Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10.2011 22:59 - Франклин Томас (5-та част)
Автор: dorian01 Категория: Поезия   
Прочетен: 599 Коментари: 0 Гласове:
0



Франклин Томас и тайната на  щастието

                                 мелодрама

  Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете от време навреме си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така ще усетите истинската същност на това, което искам да кажа! Приятно четене!



                II -ра     глава


                                             .........

  Гражданската война продължаваше бушува в своята стихия! Много от предприятията обявиха фалит и оставиха работниците си без работа. Всички те мислеха, че тази война бе тяхната надежда за по-добър живот, макар че се лъжеха. Страната затъваше все повече в собствената си помия, безработните се увеличаваха, а агресията растеше! Все повече сгради осъмваха опожарени или взривени, все повече жертви даваше тази престъпна агония на хората! Гърмежите, бомбите, разбитите банки и магазини станаха част от ежедневието за жителите на Нюпорт Таун и на страната.
  Тази война взе няколко жертви. Четирима човека намериха смъртта си, разкъсани от бомби или попаднали под срутващи се сгради. Никой не можеше да спре агресорите, които със своите провокации и пропаганди озлобяваха все повече отчаяните и озверелите! Но все пак, сякаш недокоснати от тази агресия се движеха групите на щастливците, които донякъде смекчаваха този черен облак на омразата!

  Франклин усещаше, че нещо му тежи в стомаха, но в началото не обърна внимание. След това обаче тази тежест започна да го дразни все повече и повече. Не го болеше и затова бе решил, че не е нещо опасно. Консултира се със Сюзън, която му препоръча да отиде на лекар, защото бе чувала, че точно тези неща могат да се окажат опасни. Най-лошото бе, че Франклин усещаше, че слабее. Макар външно да не личеше той чувстваше, че нещо не е наред, нещо се случва с тялото му, някаква чужда сила му влияеше! Майка му, която се възстанови бързо също изрази тревогата си и го накара да иде да се прегледа при доктор Фреди Джокович.
  Сюзън тръгна с него. Когато и двамата пристигнаха в болницата и почукаха на кабинета на Фреди Джокович същия ги посрещна със сериозно, но ведро изражение.
   - Какво има, младежи?
   - От две седмици чувствам нещо в стомаха - оплака се Франклин.
   - Къде, Франки?
  И Франклин му посочи мястото, където чувстваше неразположението. Докторът напипваше известно време мястото с пръстите си, след което написа една бележка и каза замислено:
   - Ето с това ще отидеш при доктор Майкъл Вителбро, рентгенолога. Когато те снима и ми донесете снимките, ще определя какво е.
  Доктор Майкъл Вителбро представляваше възрастен мъж с очила и прошарена брада и коса. Франклин му подаде бележката и докторът след като я прочете му каза да свали блузата и потника си. На фона на дневната светлина здравите мускули на Франклин Томас изпъкваха като на спортист. Франклин влезе в едно помещение и след малко излезе. После извади черните снимки и ги подаде на младежа.
   - С това направо при Фреди, личния ти лекар!
 
  Фреди Джокович гледа известно време двете снимки, след което взе телефона и се обади на някой да дойде. Франклин и Сюзън се спогледаха тревожно. Фреди Джокович гледаше в масичката си и не местеше погледа си. След малко в стаята влезе млад чернокос мъж с очила, взе снимките, огледа ги и даде знак на младежите да го последват.
   - Какво става, докторе? - попита Франклин.
   - Виж, моето момче, няма какво да увъртам и да те лъжа. Ела да видиш тук!
  Франклин погледна към окачените на бялото платно негативни снимки. Докторът взе една показалка и му посочи.
   - Това тук е ТУМОР! - каза докторът и въздъхна почти безшумно.
   - Т..тумор ли? - почти извика Сюзън - докторе, сигурен ли сте?
  По очите на Франклин се появи уплаха, краката му отмаляха, той се хвана за приятелката си за да не се строполи на земята.
   - Спокойно, няма причина за притеснение, виждам че не се е разпространил! Само една лека операция и ще го извадим. Ще я назнача утре, в три следобед. В два и половина да сте тук. И спокойно, всичко ще мине леко.

  Сюзън за пръв път виждаше Франклин толкова умислен. Тя също бе шокирана, но въпреки това се стараеше да успокои приятеля си. Франклин се стараеше да не показва притеснението си, но това не можеше да се скрие толкова лесно.
   - Нали знаеш, Франк, докторът каза, че всичко ще мине леко.
   - Разбира се, Сю, ако операцията беше опасна или безсмислена щяха да ни карат да се подписваме.
  Въпреки това, когато се прибраха Франклин помоли Сюзън да отиде на срещата сама, а той щял да дойде по-късно. От известно време те живееха заедно в къщата на Госпожа Хилари, Франклин и Робърт.
   - Кажи им, че съм в университета да взема някакви документи.
   - Добре, Франк!
 
