Постинг
12.10.2011 23:10 -
Франклин Томас (12-та част)
Франклин Томас и тайната на щастието
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време на време си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така ще усетите истинската същност на това, което искам да кажа! Приятно четене!
III - глава -
4 години след смъртта на Франклин Томас
..........
За тези четири години популярността на The Happy People бе нараснала значително. Те се бяха разпространили не само в Нюпорт Таун, не само в Америка а и много страни по света. Благодарение на тях войните и агресиите затихнаха, бомбите и взривовете престанаха. Всички вече знаеха за "щастливците", тези които се опитваха да постигнат или бяха постигнали този велик и душевно-морален синхрон, този стремеж към щастието! Всички знаеха че "оранжево-жълтите" хора могат са бъдат срещнати навсякъде - по автобусите, по парковете, по улиците и на много други места. Всички знаеха, че на тях могат да споделят проблемите си, мислите си, радостите и тревогите, знаеха че от тях винаги могат да получат помощ, съвет или поне едно приятелско потупване. А това в много случаи се оказва съдбоносно!
Хората ставаха все по-позитивни, по-оптимистично настроени и по-щастливи! Светът постепенно се превръщаше във ВСЕ ПО-ДОБРО МЯСТО ЗА ЖИВЕЕНЕ!
На всяка годишнина от смъртта на Франклин Томас на гроба се събираха хиляди хора. И сега, четири години след това трагично събитие улиците, водещи към гробището "Nelson Park" бяха претъпкани от народ.
Някъде навътре, сред тълпата едно малко момче, приличащо на Франклин отиде до мъж и жена, които спореха за нещо.
- Недейте се карайте - каза със звънливия си глас детето - тук трябва да бъдете щастливи!
Мъжът и жената се спогледаха, след което погледнаха към малкото момче и се усмихнаха. Жената го потупа по главата.
- Франклин, момчето ми! Ела тук! - извика една усмихната красива елегантна жена. Това бе Сюзън Томас - бившата годеница на Франклин Томас, която сега отговаряше за "The Happy People". До нея бяха Питър и Кони Дилън, които се ожениха миналата година и сега бяха със Сюзън като помощници в тази организация. Зад тях беше Хилари Томас - майката на Франклин, която също бе усмихната. Тя се бе подпряла на инвалидната количка, в която Робърт Томас гледаше със захлас хората около него. Детето тръгна към тях
- Мамо, те се караха и аз ги успокоих! - отвърна то. В този миг един глас прекъсна мислите на всички, този глас бе на Грегъри от популярната банда The Happy Bend, застанал пред високоговорителя. Зад него бяха останалите членове на бандата - Филип, Маркус Фрай, Моника и още двама младежи, включени отскоро. Кони Мелър не бе сред тях, тя бе напуснала Филип и потърсила щастието в Германия, където също е част от The Happy People.
- Уважаеми присъстващи, - започна Грегъри - много се радвам че всички отново сме заедно за да отслужим тази панихида, в чест на нашия приятел Франклин Томас. Надявам се, че в този момент всички, които познават така както нас ще си спомнят с умиление за него! Защото всички те знаят какъв човек бе той - всеотдаен, амбициозен и.. истински! Нека благодарим на Сюзън, неговата съпруга която се грижи за детето им Франклин - младши, затова че продължава дейността на Франклин Томас! Нека благодарим на Питър и Кони Дилън, които са неотлъчно до нея, помагайки и с всичко, да благодарим на Хилари Томас, че е родила такъв великолепен син! И накрая нека всички заедно кажем едно голямо "благодарим ти Франклин" на този човек, променил света към по-добро, след което да помълчим за минута в негова памет!
От тълпата се чу хоров нечленоразделен звук, след което настъпи такова мълчание, че можеха да се чуят птиците над гробището! След около минута Грегъри даде тон на "The Happy Bend" и те засвириха весела и игрива мелодия. Скоро всички присъстващи в гробището започнаха да играят и танцуват в такт с музиката. Всички постепенно навлизаха във веселбата, постепенно се отърсваха от моментните отрицателни емоции! Танцуващите оранжево-жълти хора, заедно с The Happy Band постепенно напускаха гробището, окупирайки улиците на града!
А някъде, в гробището, на една бяла мраморна плоча, поставена върху красив и добре поддържан гроб се четеше следният надпис:
Животът е един светъл миг в безкрайната мъртва тъмнина! Нека този миг, колкото и да е кратък да бъде възможно най-светъл! Нека живеем позитивно и пълноценно, нека да направим живота си по-добър!
