Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10.2011 22:23 - 2046 - Една междузвездна интифада в космоса 2
Автор: dorian01 Категория: Поезия   
Прочетен: 844 Коментари: 0 Гласове:
0




                                4 Планетата.

                              
                                       -1-
  Мини-совалката Сайнтс-3 кацна много леко върху твърда равна жълтокафява повърхност.  Наоколо не се виждаха движещи се предмети, нямаше сгради, пътища или други съоръжения.   Равнината не бе малка на площ, а в далечината се виждаха хълмове или планини. на около  километър от тях съзряха нещо като гора, беше синьозелена на цвят и опасваше голяма част от  хълмовете.
   -Хайде, аз ще рискувам пръв! - предложи Фреди, натисна един червен бутон и вратата на мини  совалката се раздвижи. В този миг отвън нахлу студен въздух, който запълни помещението.  Въздухът се различаваше по вкус и мирис от земния, но поради по-голямото атмосферно налягане  и количество кислород се дишаше много леко.
  Фреди им даде знак да вземат видеокамерите и да ги включат. След това заслиза по стълбите и  скочи на кафеникавата пръст върху която едва се забелязваха дребни зелени растения,  наподобяващи мъховете.
   - Уважаеми дами и господа! Пред прага сме на най-големите открития на човечеството! Аз съм  първият човек, стъпил на планета от друга галактика!!! - способността на Фреди да се изтъква  понякога дразнеше Рудолф а и не само него, но в този случай той наистина имаше право на това!
   - Хайде Руди, Стингър! Хвърлете камерите и фотоапаратите към мен за да ви снимам как  слизате!
   - Ето дръж - Рудолф му подхвърли малката дигитална камера.
   - Ето ни и нас! Втория и третия земен жител, стъпили на планета от друга галактина - изтъкна се  на свой ред Рудолф. Очевидно вълнението на двамата космонавти бе огромно. Вълнение имаше и  върху лицето на Стингър, който се усмихваше с широко отворена уста!
   - Чакай, чакай, да направим снимки! Ето тук! Руди, снимай натам!
   - Трябва да ги вкараме в компютрите и да ги изпратим като сигнал към земята! Такава беше  уговорката.
   - Искат да пращаме сигнали в случай че нещо стане с нас и не се завърнем! - намеси се Стингър -  за да ги получат след около сто и петдесет години!
  Фреди отвори уста за да каже нещо, но се отказа. Рудолф го потупа по рамото и каза:
   - Хайде да обиколим малко! Усещам, че гравитацията е по-малка от колкото при нас. Така че  може да скачаме по-високо.
 
   - Чакайте, чакайте! - извика Стингър - първо трябва да преместим совалката на по-безопасно  място. Ето например в онази горичка.
   - Ами, да! Тук може да привлечем внимание!
   - Хайде да се качваме!

  Не можеше да се каже, че горичката беше съставена от дървета, или поне не като земните.  По-скоро бяха нещо средно между огромни тревни растения и млади дървета, защото стеблото им  бе тънко, слабо и зелено. Имаха много разклонения, подобно на клони, бяха разположени близко  едно до друго, но на места образуваха големи пътеки. Паркираха малката совалка навътре, между  няколко такива растения и по една от пътеките излязоха навън!
   - Вижте, тези растения са първото живо нещо, което виждаме!
   - Според последните доклади на учените растенията не са живи. Те са просто огромна  комбинация от въглеводороди, които увеличават своите размери или променят цвета си при  свързването си с водните молекули и минералите, или при допир със светлина от естествен  източник като Слънцето.  - стопи надеждите им Стингър!
   - Не е така! Понякога и учените грешат! Ако растенията не бяха живи как се оплождат, раждат  нови растения или никнат плодове? - възпротиви се Фреди. Стингър отговори:
    - Всичко това са съединения на химичните елементи по строго определени пътища, както  всъщност е и с човешките и животинските организми.  С тази разлика, че ние имаме душа, а те  нямат.
   - Може и да е така! - съгласи се с неохота Фреди.
   - Хайде да излизаме, да не губим време! - обади се Рудолф и с ръка подкани двамата спорещи да  побързат.
                      
