1: Началото

  Човешкото развитие претърпя неочаквани обрати. Бяха направени научни открития, които  промениха изцяло съзнанието и мисленето на хората.
  Бяха открили тайната на смъртта, бяха открили, че телата са само временни обвивки на духа,  който бе едно цяло със свещения дух, бяха открили този имагинерен свят на антиматерия, в която  всяка частица имаше антипод и където се съхраняваха душите и черпеха енергия, готови за нови  подвизи в реалния свят. Думата „смърт“ бе заменена заслужено със "завръщане" на душата в  имагинерния свят,  където се губеха всички спомени, преживявания, които мозъкът е запаметил.  Оставаха само инстинктите, които се запаметяваха в самата душа и са неизмерен спътник в цялото  съществуване на хората.
  В тези години на развитие бяха изследвали множество планети, които приличат на земята, бяха  изпратени множество сигнали, но друг живот така е не бе намерен. За сметка на това учените  разкодираха сигналите на много видове животни, започнаха да провеждат разговори с тях и  именно по този начин бе открита тайната на смъртта, на инстинктите, на сексуалното привличане  между половете.

  В един такъв свят една смърт имаше много по-малка сила, отколкото преди години или векове.  Животът дори и на обикновения човек се бе превърнал в безкраен низ от мисии, в които той се  стреми  да достигне по-високо ниво за следващия си живот. Поколенията и роднинските връзки  имаха все по-малко значение за него, стремежът бе да се получи развитие изцяло в индивидуален  подход. По този начин смъртта бе само временно препятствие по пътя към безкрайната еволюция.
  Но дори и в тази епоха на върхов научно-технически прогрес вярата на хората в Бог не намаля.  Напротив - на бял свят дойдоха нови доказателства за съществуването на една задвижваща сила,  на която се крепи целия живот. Основните религии бяха обединени в една обща максима, в чиято  основа стои именно Бог.
  Обаче от това хората не станаха по-добри. Богатите и силни нации, които доминираха и се  развиваха станаха все по-богати. Но за останалата огромна част от десет милиардното население на  света ( почти осемдесет процента) животът ставаше все по-кошмарен - населението се увеличаваше  главоломно, хранителните запаси и водата не достигаха. Все по-често се срещаха райони, в които  хората масово измираха от глад.
  Все по-често бедните воюваха срещу богатите, като тяхната цел бе да има някаква справедливост  и възмездие. Тероризмът бе навсякъде

  Обаче най-важното откритие на човечеството бе тайната на черните дупки в космоса. След  многогодишни проучвания най-сетне учените разкриха тайната на тези огромни тъмни петна във  вселената. Това бяха дупки във времето и пространството. Те бяха врати във вселената, чрез които  можеше да се измине гигантско разстояние за кратко време. Доказателствата бяха много -  материята, различните планети или галактики, които бяха поглъщани се появяваха на други места  във вселената. Бяха изследвани и проучени около триста черни дупки.


