Посещението (2-ра част)
                     разказ на ужасите


    Не можеше да си намери място. Седна пред компютъра, отвори текста, взира се дълго в него, след това затвори страницата - нямаше идеи как да продължи разказа, нямаше и желание да пише. Влезе в сайта на любимата си телевизия Нешънъл Джиографик - въпреки че даваха интересно предаване за Линиите на Наска, той я затвори. Пак погледна навън - човекът бе там. Отиде до кухнята и зареди кафе машината. Пусна си кафе, запали цигара, върне се в хола и пак седна пред компютъра.
    В това време на вратата се ПОЧУКА!

    Може би в плен на някаква интуиция, първото което стори Георги бе да погледне през прозореца. И като зловещо предсказание в ума му се появи сигналът за голяма опасност, породен от видяното - толкова нереално и в същото време толкова ужасяващо, че сетивата в този адски миг не успяха да подадат нужния силен импулс на мозъка и той внезапно да възбуди тялото. Навярно самият инстинкт за самосъхранение притъпява сетивата или забавя реакцията на мозъка така, че да не настъпи колосалния шок, който би накарал сърцето да се пръсне. Защото в момента на гледката Георги започна да се смее гръмогласно. Все пак истината най-накрая достигна до съзнанието - на пръв поглед успокояваща, но след кратко замисляне стана зловеща, смразяваща!
    МЪЖЪТ БЕ ИЗЧЕЗНАЛ!
    Обаче някой чукаше на входната врата на къщата!
    "Чук,чук, чук"! - ударите по старото дърво нарушаваха околната тишина. Георги изгаси цигарата в пепелника, грабна пистолета, излезе от хола и тръгна с леки стъпки към по стълбите. Заставайки пред вратата той пое дъх, насочи пистолета и дръпна бравата.
    Отпред стоеше СЪЩИЯ ЧОВЕК!
    
    Въпреки вцепенението, Георги успяваше да задържи пистолета, насочен срещу непознатия. А пък той изглеждаше някак студен, леден - облякъл зимните дрехи, с бледо мъртвешко лице, което въпреки жегата, сякаш замръзваше от студ.
    - Какво искаш? - Георги едва процеди с устни, а въпросът прозвуча равнотонно.
    - Може ли да се сгрея? - измънка непознатия със слаб мъченически глас.
    Дали този мъж се майтапеше или искаше по всички начини да влезе при него - младежът не можеше да определи. Фактът, че бе поискал да се сгрее в този топъл летен ден би трябвало да означава, че този мъж не е нормален, но дълбоките му очи като че ли говореха друго - приличаше човек, преживяващ голяма покруса.
    Георги кимна с глава и го покани, като в същото време продължаваше да държи пистолета насочен.
    - Камината беше там - процеди непознатия и посочи вратата на оджака.
    - Ти идвал ли си тук преди? - полюбопитства Георги и направи опит да е усмихне
    Непознатият не отговори, а просто последва младия мъж към тъмната стая.

    Камината бе предварително заредена с дърва и съчки - очевидно старият собственик бе решил да остави всичко в приличен вид. Георги накъса хартия, постави я между съчките, извади запалката от джоба и я запали. През време на манипулацията той се стараеше да не изпуска от очи странния посетител, седнал встрани на едно трикрако дървено столче.
    След минута огънят вече бумтеше в помещението.
    - Така добре ли е? - попита Георги, стараейки се да си придаде възможно най-небрежен вид.
    - Добре е, благодаря ти.
    - Между другото, нали ти ми изпрати онези коментари? - избра директния метод младежът, заставайки в бойна поза пред вратата. Мъжът отново го погледна със скръбните си очи и наведе виновно глава. Георги не пожела да му задава повече въпроси и излезе от оджака.