                                    -2-
   - Вижте там! - възкликна Рудолф и двамата погледнаха по посоката, която сочеше ръката му.
   - Нещо скача! - викна Фреди.
   - Това са същите същества, които видяхме през телескопа. Има много голяма вероятност те да са  живи - обобщи свръхчовекът.
   - Там! Още едно! - каза Фреди и насочи една от видеокамерите.
   - Да! Ето го!
   - Трябва да се скрием в горичката, мисля че няма да е добра идея ако им се покажем веднага. Все  още не трябва да ни виждат - предложи Стингър. Тук той не бе свързан към апаратурата и  компютрите и разчиташе единствено на своите разсъждения и на остатъчните вградени в него  програми. Сега Стингър бе почти обикновен човек. Дори не бе преценил правилно ситуацията в  която се намираха и бе реагирал инстинктивно с предложението да се скрият докато е време,  защото двете подскачащи същества вероятно ги бяха видели и сега се насочваха към тях!
 
  Когато подскачащите предмети се доближиха до тях тримата забелязаха, че това са същества,  намиращи се върху някакви странни приспособления на пружини, които осигуряваха подскоците.  Съществата бяха розови на цвят, отдалеч приличаха на хора, но приближавайки се се видя, че са  доста по-различни. Главите им бяха ръбести, ушите - много големи, очите бяха на големина  колкото човешките, но много раздалечени едно от друго. Съществата имаха розова мъхеста козина,  малък розов израстък под очите с две дупки, служещ за нос, уста с дебели устни. Предните им  крайници, които служеха за ръце бяха много дълги, а задните - много къси като съществата не  стояха напълно изправени а бяха наклонени леко напред. Бяха надянали нещо като дрехи, които  по-скоро приличаха на роби и ги покриваха изцяло от раменете до крайниците.
  Устройствата, с които подскачаха имаха платформа и голям лост, служещ за управление. Под  платформата имаше няколко пружини, най-отдолу на които бе прикрепена друга платформа.    Когато двете същества вече бяха близо до тримата пасажери те спряха пред тях, като по някакъв  начин сгънаха пружините и устройствата им се "заковаха" на място.

  На ръст бяха по-ниски от тях, може би около метър и петдесет. Те слязоха от апаратите им за  движение и застанаха до тях, като оглеждаха странно чуждоземците. В очите им не се четеше  враждебност, а изненада и смайване. Единия се обърна към другия и му заскимтя на някакъв  странен език, наподобяващ цвилене на кон или крясък на орел, но много по-слаб. Другият му  отговори с подобни звуци.
  Фреди и Рудолф се обърнаха към Стингър с надеждата да ги посъветва как да постъпят в този  момент, но полумашината имаше не по-малко объркан вид от тях. Това объркване им попречи да  се нарадват и да отбележат подобаващо този изключителен за човешката история момент - първата  близка среща на хора с извънземни същества.
 