Франклин Томас - един щастлив човек!
Край!
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време на време си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така ще усетите истинската същност на това, което искам да кажа! Приятно четене!
III - глава -
4 години след смъртта на Франклин Томас
..........
За тези четири години популярността на The Happy People бе нараснала значително. Те се бяха разпространили не само в Нюпорт Таун, не само в Америка а и много страни по света. Благодарение на тях войните и агресиите затихнаха, бомбите и взривовете престанаха. Всички вече знаеха за "щастливците", тези които се опитваха да постигнат или бяха постигнали този велик и душевно-морален синхрон, този стремеж към щастието! Всички знаеха че "оранжево-жълтите" хора могат са бъдат срещнати навсякъде - по автобусите, по парковете, по улиците и на много други места. Всички знаеха, че на тях могат да споделят проблемите си, мислите си, радостите и тревогите, знаеха че от тях винаги могат да получат помощ, съвет или поне едно приятелско потупване. А това в много случаи се оказва съдбоносно!
Хората ставаха все по-позитивни, по-оптимистично настроени и по-щастливи! Светът постепенно се превръщаше във ВСЕ ПО-ДОБРО МЯСТО ЗА ЖИВЕЕНЕ!
На всяка годишнина от смъртта на Франклин Томас на гроба се събираха хиляди хора. И сега, четири години след това трагично събитие улиците, водещи към гробището "Nelson Park" бяха претъпкани от народ.
Някъде навътре, сред тълпата едно малко момче, приличащо на Франклин отиде до мъж и жена, които спореха за нещо.
- Недейте се карайте - каза със звънливия си глас детето - тук трябва да бъдете щастливи!
Мъжът и жената се спогледаха, след което погледнаха към малкото момче и се усмихнаха. Жената го потупа по главата.
- Франклин, момчето ми! Ела тук! - извика една усмихната красива елегантна жена. Това бе Сюзън Томас - бившата годеница на Франклин Томас, която сега отговаряше за "The Happy People". До нея бяха Питър и Кони Дилън, които се ожениха миналата година и сега бяха със Сюзън като помощници в тази организация. Зад тях беше Хилари Томас - майката на Франклин, която също бе усмихната. Тя се бе подпряла на инвалидната количка, в която Робърт Томас гледаше със захлас хората около него. Детето тръгна към тях
- Мамо, те се караха и аз ги успокоих! - отвърна то. В този миг един глас прекъсна мислите на всички, този глас бе на Грегъри от популярната банда The Happy Bend, застанал пред високоговорителя. Зад него бяха останалите членове на бандата - Филип, Маркус Фрай, Моника и още двама младежи, включени отскоро. Кони Мелър не бе сред тях, тя бе напуснала Филип и потърсила щастието в Германия, където също е част от The Happy People.
- Уважаеми присъстващи, - започна Грегъри - много се радвам че всички отново сме заедно за да отслужим тази панихида, в чест на нашия приятел Франклин Томас. Надявам се, че в този момент всички, които познават така както нас ще си спомнят с умиление за него! Защото всички те знаят какъв човек бе той - всеотдаен, амбициозен и.. истински! Нека благодарим на Сюзън, неговата съпруга която се грижи за детето им Франклин - младши, затова че продължава дейността на Франклин Томас! Нека благодарим на Питър и Кони Дилън, които са неотлъчно до нея, помагайки и с всичко, да благодарим на Хилари Томас, че е родила такъв великолепен син! И накрая нека всички заедно кажем едно голямо "благодарим ти Франклин" на този човек, променил света към по-добро, след което да помълчим за минута в негова памет!
От тълпата се чу хоров нечленоразделен звук, след което настъпи такова мълчание, че можеха да се чуят птиците над гробището! След около минута Грегъри даде тон на "The Happy Bend" и те засвириха весела и игрива мелодия. Скоро всички присъстващи в гробището започнаха да играят и танцуват в такт с музиката. Всички постепенно навлизаха във веселбата, постепенно се отърсваха от моментните отрицателни емоции! Танцуващите оранжево-жълти хора, заедно с The Happy Band постепенно напускаха гробището, окупирайки улиците на града!
А някъде, в гробището, на една бяла мраморна плоча, поставена върху красив и добре поддържан гроб се четеше следният надпис:
Животът е един светъл миг в безкрайната мъртва тъмнина! Нека този миг, колкото и да е кратък да бъде възможно най-светъл! Нека живеем позитивно и пълноценно, нека да направим живота си по-добър!
Франклин Томас - един щастлив човек!
Край!
Вълнообразно
Няма коментари