    - Много странно - каза си на глас младежът, стоейки на стълбите и гледайки вратата на оджака. Преди да отвори вратата той си представяше, че диалогът между двамата ще протече по съвсем различни начини - с подмятания, заплахи, намеци или демонстриране на превъзходство. Човекът обаче изглеждаше смирен, дори някак добронамерен. "Може ли да се сгрея?" - го помоли той, сякаш това е единственото, което иска в живота? Защо точно тук? Защо точно при него? Защо в такова топло време? Наистина съществуват болести, при които човешкото тяло чувства непрекъснат студ, но при наличие на обилно слънце имаше хиляди начини да го направи. Значи този мъж имаше съвсем друга цел.
    Георги извади от джоба на шортите кутията с цигари. Взе една, запали я и запуши жадно. Димът му подейства упокояващо.

    След като изпуши цигарата, той хвърли фаса по стълбите и отново тръгна към оджака. Искаше да провери какво прави странникът. Заставайки пред дървената врата, с едната ръка стисна здраво пистолета, а с другата я открехна леко.
    Мъжът го нямаше на столчето!
    Камината продължаваше да гори с буен огън.
    Георги зачака малко, след което влезе рязко, обръщайки се на всички страни с насочен напред пистолет. Беше се подготвил да обстреля първия движещ се предмет.
    Но такъв нямаше. Стаята бе ПРАЗНА!
    - Ейййй, къде си - извика Георги и се заслуша в тихото пространство - Ейййй, къде си - повтори той. От мъжът нямаше и следа.
    Провери зад камината, зад дървата, зад малкия рафт. Погледна и към затворените отвътре с райбер малки прозорчета. В стаята нямаше никой, а в същото време натрапникът нямаше как да е излязъл от нея.
    Как бе възможно това? Само допреди няколко минути Георги го остави тук, в оджака, пред запалената камина. Излезе, но през цялото време не изпукаше поглед от вратата! Никой не отвори вратата, никой не е промъкна крадешком, просто човекът, който се намираше вътре, изчезна. Като призрак. Сякаш никога не бе идвал, сякаш никога не бе говорил с него, сякаш всичко бе станало единствено в ума на Георги, в онези особени състояния, наречени "мозъчни паузи". А тогава защо камината гореше? Дали именно в момента на "паузата" Георги несъзнателно я бе запалил?
    Не, нямаше начин. Станалото тук бе реално, напълно реално. Георги можеше да различи истината от привиденията и от игрите на съзнанието, психиката му бе напълно здрава и той съумяваше да владее над тялото си. Как иначе би обяснил странните коментари и съобщения по Скайпа? Или по-странната поява на непознатия пред вратата на двора, и след това в къщата му? Не - посещението не е случваше само в ума му. Георги бе сигурен в това.
    Той огледа за последно стаята, провикна се два пъти и излезе. Заключи входната врата и се изкачи плахо по стълбите, оглеждайки се непрекъснато. Първо провери кухнята и терасата, след това се върна в хола. Остави пистолета на бюрото, седна пред компютъра, включи го и отново запали цигара.
    Отвори на страницата на разказа и си даде воля да напише някой ред. Така отчасти щеше да се освободи от напрегнатостта.

    Свещеникът му каза:
    - О, чедо Божие, защо постъпваш така грешно с нас?
    Но шофьорът го прати по дяволите. Очевидно той не беше вярващ.... - не, това е тъпо, по-добре да е - ..За него вярата на свещеника не беше нищо особено.... - о, не, и това не става. Най-правилно е да премахне цялото изречение....
    След това рейсът спря. Шофьорът заповяда на всички да слязат. Те слязоха и зачакаха. Никой не смееше да мръдне, защото шофьорът имаше пистолет. Беше ги страх, че може да убие някой.
    - Тръгвайте пред мен - каза шофьора и ги поведе към една малка пътека през гората.Те му се подчиниха. Вървяха през едни камъни .... - по-хубаво ще е да е ... - Катереха стръмни камъни, но знаеха че трябва да вървят. Изведнъж достигнаха до една поляна. В това време един едър човек нападна шофьора. Чу се гръм и едрият човек падна на земята. Всички се уплашиха здраво. Разбраха, че е по-добре да не нападат шофьора.

