Постинг
18.07.2014 13:10 -
Фейсбук (2-ра част)
Автор: dorian01
Категория: Новини
Прочетен: 1463 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.07.2014 13:10
Прочетен: 1463 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 18.07.2014 13:10
Фейсбук (2-ра част)
фантастика, фентъзи
2
***
Майла крачеше между дърветата, като въздишаше тежко. Беше объркана - случилите се събития през последните дни я извадиха от равновесието, което бе градила през целия си съзнателен живот. По някое време излезе на поляната и съзря самотното дърво. Отиде до него и го огледа - ниско долу имаше неголяма дупка, във вътрешността на която лежеше червен камък. Майла го вдигна и видя, че под него белееха няколко листа. Взе ги и ги разгледа.
Няколко часа по-късно тя позвъни на вратата на къщата на Роджър. Джулия отвори.
- Моля те, трябва да вляза в стаята на Роджър, за да взема "маската"! Спешно е!
- Чакай мила, най-напред ми обясни спокойно за какво става дума.
- Роджър е жив! Свърза се с мен чрез Фейсбук! Душата му е там! Тези листа са неговия проект...
- Майла, предлагам ти да седнем вътре и, когато се успокоиш, да ми разкажеш за какво става дума.
- О"кей, Джулия.
Без миг колебание, Майла разказа на старата госпожа Харис за писмото на Роджър и за последния разговор между тях. Джулия прие всичко със скептицизъм, според нея нямало как мъртвия да се събуди и да й праща писма, а според нея писмото е дело на лоши хора. Все пак тя даде съгласие на Майла да вземе "маската", заедно с ръкавиците, прикрепени към нея.
Младата жена се прибра и включи компютъра. Видя, че във Фейсбук има друго съобщение, изпратено от профила на Роджър:
"Когато прочетеш това писмо, просто свържи "маската" и отново влез във Фейсбук. След това ще ме видиш. Скъпа моя, надявам се двамата заедно да победим злото. Но преди това заключи стаята си!"
Тя му отговори:
"Тук съм!" - и зачака.
Появи се друго съобщение:
"Излез от сайта, свържи "маската" и отново влез."
Майла заключи стаята, взе приспособлението и въздъхна звучно. Сърцето й туптеше бясно - все едно бе съставено от работещи бутала на автомобил. Изведнъж се реши и я сложи, нахлузи и ръкавиците, след което включи компютъра. Веднага се пренесе в "другия свят... - пред нея засия познатия надпис Windows, сетне прозореца с иконките. Кликна с виртуалната ръка върху експлоръра, сви другата на юмрук и когато на преден план се показа клавиатурата, тя написа "facebook.com". Появи се профила й - този, който винаги се е появявал, - само че сега в триизмерен образ.
Миг по-късно изникна съобщение от Роджър Хайрис:
"Горе вдясно трябва да има иконка VW. Като емблемата на Фолксваген е, само че това тук е Виртуален свят. Кликни върху нея".
Майла кликна върху иконката и зачака. Светът притъмня, дойде надпис "Зареждане". Изведнъж пред очите й се разкри невероятна картина - тя се намираше на върха на огромен планински масив и гледаше надолу, към по-ниските върхове.
- Назад скъпа! - чу глас зад себе си. Гласът бегло наподобяваше този на Роджър, само че звучеше някак електронно, нереално.
Тя обърна глава (не можеше да прецени дали наистина е обърнала глава или това бе вид внушение) и видя Роджър! Видя го такъв, какъвто го знаеше - същата физиономия, същите очи, същата коса, същите устни. Имаше съвсем бегъл нюанс на изкуствено създаден образ - като при най-съвременните компютърни игри.
- Роджър... - промълви тя, ала гласът й прозвуча по много различен начин. Беше мъжки, груб.
- Трябва ти твоето тяло, скъпа моя. Ето го горе вляво.
И Майла се видя - тялото й се люлееше във въздуха, обградено в зелена рамка. Жената кликна два пъти върху него.
- Сега вече си ти, скъпа моя. Ох, най-сетне! Липсваше ми!