  Сюзън се опита да скрие с усмивка лошите мисли в главата си. Когато каза, че Франклин е заминал за университета в Стамфорд, няколко човека я погледнаха подозрително.
  Оказа се, че се е случило и друго нещастие. Филип, един от "The Happy Bend", един от тези, които бяха в автобуса са Франклин, когато Сюзън ги видя за пръв път, е пострадал от взривена граната и в момента е в болница. За щастие състоянието му било стабилно и е имал изгаряния само по дясната ръка. Но въпреки това срещата вървеше весело и забавно както винаги, като естествено не пропускаха да споменават Филип с пожелания за скорошно оздравяване.
  Франклин пристигна в късния следобед. Лицето му отново грееше с безупречната си усмивка, сякаш бе забравил диагнозата, която му бяха поставили. Тези, които гледаха Сюзън подозрително, бързо промениха израженията си и възвърнаха усмивките си!

   - Преди няколко дена, както си вървях по улиците, видях една бабка - започна Маркус Фрай, едно от новите момчета -  Беше много окаяна и изглеждаше отчаяна. Попитах я какво и има, но тя ми отвърна, че и няма нищо. Казах и, че в такъв случай е по-добре да се усмихне, защото усмивката ще я подмлади. И знаете ли тя какво отговори?
   - Какво?
   - Каза: "Е как да се усмихвам, като преди няколко дена синът ми почина. Аз съм на една мижава пенсия и цялата я дадох за погребението му, като дори взех назаем. Сега не мога дори и един хляб да купя." Аз я попитах как така ще даде цялата си пенсия за едно погребение, при условие, че държавата почти целия ритуал за американските граждани, при което тя ми сподели, че е емигрантка от Армения и за нея не важат тези правила! Тогава аз я съжалих и и дадох двадесет долара! Тя отначало не ги искаше, но после водена от нуждата ги взе и ми благодари сърдечно.
  Всички го слушаха с благодарност и усмивка. Маркус продължи:
   - Вчера отново видях тази жена, тя дойде при мен и отново ми благодари, като този път ме покани у тях на кафе. Квартирата и беше бедна, с много малко мебели. Направи ми кафето, пихме и накрая аз и обещах че ше и помогна някой ден, когато имам възможност!
  Франклин Томас започна да ръкопляска, след него и другите направиха това. Маркус Фрай се усмихна широко.
   - Ако можеш я покани да се присъедини към нас! - предложи Питър
   - Ще го направя като се видим следващия път!

                         ........

  Франклин бе легнал на операционната маса. Сърцето му туптеше силно и звучно в гърдите. Отвън, прегърнати, го чакаха Хилари и Сюзън, Робърт бе с тях, но мислено бе в другия, по-щастливия свят. Макар че доктор Уинстън Калър, същият, който оперира успешно Хилари преди известно време, ги успокои, че операцията ще мине безпроблемно, двете бяха силно притеснени. Доктор Уинстън Калър удари една инжекция на Франклин, който след малко заспа. 
  Сюзън и Хилари имаха чувството, че чакат цяла вечност. И двете бяха пребледнели заради дългото чакане под напрежение. Дори Робърт бе застанал неподвижно в някакво очакване. В главата на Сюзън минаха какви ли не страшни мисли. Ами ако се случи най-лошото? Всичко досега вървеше прекрасно, тя имаше чувството, че любимия и е някакво божество, неземен, недосегаем! Но ето, че сега тя бе изправена пред изпитание, което би нарушило цялата тази прекрасна идилия!
  Хилари се молеше! Най-лошото в нейния живот можеше да се случи всеки момент. Франклин бе единствената и надежда, единствената и подкрепа. Тя не можеше да разчита на Робърт да създаде поколение или да успее в живота, ако най-лошото се случи навярно след време красивата и добродушна Сюзън ще потърси щастието другаде, и тя нямаше право да и се сърди! Франклин НЕ ТРЯБВАШЕ да умира, не сега, не в близките години, не преди тя да умре! Той и бе жизнено необходим и тя се молеше с цялата си сила и енергия той да оцелее!
  Докторът се показа усмихнат и щастлив! Когато двете жени го видяха тръгнаха към него с изпълнени с надежда погледи.
   - Всичко мина перфектно!! Франклин ще живее!! След час, когато се събуди, можете да го видите!
  Сюзън изпищя от радост, Хилари също! Радостта на двете жени отново се възвърна! Робърт вдигна глава и се зазяпа в тях! Франклин беше жив и щеше да живее дълго!

  Франклин сякаш се събуждаше от дълбок сън. Всичко наоколо бе размазано, като преобладаваше сиво-белия цвят! След малко започна да различава движещи се предмети.
   - Той се събужда! - чу някакъв далечен глас, идващ сякаш от друго измерение.
  Към него се бяха надвесили хора със замъглени лица, които малко по малко се избистряха. След малко той различи усмихнатите лица на Сюзън и на Хилари! Отзад се подаваше ококореното лице на Робърт! Франклин също се усмихна
   - Всичко е наред, скъпи! - каза нежно Сюзън, като го погали!
   - Ще живееш, момчето ми, ще живееш още дълго! -  добави майка му, след това се надвеси над него и го целуна. Франклин почувства обичта на най-близките си хора, той бе спасен, той щеше да живее! ЩАСТИЕТО ОТНОВО БЕ НАДДЕЛЯЛО!!!  
.




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dorian01
Категория: Поезия
Прочетен: 191043
Постинги: 191
Коментари: 66
Гласове: 126
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930