  Стояха така няколко минути, вгледани в съществата, които също ги оглеждаха. Накрая единият  от двамата извънземни, застана пред тях и наведе глава напред. Фреди, Рудолф и Стингър не  знаеха как да реагират и какво да направят в този момент, но след малко Рудолф направи две  крачки, застана пред съществото и също наведе глава като него. Извънземното допря главата на  Рудолф до неговата и след това се изправи. Устата му се разшири в нещо като усмивка, а очите му  показваха добронамереност и желание за контакт.
   - Рудолф! Рудолф - каза Рудолф, сочейки себе си. Съществото го гледаше странно и неразбиращо.  След това каза нещо с крякащ звук:
   - У... О... - може би се опитваше да повтори казаното от чуждоземеца. После изкряска още нещо.
   - Идем от там! - намеси се в разговора Фреди и посочи нагоре, към светлото облачно небе, от  което се от време навреме се показваше Гама-3. След това и той посочи себе си:
   - Фреди!
   - Стингър! - свръхчовекът повтори действията на другите двама.
  Другото същество също се доближи и каза нещо, като обърна глава към подскачащите уреди.  Фреди отиде до едно от двете устройства и го загледа с интерес. Едното от създанията кимна  одобрително, като на лицето му се появи благородна усмивка. Първият контакт бе установен!
  Фреди извади от чантата си един фотоапарат и ги засне. Светкавицата стресна леко съществата,  но веднага след това се усмихнаха по техния доволен начин и загледаха снимащото устройство с  интерес. Фреди им показа изображението на екрана, което предизвика изблик на възхищение.  Явно мимиките, реакциите, чувствата, приятните и неприятни емоции, инстинктите на тези твари  бяха досущ като тези на хората. Може би в много далечното минало, много преди образуването на  земята всички живи същества са имали общи корени, но са били разпръснати надалеч при  разширяването на вселената.
  Рудолф извади извади и включи видеокамерата. Съществата се загледаха в малкия светещ диод,  показващ че камерата е в действие.

   - А... И... - каза рязко с кряскащия си глас едното създание и завъртя глава към ниските планини в  далечината. Фреди и Рудолф вдигнаха рамене - А..И.. - повтори то. Тримата гости на планетата  погледнаха в онази посока но не видяха нищо особено.
   - А..И.. - не се отказваше съществото и когато тримата отново погледнаха в онази посока разбраха   какво искаше да им каже извънземното.

  Видяха в далечината около десетина- дванадесет скачащи създания, носещи се към тях. Някои от  тях скачаха толкова високо, че скоковете им достигаха до височината на десет етажна сграда.
  Редом с тях имаше и други четири движещи се предмети, които отначало има приличаха на  големи топки, но след като се приближиха още малко се оказаха странни превозни средства. Тези  превозни средства се състояха от една огромна колоос с две колелета, на която е закачена дълга  висяща кабина. В една такава кабина седяха по едно, две или три същества.  Групата се приближи  до тях и спря. Всички слязоха, като застанаха на дистанция и гледаха странно тримата пришълци,  размениха няколко кряскащи слова с двамата индивиди, които ги бяха открили първи, след това  спряха приказките и се огледаха предпазливо. Сред тях имаше както мъжки, така и женски  индивиди, които се различаваха един от друг по чертите на лицата и ръста.
  Фреди и Рудолф им се усмихнаха, показвайки им добрите си намерения от срещата. Те от своя  страна също направиха по една добронамерена гримаса, като възкликваха одобрително. Един им  кимна с глава и тръгна към едно от странните превозни средства. Фреди, Рудолф и Стингър се  спогледаха, а след това плахо тръгнаха напред. Индивидът отиде до "автомобила" си след което се  обърна отново за да види дали са тръгнали след него,  След като се убеди, че се пришълците се  движат към него седна в кабината. Тримата човеци се качиха при него в малката кабина, която бе  пригодена за четирима след което странната машина потегли. Останалите ги последваха.
                                                   
  Фреди и Рудолф започнаха да излизат от първоначалното си сцепление. Техният спътник Стингър  обаче все още бе в някакво шоково състояние, въпреки че бе свръхчовек.
  Най-странното бе как се движеше тази техника. Не видяха антени за слънчеви батерии, не видяха  да се отделя някакъв газ от изгаряне на гориво... Фреди отново извади камерата...
   Докато вървяха през гладко утъпкания път някакви странни животни им пресякоха пътя. Тук  там виждаха насекоми, но те бяха много по-малко отколкото на Земята. Когато минаха през една  гора, пред тях се изпречи доста голямо и неправилно по форма животно с огромни уши, което  побягна щом ги видя. Все пак Фреди успя да го заснеме.