                         2:  Февруари - Декември 2045

                               - Февруари, 1945 -

    Космическата совалка "Аполо 43" се рееше в безкрайната вселена с колосалната скорост от 150  километра в секунда. Тя след няколко месеца трябва да влезе в черната дупка с наименование СГ -  530, откъдето да се "телепортира" до звездата "Гама-3" в съзвездието "Прилеп", намиращо се на  сто и петдесет светлинни години от слънчевата система. Целта на космическата мисия бе да се  проучи планетата Б-3-670, в която условията и климатът бяха много близки до земните.
   Преди две години от дебрите на космоса дойде неизвестен сигнал, регистриран от една  тайландска станция на НАСА. Разбира се никой не можа да го разгадае или разкодира, но учените  смятаха, че това бе отговор на пратените преди двадесет и пет години кодирани импулси във  вселената. Изчислиха, че неизвестния сигнал идваше от недалечното съзвездие "Прилеп", по-точно  от звездата "Гама-3". Вече бяха известни няколко планети, обикалящи около тази звезда, но  планетата Б-3-670,  много приличаше на земята. Имаха някои спътникови снимки, които не  показваха много от нея, но по направеният спектрален анализ откриха, че има атмосфера с  преобладаващо съдържание на азот, въглероден диоксид и кислород - досущ като земната, макар и  в по-различно съотношение. Преди около година и половина в тази посока изстреляха телескопът  "Удъл", който също прати няколко снимки, но когато влезе в черната дупка СГ-530 сигналът от  него се изгуби. В началото мислеха, че телескопът се е повредил при преминаването през дупката,  но после осъзнаха, че са направили огромна грешка - просто след преминаването през дупката на  времето сигналите, излъчвани от телескопа щяха да дойдат на земята след сто и петдесет години!  Тогава експертите от НАСА решиха да пратят експедиция до там, която щеше да се завърне след  около пет години.
  Експедицията на космическата совалка "Аполо 43" се състоеше от двама човека и един  свръхчовек, който управляваше техническата част на кораба. 
  Малката совалка се състоеше от неголяма стая, в която се помещаваха всички уреди и апаратури  за управлението, голямо кръгло въртящо се с постоянна скорост помещение - "всекидневна", в  което двамата прекарваха голяма част от ежедневието си, помещение за ремонт на корпуса, в което  бяха монтирани множество помпи - илюминатори за изтегляне на въздуха и един добре уплътнен  люк, който се отваряше с определени команди. Служителите имаха право да влизат тук единствено  по принуда, само ако са в скафандри вързани с дълги и здрави въжета за стената.
  В дъното на всекидневната се намираше прикрепената към нея градина с различни растения. Тя  осигуряваше голяма част от кислорода на совалката, а и даваше храна. Те имаха и огромно  хладилно помещение със замразена храна, което според учените е достатъчно за тази мисия.
  Последното помещение се наричаше резервно или складово. Тук имаше складирани две мини  совалки, едната от които  щеше да намери приложение едва след като достигнат планетата. Другата  беше резервна.

  Фреди Мичъл и Рудолф Хюз бяха хората на кораба. Те в момента на тръгването бяха на двадесет  и шест години. Ако мисията приключи по план когато се завърнат трябва да са вече на по тридесет  и шест. Свръхчовекът Стингър бе специално подготвен за мисията. Всичките му органи, кожата,  кръвта дори очите бяха сменени с изкуствени с много по-добри показатели. Той е обвързан  дистанционно с компютри, които проверяваха всяка част от корпуса на летателното тяло и ако  някъде се появи неизправност той автоматично трябва да я отстрани. Понякога, ако повредата е  голяма се налагаше да извика един от двамата пасажери. А когато нямаше работа другото  задължение на Стингър бе да забавлява Фреди и Рудолф ако се наложи.
  Общо взето в Аполо 43 цареше добра атмосфера. До влизането в дупката СГ-530 те почти нямаха  работа, освен да следят дали совалката се движи по курса. Трябва да се намесват при изникване на  неочаквани препятствия и да реагират своевременно, но системите бяха направени така, че да  засичат метеоритите отдалеч. Иначе по изчисленията на учените през декември трябва да влязат в  дупката.
  Ако совалката се движи постоянно със 150 000 километра в час имайки предвид разстоянието от  излаза на дупката до планетата Б-3-670 за да достигнат до там ще им е нужно около 9 години. Но  скоростта нямаше да е постоянна. Черните дупки имаха свойството да притеглят материята към  себе си, да завихрят огромния брой атоми газ и материя. Затова в момента на допира с  пространствената врата Аполо 43 трябва да развие невероятната скорост от 1 220 000 километра в  час. Със същата скорост совалката трябва да бъде изтласкана в "Прилеп" и тогава  времепътуването ще се скъси съвсем - щеше да достигнат до орбитата на планетата за по-малко от   година. Но и бдителността на двамата пасажери трябва да е голяма, защото те трябва да насочат  кораба си към планетата. Можеха да изникнат всякакви опасности, можеше да се случи нещо  непредвидено. Лошото бе, че нямаше да имат никаква връзка със земята и трябва да разчитат  единствено да себе си и на Стингър.