Роджър приближи до нея и я прегърна. Незнайно как, тя усети допира и топлината му. Все още бе объркана и не вярваше в случващото се. Знаеше само, че истинският свят се отдалечаваше все повече и повече.
- Искам да се успокоиш, скъпа. Ти вече спиш. Виртуалният свят предизвиква съня, това е едно от постиженията ми. Просто се успокой, защото ни чака тежка задача. Запомни, че всичко тук е като една компютърна игра, с тази разлика, че усещанията са реални.
- Липсваше ми, Родж - изрече тя и се отпусна на врата му.
***
- Всеки момент трябва да се появи - каза Роджър и се огледа в околността. Планинският връх представляваше огромно плато, съставено от скали и камъни.
- Кой трябва да се появи?
- Тод - отвърна Роджър и се почеса по лицето с бавно движение.
- Какъв е Тод, скъпи?
- Тод е най-големия ми враг, този, който иска да използва проекта ми за користни цели. Лошото е, че той е опасен и има много хора зад гърба си. Но все пак аз съм създал "Виртуалният свят" и това е моето предимство. Ако убием Тод, ще трябва да унищожим проекта, преди масовият потребител да е навлязъл в него.
- А какво ще се случи с теб...
Въпросът й увисна във въздуха, защото в това време зад тях се чуха звуци от бързи стъпки. Майла се обърна и погледна назад, където няколко конника в черни дрехи идваха стремглаво към тях.
- Бързо! - Роджър стана и направи някакво движение и... след миг се озоваха в друга картина - близо до чиста ромоляща река, около която се издигаха високи дървета.
- Нямаме оръжия и трябва да бягаме! Мисля, че ще му е нужно време, докато ни открие.
- А как... как ще вземем оръжие?
- Ще търсим складове. Ето там има един.
Между дърветата видяха дъсчена барака. Тръгнаха на бегом в тази посока. Падналите листа весело шумяха под краката им.
Бараката беше тъмна и празна. Роджър изрече унило:
- Взели са ги.
Изведнъж погледът му се избистри. Майла видя, че той гледа към по-голяма барака, намираща се на десетина метра по-назад. Роджър хукна към нея, влезе вътре и след малко излезе с две странни зеленикави оръжия - едното голямо, другото по-малко:
- Това са огнехвъргачи. Ще ни свършат прекрасна работа. Ето ти по-малкия, за да не ти тежи. Препаши го на рамото и го прикрепяй с ръце.
Майла го послуша.
- Така. Сега вече е добре, нали?
- Определено е по-добре.
- Да се скрием в другата барака и да ги чакаме. Мисля, че скоро ще дойдат.
Влязоха в тъмното дървено помещение и седнаха на влажната земя. Едва сега Майла разбра, че усеща температурата и диша застоялия въздух на това място. Чувстваше и съвсем лека умора. Виртуалният свят ставаше все по-реален.
- Всичко това ти ли си го създал?
- Не всичко. Използвах базата на компютърните симулации и засилих ефекта на виртуалното пространство, "открадвайки" от организма всички възприятия. Получи се същото като в съня - тялото на човека работи на "автопилот", докато душата се рее на друго място - в случая в моя измислен свят, базиран на компютърните игри, но усъвършенстван до най-малките подробности. Направих експеримента най-напред върху себе си и с радост установих, че е точно такъв, какъвто се надявах да бъде.
- Това е върховно, скъпи...
- Да мила. Аз знам, че съм мъртъв и няма как да се завърна в моето тяло. Една от причините да създам този свят е, че не желаех душата ми да отлети в неизвестното. Знаех, че все някога ще ме убият. Не исках да те губя безвъзвратно, не исках да губя нищо и никой. Обаче ми беше известно, че ако бъде реализиран, проектът ми би предизвикал световна революция. Защото аз разкрих, че душите могат да обитават други светове, а това безусловно означаваше, че след смъртта те не изчезват. И все пак отлично съзнавах, че проектът ми няма толкова лесно да достигне до масовия потребител. Не и преди да е попаднал в ръцете на "влиятелните" хора. Лошото е, че някои от тях - като този Тод Арнолдс, - започнаха да го използват за коварните си цели. Именно те приспаха майка ми и ме убиха чрез невропаралитичен газ! Но както и да е, душата ми е жива и имам шанс да се справя с тях!