    Георги стана и се разходи. Време беше за кратка почивка. Осъзна, че по време на писането се сля изцяло с действието на разказа и така не мислеше за непознатия. Да, непознатия. Разбра, че отново този човек ще обсеби разсъдъка му.
    Дали бе призрак? Според неговата теория за живота, призраците не би трябвало да съществуват, те са плод на стари вярвания или база за развитието на хорър-филмите и книгите. Никога не бе виждал такова същество (освен може би преди малко), вярваше, че дори и да съзре нещо неестествено, то ще е резултат от шега, игра на съзнанието, умора или много други обясними състояния. Той вярваше, че и тази странна поява ще намери своята разумна логика.
    Осъзна, че твърде много мисли за натрапника, затова пак седна пред компютъра. Този път обаче думите не идваха - Георги гледаше измъчено светлия екран, а идеите като че ли се бяха изпарили.

    Взе дистанционното и включи телевизора. По Канал 1, течеха реклами, по БТВ даваха филм за пустинята Сахара, по НоваТВ - някакъв скучен сериал. Изключи го и се облегна на стола.

    Не, прекалено шантаво е всичко, за да се нарече истина. Не виждаше никакъв смисъл от посещението, никаква логика в действията на непознатия. Влезе в страницата на разказа и видя, че има още два гласа и коментар от жена с ник Katq Milcheva: "Не е зле". В Скайпа, във Фейсбук и в и-мейла нямаше съобщения или включвания от странни потребители. Отвори на разказа си, гледа го около минута и пак го затвори. Извади кутията с цигари, но я прибра - прекалено много бе пушил днес, обикновено на ден изпушваше по седем-осем цигари.
    Какъв е тоя тъпанар, че така да се бъзика с него? - почти извика в ума и Георги. Вече бе ядосан, много ядосан. Раздразнението му премина граничните стойности и се превърна в ярост. Георги излезе от стаята и хукна по стълбите към оджака. В празната стая бе станало непоносимо горещо, а камината изгаряше последните червени въглени. Георги бе решил да провери за скрити помещения - разгледа всяко кътче от мръсните бели стени, от циментовия под, надникна под камината, под рафтовете, под дървата, под кошчето за боклук. Нямаше абсолютно никаква врата, или капак, които да водят на някъде. Георги се отпусна разочарован, а потта излизаше обилно от зачервената му кожа и се просмукваше в дрехите му.
    Излезе в двора за да подиша чист въздух. Зеленината бе приятна, имаше няколко дръвчета - круша, две ябълки, орех и три сливи, градините бяха покрити с плевели. Хълмове и планини синееха в далечината, а лъчите на силното слънце, примесени с изпаренията на утринната влага, им придаваха искрящи светли краски. Всичко щеше да е прекрасно, ако не се бе появил онзи малоумник.
    Влезе и се заизкачва по стълбите, към хола. Малко преди да достигне до стаята, отвътре се чуха няколко силни ТРОПАНИЯ!
    - Кой е там? - викна Георги, чакайки пред вратата.
    - Кой е там? - повтори той и затаи дъх. Пистолетът не бе у него! Голяма грешка! Издиша шумно, натисна металната брава и отвори вратата.
    И тук нямаше никой. Но столът пред бюрото бе разместен небрежно встрани. На мониторът се бе показвала страница на Word с някакъв непознат текст. Георги се приближи и прочете надписа:

    Разрови се в историята и ще получиш яснота по въпросите. Убеден съм, че любопитството ще вземе превес пред страха и ти ще съумееш да ми помогнеш. Не забравяй, че виртуалното пространство е врата!

    Историята?! Историята на къщата?! Призраци?! Какво ли броди тук, какво ли се е случило тук? Георги се оглеждаше непрекъснато, макар и да бе сигурен, че няма да види никой. Защото натрапникът бе дух! Дух, посетил го в тази странна къща. Дух, опитващ се по някакъв начин да осъществи контакт с него. Георги нагласи стола и написа следния отговор:

    Кажи ми кой си и как да ти помогна? Дай ми някаква информация за себе си и за това какво ти се е случило.
    