  Множеството компютри, свързани към "Хайген", "Интернет", "Футуриъл" и други световни  мрежи осигуряваха на тримата пасажери достатъчен набор от информация, идваща откъм земята.  Често Рудолф се свързваше с жена си и детето си, които чрез 4D образ можеха да изникнат пред  него, все едно бяха на кораба. Единственото лошо в случая бе, че той не можеше да ги докосне,  докосваше само лъчите, създаващи този образ. За Фреди този проблем не бе от такова значение,  защото той нямаше семейство, въпреки че ласките на Лайла му липсваха.

                               -Март, 2045-

   - Тук генерал Айборкс, Фреди, Рудолф, обадете се! - на екрана се появи смешната физиономия на  генерал Тони Айборкс
   - Фреди слуша!
   - Има ли проблеми? - попита той.
   - Засега всичко е под контрол.
   - Рудолф къде е?
   - Горе! Играе на "Прерията". И той е добре.
   - Каквото и да възникне обръщайте се към Стингър! Знаете, че винаги можете да разчитате на  него..
   - Знаем господин Айборкс. Поздравете Лайла. Както и Мадлийн и Стоуни!
   - Дадено Фреди! - завърши генералът и екранът изгасна.

                                 -Юни, 2045-

   - Стингър - извика Рудолф - ела тук.
   - Идвам Рудолф! Какво има!
   - Забравяш храната! Трябва да хапнем нещо!
   - Не съм забравил! Сега ви приготвям специална вечеря - отговори с насечения си тон  полумашината - пуешки хапки със зеле.
   - Е да, не сме го яли от две седмици - доволно каза Фреди.

                                -Август, 2045-

   - Мислиш ли, че всичко ще мине безпрепятствено? - каза Рудолф в момент, когато двамата тичаха  в огромния корпус
   - Генерал Айборкс, Артиим Крон и другите ни увериха, че няма да има проблеми.
   - Тези черни дупки..не е ли странно. Защо преди няколко години всички мислеха, че е абсолютно  плътна материя. И изведнъж се оказа, че е дупка във времето.
   - Доказаха го много научни открития и изследвания. Аз лично присъствах на една презентация,  свързана с това откритие.
   - Съгласен съм с това. Но няма ли да е опасно завихрянето и огромната скорост, с която трябва  да преминем. Може би има голяма опасност да се сблъскаме с други предмети, движещи се към  дупката? А и самото влизане и преминаване отвъд дали няма да е придружено с неочаквани  препятствия?
   Фреди се замисли. Поради скучното ежедневие тук и огромния набор от забавления, които им  бяха предоставили на него не му бе останало много време да помисли за евентуалните опасности.
   - Какво казва Стингър?
   - Той никога не казва, че нещо не е наред. Но така е конструиран. Не казвам, че целта на  колегите е да се озовем в опасна ситуация. Но според мен може да са скрили от нас някой  фрагмент, който евентуално може да се окаже опасен.
   - Но ако не се завърнем целият свят ще търси обяснение.
   - Кой знае. Биха могли да се оправдаят!
   - Мислиш ли?

                              -Октомври, 2045-

   - Дванадесети октомври! Още около два месеца и край със земните връзки. Няма да имаме  подкрепа от никого. Няма да се чуваме и виждаме с близките.
   - Ще се реем в пространството сами, разчитайки само на Стингър. И връзката със световните  мрежи стана по-бавна. А до няколко дена трябва да започне завихрянето.
   - Да, трябва да започне завихрянето. Тогава връзките съвсем ще спрат. И приключението ще  започне.

                           -Ноември, 2045-

  Точно на първи ноември в пет и тринадесет сутринта земно време совалката започна да се тресе.  Отначало слабо, а след това все по-силно. Рудолф отвори люка на въртящата се всекидневна и  влезе в много малко помещение, която наричаха "асансьор". Асансьорът осъществяваше връзката  със помещението за управление, което не се въртеше. Там космонавтите бяха в състояние на  безтегловност, но беше оборудвано с колани за прикрепване.
   - Скоростта се покачва! Виж слънцето как променя цвета си, има лек червеникав оттенък!
   - Ето тук, отдалечаваме се от земята със скорост 220 000километра час. А преди няколко минути  показваше 150 000!