- Боже мой... а кой точно е Тод Арнолдс?
- Един от босовете на Интернет-индустрията. Той се е добрал до ядрото на програмата и няма да ни позволи да я унищожим.
- Разбирам Родж. Аз си мислех, че вече не ме обичаш. Сега ми се изясниха много от нещата.
- Виж, скъпа. Винаги ще те обичам, независимо в кой свят съм. Направих "Виртуален свят" мислейки за нас двамата, за нашето бъдеще. Ти си единствената, на която го поверих, защото ти имам доверие и зная, че ще ме разбереш.
Изведнъж се чуха стъпки! Роджър млъкна и се заслуша!
- Те са! - прошепна той.
- Какво ще правим?
- Последвай ме!
Той излезе от бараката, крадешком се промъкна покрай стените й и приклекна. Майла го последва и застана до него. Шест конника стояха на двадесетина метра от тях и се оглеждаха.
- Те са войници на Тод. Повечето са компютърни симулации, но между тях съществуват и живи хора, които имат по три живота. С тях трябва да внимаваме.
- Кои са хора и кои не са?
- Мога да ги различавам, но ще ти кажа по-късно.
Роджър се показа с огнехвъргача и запрати поредица от огнени кълба към конниците. Майла също излезе и откри огън. Войниците един по един паднаха заедно с конете си, примигнаха няколко пъти и изчезнаха.
Майла погледна Роджър. В очите й се четеше страх. Изведнъж той се провикна:
- Внимавай! - и я избута на земята. Но беше късно - тя усети и друга ударна вълна в гърба си! Някоя я бе улучил! Беше зашеметена, светът изчезваше пред очите й. Тогава съзря, че и Роджър бе уцелен.
Двамата се появиха на друго място. Той трескаво се огледа, хванал огнехвъргача в дясната си ръка, сетне откри огън. В далечината един конник падна.
- Просто приклекни! - заповяда Роджър и след секунди отново стреля. На десетина метра зад гърба й друг конник се строполи, затрептя и изчезна.
- Това беше човек! Хората имат по три живота! - задъхано рече Роджър, след което се чу изщракване и в другия момент лежаха върху неравно поле от яркозелена трева. Вдясно, отпред и отзад, имаше невисоки хълмове, а отляво синееше морето - пусто и отразяващо слънцето с металически отблясък.
***
- Къде сме? - попита Майла.
- След малко ще видиш, но ще трябва да отидем до плажа.
- Както кажеш. Родж.
Докато вървяха към спокойното море, тя го попита:
- Вече имаме два живота, нали?
- Точно така, скъпа, останаха ни по два живота.
- Ако ни ги отнемат, какво ще стане с нас?
- Ти трябва да излезеш от "Виртуалния живот" и пак да влезеш. Ще се забавиш няколко минути. Не е толкова сложно, нали?
- Ами ти?
- Аз няма да мога да вляза отново - смирено отвърна любимият й.
- А в случай, че убием Тод, какво ще стане?
- Трябва бързо да се доберем до ядрото на програмата и да я деактивираме. Ще разполагаме с около три минути, толкова време ще му е необходими за да влезе пак.
- А ако я деактивираме, какво ще се случи?
- Ти автоматично ще излезеш и ще се събудиш, а аз автоматично ще отида в другия свят.
Майла го погледна жалостиво, след това двамата се прегърнаха силно. Морето около тях, синеещо на фона на тихото небе, все едно им се усмихваше, а зелените хълмове оттатък сякаш ги закриляха от неприятели и зли сили. Няколко минути стояха така и Майла почувства по себе си топлината на тялото му (или на душата му). Той бе жив и за момента нищо друго не бе от значение.
По едно време Роджър нежно се отскубна и посочи напред. Майла видя в далечината огромен черен замък,"кацнал" на висок хълм.