    Георги зачака отговора, седнал на стола и гледащ към екрана. Разумни мисли се появяваха в мозъка му, той се питаше "Какво правя, по дяволите?", без да може да си даде подходящ ответ. На екрана, под неговия текст, започнаха да се появяват букви:

    За съжаление, дори и вратата на виртуалното пространство, е твърде леко открехната. Аз също зная малко, но душата ми е напрегната. Тя иска да се успокои и да се слее с бездната на вечността. А в светът на сънищата, както и спомените от отминалия живот, се изтриват. Остава само злото, впито като тежест, заради което духовете не намират покой. Не мога да ти кажа нищо за себе си, следвай душата ми и ще стигнеш до истината. Благодаря ти предварително.
    
    Георги се взираше толкова дълго в светлината на монитора, че стените и предметите около него сякаш притъмняха, а отвръщайки за миг очи, в погледа му продължаваха да присъстват лилавите му правоъгълни очертания. Коментарите и писанията го тревожеха, присъствието на непознатия го тревожеше, странното стечение на обстоятелствата го тревожеше.... всичко, абсолютно всичко го тревожеше. Съзнаваше, че се намира в ненормална ситуация, опитваше лека полека да се приспособи, но думите "душата", духовете", "светът на сънищата", "спомените от отминалия живот", като че удряха с бич върху иначе стабилната психика на младия човек.
    Нима наистина общува с дух? Нима тук се бе промъкнал човек, който вече е мъртъв? Тогава значи смъртта не е край на съществуването, след този край душите все още живеят. А какво значи "Тя иска да се успокои и да се слее с бездната на вечността"? Нима бездната на вечността е по-хубаво място от тук? Или "светът на сънищата".... дали мъртвия отива при сънищата?
    Може и да е така, възможно е някога да има щастието да узнае какво се случва оттатък, но сега в това самотно място има дух, нуждаещ се от помощ. Разрови се в историята и ще получиш яснота по въпросите - бе му написал той. Какво да търси, къде да търси? Навярно трябва да види в Интернет. Не забравяй, че виртуалното пространство е врата!
    Отвори няколко сайта за продажба на имоти. Много вероятно е обявата да е изчезнала, но имаше някакъв шанс да е още там. Написа в търсачките" Горно Камово" и зачака да се заредят.

    Ето я! В един от сайтовете се появи неговата къща! Георги се зачете в текста на обявата:  

    "Агенция Кукуш. Продава двуетажна къща в с.Горно Камово, област София.Къщата е с РЗП 140 кв.м, двор 1040 кв.м. Разположение и описание на имота: ПЪРВИ ЕТАЖ - стая, камина, килер и подстълбищно пространство; ВТОРИ ЕТАЖ - хол, спалня и кухня; ЛЯТНА КУХНЯ - 20 кв.м. Общо състояние МНОГО ДОБРО Особености:Тухла."

    Под обявата имаше няколко снимки на къщата. На едната от тях бяха заснети мъж и жена на възраст около четиридесетте - мъжът бе пълен, леко плешив, с очила и не приличаше на човекът, който го навести, а жената беше слаба, с къдрава червеникава коса и котешки очи. Навярно те бяха предишните собственици.
    Отвори Гугъл и нащрака с клавиатурата "Горно Камово". Появиха се няколко страници - едната беше пътепис на някакви си планинари, разказващи с охота за планините около селото, другата бе за местните избори преди четири години и за някакъв скандал с купуване на гласове. Останалите сайтове бяха за продажби на имоти. Други обяви за неговата къща нямаше.
    Най-вероятно ще трябва да разпита хората от селото. Не познаваше никой, а и почти не бе виждал никой тук. Когато дойде с колата преди два дена, се отби единствено в магазина, за да си вземе повече хляб (той се бе подсигурил с хранителни запаси още в София), след което дойде тук. И не бе излизал от оградата на двора.
    Не знаеше дали има съседи, къщите от двете страни на неговата изглеждаха пусти. От време навреме по улицата минаваха хора - и млади, и възрастни - обаче той не се заговаряше с тях. Съзнаваше, че ще му е доста трудно да се сдобие с някаква информация.
    Но, .... нужно е да опита! На всяка цена!

    ......следва продължение.....

Прочети още: http://www.stihovebg.com/work/id/164365/#ixzz2CwdLLx6f