                                   -3-
  Веднага след като свърши гората започна някакъв град. Този град изобщо не приличаше на  земните градове, сградите бяха особени, с красиви форми, наподобяващи растения, животни,  камъни и  други природни форми. Имаше пътища, но те не бяха от асфалт, а просто от доста гладко  утъпкана пръст. По тях се движеха множество и различни на вид превозни средства, наподобяващи  това, с което се движеха, имаше и доста "подскачащи" хора, имаше и пешеходци.
  Повечето сгради бяха от стъкло или стъклообразен материал и блестяха на слънцето. Улични  лампи обаче нямаше, но за сметка на това имаше множество странни дървета с причудливи форми.
  Най странното обаче бяха многото дупки, издълбани в издигнатите места. Отворите им бяха  широки и облицовани, на някои от тях имаше стъкло. Рудолф предположи, че това може да са  жилища на местните.
 
  Спряха на нещо като площад и съществото им даде знак с глава да слязат. Другите твари се  събраха около тях. След малко към тях се присъединиха още, и още...
  Фреди, Рудолф вече се бяха успокоили и вече разсъждаваха трезво. Стингър също излезе от  летаргичното състояние.
  Розовите същества започнаха да разговарят разпалено, като сочеха фотоапарата и камерата,  които бяха у Фреди. Той вдигна фотоапарата и ги снима, След това се обърна и показа снимката  на насъбралата се тълпа от мъжки, женски индивиди и деца. Те заразглеждаха с интерес снимката.
  Веднага след това двама от тях хукнаха на някъде и след около две минути се върнаха с едно  устройство с нещо кръгло като екран. Взеха някакъв бял прах и го изсипаха  в него. Насочиха го  към тримата пришълци и от екрана на устройството се появи червеникава светлина. След това  странната техника започна да скърца и ръмжи, в нея се извършваха странни процеси. После спря  изведнъж и един от тях отвори капака и извади три цветни фигури. Приближи се до тях и им  подаде фигурите. Изненадата за земните жители бе огромна, когато видяха, че трите фигури са  самите те. Фреди направи няколко снимки, изкара някои от тях на хартия и им ги подаде.
 
  По всичко личеше, че жителите на тази планета са много добре настроени. Имаха огромното  желание да разменят опит с чуждоземците, да покажат какво са постигнали. Тримата пасажери  бързо привикнаха с тях, дори вече започнаха да се разбират напълно само с мимики и жестове.  Опитаха се и да говорят на съответните езици, но не се получи, съществата използваха съвсем  други звуци, много по-различни от техните.
  Показаха им принципът на действие на странните автомобили, те просто се задвижваха от  светлината на Гама-3. След малко се стъмни. Но всяка сграда, пътищата, дори дърветата засветиха  силно. Причината бяха множество соларни устройства, които съхраняваха тази звездна енергия.
 
  Няколко индивида се приближиха до тях и им кимнаха да ги последват. Влязоха в една от  сградите, по-точно в една стая. Видяха един екран, наподобяващ плазмен монитор, който светна.  На черен екран се появиха звезди и галактики.
  Фреди, Рудолф и Стингър разбраха какво имат предвид извънземните, но галактиките бяха  толкова много, че те не знаеха накъде да се насочат. И тогава се намеси Стингър, със своите  вградени програми, служещи за ориентиране в космоса. Той посочи малка спираловидна  галактика. Съществото кимна одобрително и сложи дългата си ръка върху някакъв квадрат и след  миг "Млечния път" се появи.
  Стънгър посочи едно място в началото на галактиката, посочи и още едно, което се намираше  по-навътре. Фреди и Рудолф знаеха, че първата точка, посочена от  Стингър е Слънцето, а втората - Гама-3.
  Съществото отново сложи ръка върху квадрата и след малко се показа слънцето със своите светли  и тъмни места, със своите магнитни огнени бури. Не след дълго, по указанията на Стингър на  екрана се появи Земята заедно с обикалящата около нея Луна. За миг Фреди изпита носталгия  като емигрант, виждаш карта на родната си държава.
  По-късно индивидите ги поведоха към една стая, която беше почти празна. Сервираха им нещо  като плодове, но земляните се разбраха да не ги ядат. на пода на тази стая имаше шест меки места, а  до тях - покривала наподобяващи робите с които ходеха извънземните. Вероятно местните спяха на  тези меки места и се покриваха с робите. Имаше и друга открита стая, от която извираше  прозрачна течност, местната вода. Извираше от три места и бе оцветена в три различни цвята -  зелен, червен и жълт. Нямаха никаква идея защо бе направено така, може би бе някакъв особен  вид баня или чешма. Фреди допря език до един от трите извора, но го отдръпна с погнуса:
   - Запари ми на езика, все едно опитвам миша отрова или сода каустик, най-добре да не опитваме  от местните специалитети.
   - Плодовете няма да ни навредят, но не са така полезни като земните - каза Стингър.
  Те легнаха върху меките места, защото бяха много изморени от вълненията, които преживяха. Но  след малко бяха събудени от крясъците на множеството извънземни, нахлули в стаята!

