак възможно ли е един таксиметърджия да остави своя автомобил на някой непознат и да хукне из гората?! Може би не! Може би се е случило съвсем друго нещо.
  Калин отново се върна на мисълта за отвличането. Дали са го отвлекли и са го докарали дотук. Той напипа джобовете си и извади документите и парите си. Всичко бе там, така както си го е оставил!
Тогава защо да го отвличат? Семейството му не е богато и едва ли ще е в състояние да плати някой огромен откуп. Може пък и да са го объркали с някой друг! Всичко е възможно?
  Тогава? Тогава навярно похитителите ще дойдат, ще го упоят с някакво вещество и ще го закарат някъде!! Калин потръпна от тази мисъл!
  Не, и в това обяснение нямаше логика. Ако някой е решил да го отвлича, досега да го е направил. Щеше да се събуди не в гората, а в някоя тъмна стая, прикован с белезници към някое легло или завързан с въже за някой стол. От тук следва, че навярно не е отвлечен.
  В такъв случай какво е станало с него? Какво е станало с шофьора? Калин отиде от другата страна и се загледа - около колата нямаше никакви стъпки, нито вдлъбнатини в снега, които да оказват мястото им. Отзад следите от гумите също се бяха заличили, сякаш този автомобил е стоял тук от дни!
  Отвори шофьорската врата и седна на седалката пред волана. С ключа завъртя стартера, но автомобилът не запали? Опита още веднъж... и още веднъж... и отново същият резултат! Транспортното средство беше дълбоко замръзнало!
  В началото чувстваше страх, който донякъде бе притъпен от неистовия студ, но сега започна да го обзема и отчаяние. Той бе сам на непознато място с чужда неработеща кола и без никаква идея как се е озовал тук! Всичко беше прекалено шантаво, за да е истина!

  А възможно ли е в близката околност да се подвизават и други хора? Но дори и да ги има, той няма как да е сигурен в тяхната добронамереност! И въпреки всичко, в това странно положение, в което се намираше, най-добрият му шанс бе да рискува. Той се изкачи на едно по-високо място и се провикна:
   - Ехоооооооо, има ли някой туууууууук?
  Последва мълчание! Страшно и тягостно мълчание! Той отново се изпъчи и наддаде още по-силен вой:
   - Ехоооооооооооооооо, има ли някой туууууууууууууук!
  Но и този силен ек се изгуби безвъзвратно в тишината на мъглата, остана да звучи последвалото кънтене в ушите му  Светът наоколо бе пуст и скован от дебела снежна покривка.
  Дали пък не сънуваше? Дали след малко ще се събуди и ще се смее над ненужното си притеснение? Но за съжаление не беше сън, той познаваше и различаваше сънищата от реалността, а реалността, колкото и да бе странна, се простираше пред очите му.

  Калин осъзна, че е нужно да тръгне нанякъде. Трябва да поеме по някоя посока, без значение по коя. Важното е да не е тук.
  Хвърли един последен взор към сгушения в снега таксиметров автомобил и тръгна в избрана от него посока.
  Освен дървета и сняг, не се виждаше нищо друго. Нямаше представа накъде да поеме, не знаеше къде е изток, запад, север или юг. Тогава се сети да погледне часовника си и с изненада откри, че стрелките са спрели на нула часа и единадесет минути! Той завъртя копчето, но часовникът не тръгна! "Навярно механизмът му бе замръзнал от студа" - помисли си Калин и изруга наум.

   Стъпваше с бързи крачки по рохкавия сняг, а при всяко издишване от устата му излизаше топъл слой пара. Мъглата леко се разстилаше и местността постепенно се показваше пред зоркия му поглед. Природата бе еднотипна - редуваха се малки хълмове с полегати склонове, по които бяха накацали безброй дървета. Не се забелязваха никакви указателни табели или маркировки. Вече не беше сигурен, че е на Витоша, можеше да се намира в Люлин, или Плана, или която и да е част от света! Умората и гладът започнаха да си казват своята дума и той намали темпото на крачките си.
  Отпред нямаше нищо по-различно от безкрайните редици с дървета. Надяваше се да види някое отсечено дърво, или издълбани надписи по кората... или... каквото и да е, направено от хора. Но засега не намираше никакви знаци или следи от човешко присъствие.
   - Ехооооооооооооо! Има ли някой наблизооооооооо? - Калин отново се провикна и се заслуша в ехото на отразения му глас.
   - Ехооооооооооооо! В бедаааа съъъъм! - крещеше силно, а вълните на отчаянието все повече и повече притискаха мисловната му дейност.
  Вероятно е поел по грешна посока! Нямаше смисъл да се върви повече - всред огромните поредици от дървета не се виждаше нищо отличително. Спря объркан, като се двоумеше дали да продължи напред или да се върне към колата. След малко се обърна и пое в обратната посока, от там откъдето бе дошъл.
  Стъпките в снега му помогнаха бързо да намери мястото, където грозно и самотно жълтееше автомобилът. Разходката бе загряла тялото му и мислите му вече щяха да бъдат далеч по-освободени и координирани. Той отиде към задната част на "Хюндай"-а и отвори багажника: Освен една резервна гума, нямаше никакви други неща. После погледна отдолу, като и там не видя нищо особено.