- Ето го жилището на Тод. Двамата трябва да се доберем до него. А за да се доберем, е нужно да преминем през многобройни препятствия и врагове.
- О, Боже! - възкликна младата жена, възхитена от внушителността на замъка.
- Заключи ли стаята си, преди да влезеш в Интернет, както ти бях написал?
- Да.
- Смятам, че имаме много часове на разположение, докатo алармата те събуди за работа. Прав ли съм?
- Напълно си прав, скъпи.
Не се виждаха хора, но тук там се срещаха бараки, къщи и самотни лодки, плаващи до сами брега . Изкуственият свят сякаш се подготвен за колонизиране. Те вървяха по пясъка, а обувките им бавно затъваха в него.
Тъкмо се насочиха към хълма, когато далеч пред тях забелязаха движение. Черни предмети подскачаха и като че ли идваха към тях.
- Кучета! Тук са гадни и мръсни твари, пратени от Тод. Не бива да допускаме да ни убият.
- Значи трябва да внимаваме, Родж.
- Точно така, скъпа. А убием ли ги, ще се появи бараката с магиите. Сега се прицели внимателно. Мисля, че ни останаха около десетина изстрела.
- Нека се скрием под онези храсти - предложи Майла.
- О, да! Браво скъпа! Хайде.
Тварите идваха към тях, но ходеха бавно и се оглеждаха на всички страни. Не ги бяха забелязали и ги търсеха. Роджър се показа и започна да стреля. Кучетата едно по едно отхвръкваха, приземяваха се и изчезваха. Майла също излезе и стреля. Улучи няколко твари, но зад нея идваха още и още.
- Спри! Спри! - викаше Роджър.
Жената спря и се скри под храстите.
- Трябва да се целим добре, защото може да ни свършат изстрелите.
В този момент видяха, че няколко същества идват на бегом към тях. Роджър изскочи, вдигна огнехвъргача и запрати огнено кълбо... животните попадаха мъртви на земята. Майла се вдигна, видя три твари вдясно, прицели се и откри огън... Скоро всички кучета примигнаха, след това изчезнаха и отново се възцари спокойствието.
- Родж, има ли вероятност да се появят отново? - питаше неспокойно Майла, оглеждайки се.
- Няма. Те са кучета, а животните могат да бъдат единствено компютърни симулации, с по един живот. Въпреки това трябва да сме внимателни, защото Тод може да прати още войни. Давай да вървим, бейби!
По пътя видяха малка дървена барака. От нея взеха още по-мощни оръжия, изстрелващи едновременно куршуми и непрекъсната огнена струя.
***
До замъкът на Тод стигнаха след няколко часа. Оказа се, че той не е толкова близо, колкото изглеждаше. През това време се биха с един лъв, който ги нападна в гръб и без малко щеше да ги убие, както и с човек, който не бе компютърна симулация и когото без особени проблеми застреляха три пъти. Когато доближиха огромната постройка, те впериха погледи, смаяни от нейните размери и архитектура. Дори Роджър, макар че бе създател на този свят, не скри възхищението си:
- Как е възможно сам човек да създаде подобно нещо!
Замъкът бе висок поне петдесетина метра, на ширина около стотина, а на дължина - към двеста. Имаше десетина кули - грамадни, остри, сиви, невзрачни, а многобройните прозорци бяха сводести, с первази и декорации около тях и имаха мрачен, неприветлив вид. Около замъкът се разстилаше канал с вода и няколко моста с изящни балюстради. Роджър и Майла стояха пред един от тях, скрити зад неголяма колона, и гледаха към широко зейналата врата от другата му страна.
- Ще влизаме ли? - попита младата жена.
- Не! Твърде просто изглежда. Може би е клопка. По-добре е да заобиколим встрани и да намерим пролука. Но ще трябва да пълзим зад храстите, защото иначе сме лесна мишена
- Дадено, сър!
- Тод или войниците му могат да ни наблюдават от всеки един прозорец. Трябва незабелязано да се доберем. Хайде, скъпа, да действаме
Те се хвърлиха към храстите и запълзяха. Клоните и листата галеха нежно кожата на Майла.