                                    -4-
  Няколко индивида ги хваната и ги поведоха нанякъде. Излязоха от сградата, след кото се  насочиха към няколко големи "автомобила". Денят вече бе дошъл, а според показанията на  часовниците им бяха спали по-малко от два часа. Тези същества бяха доста по-груби и  злонамерени снощните. Тримата бяха прекалено сащисани и изненадани, за да реагират  подобаващо. После спряха на една огромна пуста поляна, в която бяха паркирани кръгли полу  плоски отгоре и отдолу машини, приличащи на летящите чинии от приказките. Набутаха ги вътре,  след което излетяха със страховита скорост.
  Летяха може би един или два часа, след което се приземиха в един град, доста по-голям от  предишния. Тук имаше огромни сгради с различни футуристични, дори нереални форми. Влязоха в  едно стъклено здание, след което ги вкараха в огромно криво помещение. Вътре видяха голяма  странна апаратура, а по средата продълговата платформа. Помещението приличаше на огромен  лекарски кабинет и най-вероятно го използваха за изследвания. Когато индивидите ги избутаха  вътре излязоха и залостиха стаята с някаква дебела врата.
   - Боже мой, какво ще стане с нас сега - хленчеше като дете иначе напористия Фреди - Стингър,  дай някакъв съвет!
   - Спокойно човече - успокояваше го Рудолф - ще намерим начин. А и може да имат добри  намерения.
   - Не вярвам Руди! Искат да правят експерименти с нас. Може и да ни убият!
   - Чакайте малко да помисля - намеси се Стингър - един момент. Не говорете! - след това  свръхчовекът застана безшумен. Изведнъж каза:
    - Стените са направени от много лек материал. Мисля че ни трябват съвсем малко усилия и  можем да ги пробием.
   - Така ли? - в очите на Фреди се появи надежда.
   - Ето тук - Стингър посочи едно място - тук стената е най-слаба. Аз имам достатъчно сила за да я  разбия - и полумашината нанесе толкова силен удар, че стената се срути.
   - Браво Стингър! - извикаха в един глас Фреди и Рудолф и тримата се втурнаха навън, към града.
 
  Някакви аларми и светлини се включиха, човеците видяха как една група от съществата се  мобилизира и тръгна след тях, подскачайки със пружинните си устройства. Тези подскоци им  осигуряваха много бързо придвижване и земляните усещаха, как създанията приближават към тях с  голяма скорост.
  Също така и пешеходците в този негостоприемен град опитваха да ги спрат, като заставаха пред  тях, но пасажерите се измъкваха.
   - Насам! - Стингър посочи някакво тесно пространство между сградите, което приличаше на  огромен канал. те влязоха вътре и тръгнаха навътре, между почернели зеленикави стени. Тълпата  тръгна след тях! Колкото повече се движена навътре толкова ставаше по-тъмно. Изведнъж зад тях  се появи оранжева светлина. Обърнаха се назад и съзряха голямо светещо тяло, насочващо лъчите  си към тях. Почувстваха слабост и безсилие, все едно някой ровеше в мозъците им. Направиха опит  да побягнат напред, но не успяха - светлината парализираше мускулите им! Усетиха как  съществата дойдоха до тях, хванаха ги и ги поведоха към изхода на канала.