  Изведнъж се сети за GSM-а си!! Той се намираше в джоба му! Как не бе помислил за него по-рано, може би прекалената възбуда е объркала цялостно мислите му и Калин бе разсъждавал по доста неправилен начин. Телефонът - неговият малък приятел, можеше да се окаже спасението. Надяваше се да има обхват: ако имаше, щеше да си помогне много. Един разговор с близките, със семейството или приятелката би му дал много повече увереност.
  Той извади телефона от джоба си и... с ужас разбра, че батерията му е паднала! Опита се да го включи, но не успя - екранът продължаваше да бъде тъмен!
   - Мамка му!!! - заруга той на глас.
  След това той отново влезе в колата и опита да я запали: Отново без успех - липсваше и светлинна индикация, което значеше че в превозното средство няма ток.
  Отвори предния капак и се загледа - клемите се намираха върху акумулатора и бяха правилно свързани. Провери маслото, антифриза, дори и спирачната течност и установи, че всичко си беше в нормата. После махна капачето на резервоара и видя, че е почти пълен.
  "Навярно акумулаторът е паднал" - помисли си той, осъзнавайки че няма как да го зареди. Помнеше, че в предишната вечер когато хвана таксито, батерията на GSM-а му беше заредена наполовина. Така че не бе възможно да е паднала толкова бързо. Освен ако не е бил изложен на силен студ!!!

  Отново влезе в колата, затвори вратата, подпря глава на волана и се замисли! Вероятно таксиметровият шофьор го е зачакал да заспи, или го е упоил, после го е закарал тук и го е оставил. Може пък и да е сменил батерията на телефона му и след това да е сложил изхабен акумулатор на колата. И е избягал! Или е станало нещо с него! Или...
  Всичко беше прекалено налудничаво и безумно! Нямаше никаква логика, никакъв смисъл! Какво се бе случило, по дяволите? И защо? Защо точно на него?
  Опита да си спомни с най-дълбоки подробности предишната вечер. Последното, за което се сещаше, бяха коледните украси на булевард "Цариградско шосе". След това беше заспал дълбоко, много дълбоко. И се събуди сякаш на край света!!
  Ами шофьорът!! На пръв поглед в него нямаше нищо интересно - разговорлив и усмихнат мъж, с прошарени коса и мустаци. Навярно беше обикновен човек, водещ обикновен начин на живот. Калин си спомни, че снощи му се спеше много и затова не бе настроен за разговори.
   Но... защо му се спеше толкова много?!
   Заради късния час и заради бирата, която бе изпил!
    А възможно ли бе някой от приятелите му да не е направил нещо? Нямаше как - те бяха негови стари приятели от детството, Калин ги познаваше много добре! Освен това той бе хванал таксито доста време след като се раздели с тях.
   Таксито беше на една от известните фирми и паркирано на специализиран паркинг, заедно с много други таксиметрови коли...

  Главата го заболя от тези объркани мисли, а студът пак завзе тялото му. Съзнаваше, че скоро няма да успее да намери решението на загадката. Погледна часовника си и видя застиналите стрелки на циферблата. И очите му се разшириха от внезапно обзелата го тревога!!!
   Часовникът беше швейцарски "Сейко", чийто задвижващ механизъм се управлява от движенията на ръцете му. Той бе влаго- и студо-устойчив и е невъзможно да е спрял ей така, от раз. Наистина тук бе доста студено, но не чак толкова, че да блокира механизмите и електрониката! А и нямаше как този часовник да е снет от ръката му, без да усети!
  Свали часовника и загледа капака - пломбата върху него беше абсолютно непокътната! Следователно часовникът е спрял сам, без никаква външна намеса!
  Калин се отпусна върху студената седалка и затвори очи. Вече не знаеше накъде да насочи мислите си. Нито автомобилът, нито телефонът му, нито часовникът му функционираха. Как бе възможно всичко това, дали е плод на голяма случайност, или на нещо много по-мистериозно и ужасяващо!

  Една неприятна идея се мъчеше да излезе в ума му и колкото и да се опиташе да я потуши, тя набираше все по-голяма сила.
   "ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СЕ НАМИРА В ДРУГО ВРЕМЕ ИЛИ ИЗМЕРЕНИЕ"?!!!
  В началото я бе приел за поредната глупост, появила се в размътения му мозък, но сега тя му се струваше разумна, дори реална! Дали по някакъв неведом природен закон бе попаднал в свят, където няма никакви живи същества, където студът и тишината властват над всичко наоколо?
  Калин стисна силно слепоочията си, за да прокуди това зловещо прозрение!

                     ............ следва продължение..........  


Тагове:   такси,   ужаси,   сам,   нищо,


Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dorian01
Категория: Поезия
Прочетен: 320553
Постинги: 193
Коментари: 68
Гласове: 128
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031