   През следващите няколко дена уредите отчитаха постоянно покачване на скоростта, базирайки  земята. От пред започна да се оформя нещо като спирала от газ и твърди предмети. Те се насочваха  право срещу СГ-530 със скорост, достигаща до 1220 000 километра в час. Двамата експерти знаеха,  че от другата страна на черната дупка излиза материя със същата скорост, но пренесена от  съзвездието "Прилеп"
   Стингър бе станал тих и незабележим и прекарваше почти цялото време малкото спално  помещение близо до "асансьора" с изключение на случаите, когато някой от двамата пасажери  извика за нещо или е констатирана повреда.
   А совалката постепенно навлизаше в тъмните недра черната дупка. Вселената зад тях се въртеше,  като всички звезди светеха червеникаво. Тук вече теорията на относителността на Айнщайн  трябваше да действа с пълна сила.

   На двадесет и седми ноември някакъв предмет удари корпуса на летателната система. Апаратите  започнаха да отчитат повреда на навигационната техника. Стингър поиска помощ и Фреди се  съгласи двамата да излязат извън кораба за да отстранят повредата.
   Влязоха в помещението за ремонт, надянаха скафандрите и Стингър включи илюминаторите,  които започнаха постепенно да извличат въздуха от помещението.
   Включването на червените мигащи лампи показваше, че въздушното налягане е почти на нула.  Стингът натисна продължително един бутон и плътно прилепналите врати се отвориха.  Фреди усети как малкото останал въздух излезе в открития космос. Стингър включи фенера на  скафандъра и се отблъсна навън, въжето, с което бе вързан попречи да отлети завинаги в  безвъздушното пространство. Фреди обаче се поколеба. Той никога не бе излизал в открития  космос, но знаеше какво би последвало при едно невнимание, при скъсване на въжето или пробив  в скафандъра. Фреди шумно пое дъх, приготви се и се отблъсна.
  Очакванията, че ще полети напред, както би трябвало да бъде според природните закони не се  сбъднаха. Той полетя встрани, като се удари в металния корпус на совалата. Веднага след това се  сети, че причината за този странен полет напред е гравитационната сила на дупката, към която  летяха. Видя до себе си Стингър, който му даваше знак да си включи микрофона. От вълнението  Фреди бе забравил, че скафандрите бяха оборудвани с микрофони. Той включи и своя фенер.
   - Ето там, трябва да развием онзи капак - до ушите на Фреди долетя гласът на Стингър.
   - И как да стигнем до там?
   - Ще се "покатерим" внимателно по въжето и ще се хванем за онези дръжки. Виж на онова място  как е смачкан от удара. Няколко болта са се счупили и трябва да ги подменим. Няма да има нужда  от друго.
  Вълнението, което изпитваше Фреди бе незаменимо. Отвън бе  толкова тъмно, че не се виждаше  почти нищо. Тук там се мяркаха някои предмети на неопределено разстояние, осветени със слаба  червеникава светлина. Той помогна на Стингър и двамата набързо смениха болтовете.
   - Да се връщаме бързо, може скоро да свърши кислорода - предложи Стингър.
   - Добре, да тръгваме! - съгласи се Фреди и двамата се заизкачваха по въжетата.

                          -Декември, 2045-

  В средата на декември връзките със земята се изгубиха съвсем. Аполо 43 започна да навлиза в  зоната  на СГ-530. Червените светлини на вселената зад тях вече се бяха изгубили и пред тях се  простираше абсолютна чернота. Предметите вече не удряха по корпуса а само се приплъзваха без  да причиняват щети. Совалката отново започна да вибрира, но този път с равна, дразнеща честота,  усилваща се постепенно с приближаването към центъра на пространствената порта.