                                  -5-
  Рудолф се събуди лежащ на дългата платформа в лабораторията, която приличаше на огромен  лекарски кабинет. Ръцете и краката му бяха закопчани и обездвижени от здрави червени колани.  Фреди и Стингър лежаха на пода и не бяха вързани.
  В стаята влязоха три същества, облечени в тъмнозелени роби. Фреди и Стингър се събудиха!  Едното от тях наклони някаква черна апаратура над главата на Рудолф и от нея се появи стена от  лъчи. Съществото бавно започна да мести  апарата и стената от лъчи се придвижи към Рудолф.
   - Нее! - извика Фреди предричайки злощастен завършек при допира на лъчите с кожата на  приятеля му. Рудолф се бе стегнал, също очаквайки най-лошото. Но не стана нищо! Лъчите  минаваха през лежащият човек без да нанасят никакви поражения по тялото му.
   - Рентгени лъчи! - каза Стингър.
  Когато съществото мина с апарата през цялото тяло на Рудолф той откопча коланите от ръцете и  краката му. Рудолф стана, направи две-три несигурни стъпки и се присъедини към другите.
  Близо до тях някакъв голям апарат започна да издава скърцащи звуци, сякаш нещо дереше с нож  вътрешността му. Когато звуците престанаха едното от другите две същества отиде до апарата и  отвори един капак. В него имаше цветен прах. Извънземното бръкна в него и извади един предмет,  при вида на който тримата земляни инстинктивно се изправиха и го загледаха с огромно  удивление. Предметът, който съществото извади беше РУДОЛФ!!! Апаратът бе направил  абсолютно копие на самия Рудолф.
  Съществото направи гримасата, значеща усмивка, след което взе един остър предмет и  демонстративно разряза меката кожа около корема на рудолфовото копие. Те видяха нещо като  сланина, в която червенееха линии, подобни на капиляри. Отвътре се виждаха органи... Копието  наподобяваше Рудолф не само външно...
  После създанието извика един по един Фреди и Стингър като повтори процедурата. Скоро и те се  сдобиха с безжизнени клонинги. Фреди потърси фотоапарата и след като го намери на пода  направи няколко снимки. Тварите го гледаха с интерес, враждебността им от преди малко се бе  изпарила. Трите същества взеха експонатите и тръгнаха по коридора. Земляните ги последваха.

                                  -6-
  Влязоха в една огромна стая с множество поставки. Върху тези поставки бяха сложени около  петдесет фигури на различни същества, вероятно други пришълци от различни краища на  вселената. Тримата земляни възкликнаха от почуда и изненада. Докато извънземните поставяха  копията им върху рафтовете те разглеждаха неземните твари с огромен интерес, сякаш присъстваха  на музейна  сбирка от скулптури.
   До всяка една "статуя" имаше екран, наподобяващ този от предишния град, но много по-малък  като размери. На почти всеки екран светеше някаква планета, която навярно бе мястото, откъдето  идваше пришълеца.
  Имаше същества с огромни уши, имаше едно с толкова голяма и ръбеста глава, че уравновесеният  Рудолф се засмя почти истерично. Две от тях, намиращи се едно до друго бяха високи около три  метра и половина, но имаха много малки глави. Едно пък приличаше на огромна котка с  невероятно големи очи, на друго пък горната половина от главата му бе толкова сплескана, сякаш  бе ударена от огромен бетонен чук...
  Фреди снимаше непрекъснато, а Рудолф бе хванал камерата и правеше видеоклип. Събитието,  което се случваше на тримата бе толкова голямо, толкова невероятно, толкова всеобхватно, че те  все още не съзнаваха напълно силата му. Все още не можеха напълно да проумеят, че стоят на  прага на гигантско по мащаби откритие, което би променило в много различни насоки живота на  тяхната планета.