...следва продължение...
фантастика, фентъзи
2
***
Майла крачеше между дърветата, като въздишаше тежко. Беше объркана - случилите се събития през последните дни я извадиха от равновесието, което бе градила през целия си съзнателен живот. По някое време излезе на поляната и съзря самотното дърво. Отиде до него и го огледа - ниско долу имаше неголяма дупка, във вътрешността на която лежеше червен камък. Майла го вдигна и видя, че под него белееха няколко листа. Взе ги и ги разгледа.
Няколко часа по-късно тя позвъни на вратата на къщата на Роджър. Джулия отвори.
- Моля те, трябва да вляза в стаята на Роджър, за да взема "маската"! Спешно е!
- Чакай мила, най-напред ми обясни спокойно за какво става дума.
- Роджър е жив! Свърза се с мен чрез Фейсбук! Душата му е там! Тези листа са неговия проект...
- Майла, предлагам ти да седнем вътре и, когато се успокоиш, да ми разкажеш за какво става дума.
- О"кей, Джулия.
Без миг колебание, Майла разказа на старата госпожа Харис за писмото на Роджър и за последния разговор между тях. Джулия прие всичко със скептицизъм, според нея нямало как мъртвия да се събуди и да й праща писма, а според нея писмото е дело на лоши хора. Все пак тя даде съгласие на Майла да вземе "маската", заедно с ръкавиците, прикрепени към нея.
Младата жена се прибра и включи компютъра. Видя, че във Фейсбук има друго съобщение, изпратено от профила на Роджър:
"Когато прочетеш това писмо, просто свържи "маската" и отново влез във Фейсбук. След това ще ме видиш. Скъпа моя, надявам се двамата заедно да победим злото. Но преди това заключи стаята си!"
Тя му отговори:
"Тук съм!" - и зачака.
Появи се друго съобщение:
"Излез от сайта, свържи "маската" и отново влез."
Майла заключи стаята, взе приспособлението и въздъхна звучно. Сърцето й туптеше бясно - все едно бе съставено от работещи бутала на автомобил. Изведнъж се реши и я сложи, нахлузи и ръкавиците, след което включи компютъра. Веднага се пренесе в "другия свят... - пред нея засия познатия надпис Windows, сетне прозореца с иконките. Кликна с виртуалната ръка върху експлоръра, сви другата на юмрук и когато на преден план се показа клавиатурата, тя написа "facebook.com". Появи се профила й - този, който винаги се е появявал, - само че сега в триизмерен образ.
Миг по-късно изникна съобщение от Роджър Хайрис:
"Горе вдясно трябва да има иконка VW. Като емблемата на Фолксваген е, само че това тук е Виртуален свят. Кликни върху нея".
Майла кликна върху иконката и зачака. Светът притъмня, дойде надпис "Зареждане". Изведнъж пред очите й се разкри невероятна картина - тя се намираше на върха на огромен планински масив и гледаше надолу, към по-ниските върхове.
- Назад скъпа! - чу глас зад себе си. Гласът бегло наподобяваше този на Роджър, само че звучеше някак електронно, нереално.
Тя обърна глава (не можеше да прецени дали наистина е обърнала глава или това бе вид внушение) и видя Роджър! Видя го такъв, какъвто го знаеше - същата физиономия, същите очи, същата коса, същите устни. Имаше съвсем бегъл нюанс на изкуствено създаден образ - като при най-съвременните компютърни игри.
- Роджър... - промълви тя, ала гласът й прозвуча по много различен начин. Беше мъжки, груб.
- Трябва ти твоето тяло, скъпа моя. Ето го горе вляво.
И Майла се видя - тялото й се люлееше във въздуха, обградено в зелена рамка. Жената кликна два пъти върху него.
- Сега вече си ти, скъпа моя. Ох, най-сетне! Липсваше ми!
Роджър приближи до нея и я прегърна. Незнайно как, тя усети допира и топлината му. Все още бе объркана и не вярваше в случващото се. Знаеше само, че истинският свят се отдалечаваше все повече и повече.