                   3. Декември, 2045  -  Ноември, 2046


  На двадесет и трети декември най-сетне навлязоха в черната дупка. Шумовете и трептенията  изведнъж заглъхнаха. Изведнъж някаква гигантска сила разтресе целия космически кораб. Фреди  и Рудолф се блъскаха в стените и отскачаха като гумени топки. След малко при тях влезе Стингър,  който им помогна да спрат.
   - Не е удар от предмет, а от ударна вълна - успокои ги Стингър - няма повреди по корпуса.
  След няколко часа пред тях започнаха да се появяват  първите светлини. Сякаш се движеха в  тъмна гора и пред тях започваше някакво населено място. Но повечето светлини бяха зелени!  Двамата учени знаеха, че този зелен цвят се дължи на ефекта на Доплер - промяната на дължината  на светлинната вълна спрямо совалката.
  На устата на Фреди се появи усмивка. Рудолф също промени угрижената си гримаса. Те бяха  първите хора, прекрачили прага на Слънчевата система. Те вече бяха световни герои, тяхната  мисия бе наполовина изпълнена.  Единствено Стингър остана непоколебим, но той просто бе  програмиран така.

    - Сега трябва да направим нещо много важно - каза Рудолф - да насочим кораба към планетата.  Трябва да пуснем реактивния двигател, а Стингър да настрои навигационните уреди.
   - Ще ни отнеме два дена за да го направим - отговори свръхчовекът - а ако всичко е наред през  ноември ще летим в орбитата на Б-3-670.

  Настройката на навигационните уреди не бе лесна работа. Трябваше да се правят изключително  точни изчисления и фини премествания. Високата компетентност, образование, технически и  астрономически познания им помогнаха да насочат совалката в правилната посока. Следващите  няколко месеца щяха да минат скучно и мрачно, сами сред вселената, без никакви връзки със  земята, разчитайки на огромния запас от замразена храна и вода, на Стингър и на себе си.

                              -Януари, 2046-
   
   - Стингър, хайде да те "бия" на шах! - предложи Фреди.
   - Ще ме биеш, но без програмите в мен.
   - Ами ти няма да ги използваш. Или ще дадеш да те бия. Вече не е интересно, само ти ме  побеждаваш!
   - Научи Рудолф! Поне през времето докато го обучаваш ще ти бъде по-интересно - изказа се  весело Стингър. Скритата от множество команди и програми човешка душа понякога показваше,  че е тук, в тялото на този свръхчовек, тази полумашина, което означаваше, че Стингър все още е  личност, човек, живо същество.
   - Ехее, Рудолф е неспасяем. А и предпочитам скука по време на действие, от колкото скука по  време на бездействие.

                                       -Март, 2046-

   - Какво ти е Руди?
   - Кофти ми е Фреди!
   - От какво ти е кофти. По-добре да направим престоят тук забавен.
   - Ти нямаш семейство, не можеш да разбереш какво е да имаш е семейството малко дете и да не  знаеш какво се случва с него.
   - Ами защо си създал семейство? Много добре знаеш каква отживелица е то.
   - Някои родове все още разчитат на традициите си. Такъв е моят род.
   - Малко останаха тези, които разчитат на родовите връзки. Виждаш какво се случва - всеки се  стреми да се интегрира като самостоятелна личност, особено след последните разкрития върху  живота.
   - Зная Фреди, но аз съм човек от старата генерация. И затова се чувствам така, когато не зная  какво става с тях.