                                   -7-
  Съществата излязоха от огромната стая, като направиха знак с глава на земляните да дойдат с тях.  Поведоха ги към изхода на сградата, където ги чакаше огромна тълпа от розови създания,  крещящи със странните си гласове като ято ястреби.
  Поведоха ги към "летящата чиния", пазейки ги едновременно от тълпата и ги вкараха вътре, в  изпълненото със светлини помещение. Малко след това странният летателен съд се отдели от  повърхността на планетата и се насочи обратно, към предишното място.
 
 Отгоре погледната сега планетата изглеждаше невероятно красива. Забелязваха се множество  реки, езера, планини, огромни жълтозелени поляни. От време навреме летяха върху океана, който  изглеждаше смайващо красив.
  Приземиха се на същото място, откъдето бяха отлетели. Гама-3 бавно започваше да се скрива зад  равната повърхност, но все още бе светло. Огромна група от същества ги чакаше на мястото.  Посреща ги все едно бяха някое знатно царско семейство.
  С един от невероятните "автомобили", състоящ се само от голяма колоос и висяща кабина на нея  бяха откарани до "града". Там се бяха събрали още много същества, може би хиляди. Всички  издаваха звуци от положителни емоции и радост.
  Изкараха една невероятна вечер в компанията на множество розови твари, които се опитваха да  ги разберат и проучат. Те се веселяха по техен, много по-различен начин от земния.

  Разделиха се с фотоапарата и видеокамерата, като ги подариха на съществата. Разбира се преди  това ги вкараха в компютър, намиращ се в дясната ръка на Стингър. Подариха им и  един от  лаптопите, който така и не бе влязъл в приложение. За сметка на това получиха от тях един от тези  апарати, които правеха триизмерните скулптури, едно подскачащо на пружини устройство за  придвижване и още куп неща, които щяха да разучат в последствие.
  Съществата ги закараха до горичката, където беше паркирана мини-совалката им. Преди да се  качат Рудолф започна да им маха с ръце. Едно от извънземните също започна да ръкомаха. След  него останалите също последваха примера на двамата и скоро всички живи твари ръкомахаха.  Фреди, Рудолф и Стингър все още не разбираха, дали розовите създания съзнаваха, че това е земен  знак за довиждане.
  Качиха се на совалката и Стингър насочи навигационните уреди. Скоро земният летателен съд се  издигна и се понесе към висините. Долу съществата продължаваха да ръкомахат...
  
                                  -8-
  С голяма скорост се насочваха към кръжащата около космическото тяло совалка Аполо 43.  Планетата на розовите същества се отдалечаваше все повече от тях. Тримата мълчаха, всеки бе  унесен в своите мисли и никой не искаше да се отдели от личното си пространство. Скоро щяха да  дойдат дойдат анализите и разкритията, спомените за най-малките детайли, закътани за момента  дълбоко в съзнанието щяха да ги връхлетят като гладни вълци. Но в този момент двамата  пасажери, дори и Стингър бяха отдадени на чувствата, породени от близостта и великодушното  отношение на тези незнайни приятелски твари.

                              5 Към земята

  Голямата совалка Аполо 43 летеше с бясната скорост от 150 000 километра в час. След около  девет години щяха да достигнат черната дупка СГ-530, която трябва да ги върне в слънчевата  система. И месец след това да видят отново близките си, да опитат пресна земна храна, да подишат  земен въздух.. Но дотогава имаха да извървят още много, много път...!


Какво ме вдъхнови?!

Романът на Сър Артър Кларк - Една одисея в космоса през 2001

 


Тагове:   космос,   новела,   фантастика,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dorian01
Категория: Поезия
Прочетен: 320594
Постинги: 193
Коментари: 68
Гласове: 128
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031