- Искам да се успокоиш, скъпа. Ти вече спиш. Виртуалният свят предизвиква съня, това е едно от постиженията ми. Просто се успокой, защото ни чака тежка задача. Запомни, че всичко тук е като една компютърна игра, с тази разлика, че усещанията са реални.
- Липсваше ми, Родж - изрече тя и се отпусна на врата му.
***
- Всеки момент трябва да се появи - каза Роджър и се огледа в околността. Планинският връх представляваше огромно плато, съставено от скали и камъни.
- Кой трябва да се появи?
- Тод - отвърна Роджър и се почеса по лицето с бавно движение.
- Какъв е Тод, скъпи?
- Тод е най-големия ми враг, този, който иска да използва проекта ми за користни цели. Лошото е, че той е опасен и има много хора зад гърба си. Но все пак аз съм създал "Виртуалният свят" и това е моето предимство. Ако убием Тод, ще трябва да унищожим проекта, преди масовият потребител да е навлязъл в него.
- А какво ще се случи с теб...
Въпросът й увисна във въздуха, защото в това време зад тях се чуха звуци от бързи стъпки. Майла се обърна и погледна назад, където няколко конника в черни дрехи идваха стремглаво към тях.
- Бързо! - Роджър стана и направи някакво движение и... след миг се озоваха в друга картина - близо до чиста ромоляща река, около която се издигаха високи дървета.
- Нямаме оръжия и трябва да бягаме! Мисля, че ще му е нужно време, докато ни открие.
- А как... как ще вземем оръжие?
- Ще търсим складове. Ето там има един.
Между дърветата видяха дъсчена барака. Тръгнаха на бегом в тази посока. Падналите листа весело шумяха под краката им.
Бараката беше тъмна и празна. Роджър изрече унило:
- Взели са ги.
Изведнъж погледът му се избистри. Майла видя, че той гледа към по-голяма барака, намираща се на десетина метра по-назад. Роджър хукна към нея, влезе вътре и след малко излезе с две странни зеленикави оръжия - едното голямо, другото по-малко:
- Това са огнехвъргачи. Ще ни свършат прекрасна работа. Ето ти по-малкия, за да не ти тежи. Препаши го на рамото и го прикрепяй с ръце.
Майла го послуша.
- Така. Сега вече е добре, нали?
- Определено е по-добре.
- Да се скрием в другата барака и да ги чакаме. Мисля, че скоро ще дойдат.
Влязоха в тъмното дървено помещение и седнаха на влажната земя. Едва сега Майла разбра, че усеща температурата и диша застоялия въздух на това място. Чувстваше и съвсем лека умора. Виртуалният свят ставаше все по-реален.
- Всичко това ти ли си го създал?
- Не всичко. Използвах базата на компютърните симулации и засилих ефекта на виртуалното пространство, "открадвайки" от организма всички възприятия. Получи се същото като в съня - тялото на човека работи на "автопилот", докато душата се рее на друго място - в случая в моя измислен свят, базиран на компютърните игри, но усъвършенстван до най-малките подробности. Направих експеримента най-напред върху себе си и с радост установих, че е точно такъв, какъвто се надявах да бъде.
- Това е върховно, скъпи...
- Да мила. Аз знам, че съм мъртъв и няма как да се завърна в моето тяло. Една от причините да създам този свят е, че не желаех душата ми да отлети в неизвестното. Знаех, че все някога ще ме убият. Не исках да те губя безвъзвратно, не исках да губя нищо и никой. Обаче ми беше известно, че ако бъде реализиран, проектът ми би предизвикал световна революция. Защото аз разкрих, че душите могат да обитават други светове, а това безусловно означаваше, че след смъртта те не изчезват. И все пак отлично съзнавах, че проектът ми няма толкова лесно да достигне до масовия потребител. Не и преди да е попаднал в ръцете на "влиятелните" хора. Лошото е, че някои от тях - като този Тод Арнолдс, - започнаха да го използват за коварните си цели. Именно те приспаха майка ми и ме убиха чрез невропаралитичен газ! Но както и да е, душата ми е жива и имам шанс да се справя с тях!