                                      -Май, 2046-

  Събудиха се от силно раздрусване, някаква ударна вълна разтресе совалката. Гласът на Стингър  се извиси от някъде:
   - Идвайте бързо! Трябвате ми спешно! - крещеше той. Фреди и Рудолф навлякоха набързо  дрехите си и се втурнаха във всекидневната.
   - Какво става?
   - Някакъв астероид удари совалката. Отнякъде излиза въздух! Разбирате ли, излиза въздух!
  Това бе най-лошото нещо, което можеха да чуят в безвъздушното космическо пространство.  Земният въздух, богат на жизненоважния кислород, който създаваха най-вече растенията в  градината отлиташе безвъзвратно в безкрайния космос:
   - Колко въздух излиза?
   - Не е много, около два кубически сантиметра в минута, но ако не обърнем внимание в близките  дни налягането ще се намали чувствително. Разбира се имаме и резерви, но с тях въздухът ще ни  държи живи около половин месец.
   - Да действаме! - решително каза Рудолф.
  Влязоха в ремонтното помещение, надянаха скафандрите и пуснаха илюминаторите. След  няколко минути светнаха червените лампи и Стингър отвори вратите, излизащият остатъчен  въздух ги тласна леко. Стингър се отблъсна и полетя направо. Същото повтори Фреди, този път не  се удариха в корпуса като първия път, защото не действаха никакви гравитационни сили. а и тук,  за разлика от първия път корабът бе осветен от зеленикавата светлина на множеството звезди.  След това даде знак на все още канещия се Рудолф да побърза, въпреки че много добре разбираше  как се  чувства. Рудолф се изтласка силно с разперени ръце, все едно скачаше с парашут. За миг се  почувства едновременно велик и нищожен. Той бе сам в нищото, привързан само с едно въже към  живота. Стингър го изчака около минута и нещо, за да се отърси от обзелото го вълнение, след  което каза по микрофона:
   - Последвайте ме.
 Стингър бързо намери повредената част. Металният корпус не силно смачках, а по средата се бе  образувал малък процеп. Всички виждаха как излиза въздухът и как се разпръсва във вселената.  Стингър отвори кутията с инструменти и извади от нея някакъв малък оксижен:
   - Дръжте тук!
 Този път отстраняването на неизправността продължи около четири часа. Стингър се принуди да  отреже едно огромно метално парче от друга частна кораба и с него да запълнят процепа. Но  най-важното беше, че се справиха. Когато влязоха отново в ремонтното помещение и видяха как  въздухът отново го запълва въздъхнаха от успокоение.
 
   - Какво ще се случи, ако излезем навън без скафандрите? - полюбопитства Рудолф след като се  прибраха във въртящата се всекидневна и усетиха изкуствената гравитация, създадена от  центробежната сила.
   - Няма как да стане това. Ще умрем от недостиг на въздух още в ремонтното помещение. -  отговори свръхчовека.
   - Добре, но ако сме навън и аз реша да си  сваля скафандъра? Или той се пробие?
   - Самият космос, самото безвъздушно пространство ще ти изсмука въздуха за миг. Дори и да  запушиш носа и всички дупки ще се пръснеш от огромната разлика между външното и вътрешното  налягане на тялото.
   - Искаш да кажеш да не правя такива експерименти!
   - Решението си е твое, аз само ти казах последствията.

                                    -Юли, 2046-

  Рудолф се почувства зле. В тази мисия понякога се случва на двамата пасажери, дори и на  Стингър да почувстват неразположения. Но в този случай на Рудолф му стана лошо. Усети  пронизваща болка в корема, главозамайване, слабост.. Стингър бе програмиран да оказва първа  помощ, имаше в неговата стая цял комплект от медикаменти и лекарски приспособления.
   - Лягай тук - заповяда получовекът. Рудолф се подчини. Стингър извади сепорът - лазерен  апарат, който прави цялостен анализ на тялото.
   - Ето тук виждам натоварване на клетките и концентрация на клетки убийци. Може би е от  храната. Какво яде за последно?
   - Картофено пюре,варена тиква, броколи и бекон.
   - Вероятно е от варената тиква, вероятно е била развалена или изгнила от замразяването.
   - Може би. Лапнах я на бързо, защото бях много гладен.
   - Гнилата тиква е силно отровна! Но дори и причината да не е тя имаш нужда от противоотрова.  Фреди - донеси мляко, кафе и сол.
   - Какво? Нима нямаме съвременни лекарства?
   - За този случай това е най-доброто решение!
   - Щом така казвате Сър  значи е така - обобщи Фреди и се забърза към големия хладилнен склад.
 
  А след един час Рудолф се почувства доста по-добре.