- Боже мой... а кой точно е Тод Арнолдс?
- Един от босовете на Интернет-индустрията. Той се е добрал до ядрото на програмата и няма да ни позволи да я унищожим.
- Разбирам Родж. Аз си мислех, че вече не ме обичаш. Сега ми се изясниха много от нещата.
- Виж, скъпа. Винаги ще те обичам, независимо в кой свят съм. Направих "Виртуален свят" мислейки за нас двамата, за нашето бъдеще. Ти си единствената, на която го поверих, защото ти имам доверие и зная, че ще ме разбереш.
Изведнъж се чуха стъпки! Роджър млъкна и се заслуша!
- Те са! - прошепна той.
- Какво ще правим?
- Последвай ме!
Той излезе от бараката, крадешком се промъкна покрай стените й и приклекна. Майла го последва и застана до него. Шест конника стояха на двадесетина метра от тях и се оглеждаха.
- Те са войници на Тод. Повечето са компютърни симулации, но между тях съществуват и живи хора, които имат по три живота. С тях трябва да внимаваме.
- Кои са хора и кои не са?
- Мога да ги различавам, но ще ти кажа по-късно.
Роджър се показа с огнехвъргача и запрати поредица от огнени кълба към конниците. Майла също излезе и откри огън. Войниците един по един паднаха заедно с конете си, примигнаха няколко пъти и изчезнаха.
Майла погледна Роджър. В очите й се четеше страх. Изведнъж той се провикна:
- Внимавай! - и я избута на земята. Но беше късно - тя усети и друга ударна вълна в гърба си! Някоя я бе улучил! Беше зашеметена, светът изчезваше пред очите й. Тогава съзря, че и Роджър бе уцелен.
Двамата се появиха на друго място. Той трескаво се огледа, хванал огнехвъргача в дясната си ръка, сетне откри огън. В далечината един конник падна.
- Просто приклекни! - заповяда Роджър и след секунди отново стреля. На десетина метра зад гърба й друг конник се строполи, затрептя и изчезна.
- Това беше човек! Хората имат по три живота! - задъхано рече Роджър, след което се чу изщракване и в другия момент лежаха върху неравно поле от яркозелена трева. Вдясно, отпред и отзад, имаше невисоки хълмове, а отляво синееше морето - пусто и отразяващо слънцето с металически отблясък.
***
- Къде сме? - попита Майла.
- След малко ще видиш, но ще трябва да отидем до плажа.
- Както кажеш. Родж.
Докато вървяха към спокойното море, тя го попита:
- Вече имаме два живота, нали?
- Точно така, скъпа, останаха ни по два живота.
- Ако ни ги отнемат, какво ще стане с нас?
- Ти трябва да излезеш от "Виртуалния живот" и пак да влезеш. Ще се забавиш няколко минути. Не е толкова сложно, нали?
- Ами ти?
- Аз няма да мога да вляза отново - смирено отвърна любимият й.
- А в случай, че убием Тод, какво ще стане?
- Трябва бързо да се доберем до ядрото на програмата и да я деактивираме. Ще разполагаме с около три минути, толкова време ще му е необходими за да влезе пак.
- А ако я деактивираме, какво ще се случи?
- Ти автоматично ще излезеш и ще се събудиш, а аз автоматично ще отида в другия свят.
Майла го погледна жалостиво, след това двамата се прегърнаха силно. Морето около тях, синеещо на фона на тихото небе, все едно им се усмихваше, а зелените хълмове оттатък сякаш ги закриляха от неприятели и зли сили. Няколко минути стояха така и Майла почувства по себе си топлината на тялото му (или на душата му). Той бе жив и за момента нищо друго не бе от значение.
По едно време Роджър нежно се отскубна и посочи напред. Майла видя в далечината огромен черен замък,"кацнал" на висок хълм.
- Ето го жилището на Тод. Двамата трябва да се доберем до него. А за да се доберем, е нужно да преминем през многобройни препятствия и врагове.