                        -Септември, 2046-

  Вече виждаха добре звездата, на която бяха дали наименованието "Гама-3", около която се  движеше планетата Б-3-670. По размери тя бе малко по-малка от Слънцето и малко по-студена от  нея. Но разстоянието от Б-3-670 до Гама-3 бе по-малко от колкото от земята до слънцето. Освен  Б-3-670 около Гама-3 се въртяха още четири планети, но техният състав и температура според  учените не бяха подходящи за живот (въпреки че според Фреди формите на живот на една планета  би трябвало да се сформира според условията и без значение дали приличат на земните или не,  което означаваше, че на всяка планета може да има живот). Насочиха бордовия телескоп напред  към крайната цел на тяхната мисия. На екрана излезе планета, едната половина на чиято бе  осветена от звездата, а другата тъмна.
   - Увеличи малко...а така.
   - Виж тук, преобладават синия, зеления и жълтия цвят. А самата планета е малко по-малка от  земята, голяма е колкото Марс.
   - Прав си, даже може и да е малко по-малка от Червената планета. Има вода, но много по-малко  отколкото на земята.
  Стингър се намеси:
   - Виждам много облаци в атмосферата и по тях мога да определя съставът на водата... Не е точно  вода, а някаква разновидност. Все пак съставът и е подобен - H3O2. Не е годна за консумация.
   - А самата атмосфера? - попита Рудолф.
   - Близка е с нашата, но кислородът е в по-голямо количество. Налягането е около атмосфера и  половина. Бих казал че ще се чувстваме добре там. Все още не мога да определя съставът на  почвата или на зелената обвивка, защото атмосферата ми пречи, а и планетата е още далеч.

                           -Ноември, 2046-

  В началото на ноември Аполо 43 избегна на косъм два удара с големи астероиди. Благодарение на  Стингър, астероидите бяха забелязани отдалеч, което помогна своевременно да се включат  реактивните двигатели и совалката да се отклони.
  Наложи се да включат и обратния реактивен двигател. Б-3-670 беше близо и трябваше драстично  да се намали скоростта на совалката, за да навлязат в орбитата и. В противен случай можеха  просто да подминат планетата или да се сблъскат със страшна сила в нея.
  А на двадесети ноември, земно време Аполо 33 беше вече изкуствен спътник на планетата Б-3-670.

   - Почвата съдържа изключително много магнезий и силиций, а в състава на атмосферата наред с  кислорода, азота и въглеродния диоксид открих голямо количество ксенон и криптон. Но тези  газове не влияят по никакъв начин на човешкия организъм. В атмосферата има и много озон,  което също е добър показател. - каза Стингър.

  Доминиращият цвят беше син, макар че имаше много зелени и жълти местности. Планетата се  виждаше доста добре, въпреки облаците, които се бяха разтлали по цялата атмосфера. Стингър  рече:
   - Предлагам да подготвим една от мини-совалките за полет.
   - Кога ще можем да отлетим?
   - Веднага щом проверя къде би било безопасно да се приземим. Предлагам да насочим телескопа  и да видим какво има на тази планета.
  
   - Има движение! Не мога да определя какво е, но го има! - развълнува се полумашината.
   - Стингър е прав! Ето виж! Все едно някой подскача като кенгуру.
   - Да, ето! Дали това означава, че има живот?
   - Мисля че да! Забележете подскачащите същества как променят посоката си! Няма как това да в  следствие на природен закон независимо на коя планета сме! - обобщи Стингър.
   - Засичам и равномерно движение ето тук. Ха - той зави! - възкликваше Фреди - Уауу, това със  сигурност са живи цивилизовани същества!
   - Хайде да приготвяме мини-совалката!
   - Чакайте, чакайте! Нали първо трябва да проверим къде ще е безопасно да се приземим. Ето  например там в далечината има някаква плоскост, което означава равнина.
   - Правилно! Провери онази равнина!

   - Чудесно! Това е равно място! А и  няма много движещи се обекти! Време е! - съобщи  свръхчовекът.
   - Напред момчета! - тържествено подкани Фреди и тримата тръгнаха към огромното складово  помещение.


..следва...