- О, Боже! - възкликна младата жена, възхитена от внушителността на замъка.
- Заключи ли стаята си, преди да влезеш в Интернет, както ти бях написал?
- Да.
- Смятам, че имаме много часове на разположение, докатo алармата те събуди за работа. Прав ли съм?
- Напълно си прав, скъпи.
Не се виждаха хора, но тук там се срещаха бараки, къщи и самотни лодки, плаващи до сами брега . Изкуственият свят сякаш се подготвен за колонизиране. Те вървяха по пясъка, а обувките им бавно затъваха в него.
Тъкмо се насочиха към хълма, когато далеч пред тях забелязаха движение. Черни предмети подскачаха и като че ли идваха към тях.
- Кучета! Тук са гадни и мръсни твари, пратени от Тод. Не бива да допускаме да ни убият.
- Значи трябва да внимаваме, Родж.
- Точно така, скъпа. А убием ли ги, ще се появи бараката с магиите. Сега се прицели внимателно. Мисля, че ни останаха около десетина изстрела.
- Нека се скрием под онези храсти - предложи Майла.
- О, да! Браво скъпа! Хайде.
Тварите идваха към тях, но ходеха бавно и се оглеждаха на всички страни. Не ги бяха забелязали и ги търсеха. Роджър се показа и започна да стреля. Кучетата едно по едно отхвръкваха, приземяваха се и изчезваха. Майла също излезе и стреля. Улучи няколко твари, но зад нея идваха още и още.
- Спри! Спри! - викаше Роджър.
Жената спря и се скри под храстите.
- Трябва да се целим добре, защото може да ни свършат изстрелите.
В този момент видяха, че няколко същества идват на бегом към тях. Роджър изскочи, вдигна огнехвъргача и запрати огнено кълбо... животните попадаха мъртви на земята. Майла се вдигна, видя три твари вдясно, прицели се и откри огън... Скоро всички кучета примигнаха, след това изчезнаха и отново се възцари спокойствието.
- Родж, има ли вероятност да се появят отново? - питаше неспокойно Майла, оглеждайки се.
- Няма. Те са кучета, а животните могат да бъдат единствено компютърни симулации, с по един живот. Въпреки това трябва да сме внимателни, защото Тод може да прати още войни. Давай да вървим, бейби!
По пътя видяха малка дървена барака. От нея взеха още по-мощни оръжия, изстрелващи едновременно куршуми и непрекъсната огнена струя.
***
До замъкът на Тод стигнаха след няколко часа. Оказа се, че той не е толкова близо, колкото изглеждаше. През това време се биха с един лъв, който ги нападна в гръб и без малко щеше да ги убие, както и с човек, който не бе компютърна симулация и когото без особени проблеми застреляха три пъти. Когато доближиха огромната постройка, те впериха погледи, смаяни от нейните размери и архитектура. Дори Роджър, макар че бе създател на този свят, не скри възхищението си:
- Как е възможно сам човек да създаде подобно нещо!
Замъкът бе висок поне петдесетина метра, на ширина около стотина, а на дължина - към двеста. Имаше десетина кули - грамадни, остри, сиви, невзрачни, а многобройните прозорци бяха сводести, с первази и декорации около тях и имаха мрачен, неприветлив вид. Около замъкът се разстилаше канал с вода и няколко моста с изящни балюстради. Роджър и Майла стояха пред един от тях, скрити зад неголяма колона, и гледаха към широко зейналата врата от другата му страна.
- Ще влизаме ли? - попита младата жена.
- Не! Твърде просто изглежда. Може би е клопка. По-добре е да заобиколим встрани и да намерим пролука. Но ще трябва да пълзим зад храстите, защото иначе сме лесна мишена
- Дадено, сър!
- Тод или войниците му могат да ни наблюдават от всеки един прозорец. Трябва незабелязано да се доберем. Хайде, скъпа, да действаме
Те се хвърлиха към храстите и запълзяха. Клоните и листата галеха нежно кожата на Майла.
...следва продължение...
Вълнообразно
Няма коментари
