Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10.2011 23:25 - Гората на самодивите (Донко найденов и Силвия Маринова)
Автор: dorian01 Категория: Поезия   
Прочетен: 1220 Коментари: 0 Гласове:
1



Гората на самодивите ( dorian_01 и roxsisis) ужаси, романтика

  Боян преливаше от вълнение докато крачеше по спокойната улица, водеща към площада. Тази вечер той трябваше да преживее неописуемо удоволствие и страхотна наслада. На площада трябваше да се види с Невена - неговата любима, и след това двамата да тръгнат към "Самодивската гора", която се намираше на около четири километра от градчето. В тази тъмна и гъста гора, пропита с множество мистерии, легенди и предания той щеше да прекара една незабравима нощ с неговата любима, далеч от хорските клюки, от горчивите съвети и постоянните забрани от страна на близките и роднините. Тази нощ двамата с Невена нямаше да се крият от никой, нямаше да се оглеждат и да се притесняват от хитрите погледи на множеството преследвачи, опитващи се да разтурят безценната им връзка.
  Невена го чакаше на площада, в горичката до сградата на администрацията. Той отиде до нея, целуна я страстно, след което тръгна надолу по една калдъръмена улица, която водеше към края на градчето. Невена изчака няколко минути, докато Боян се отдалечи, след което и тя тръгна в тази посока. Никой не трябваше да види, че са заедно и че са тръгнали на някъде.
  След последните къщи на този малък град имаше малък хълм, който местните наричаха "Чукара". Там, на върха на хълма имаше голямо самотно дърво, известно като "Миросаното дърво", заради молебенът, който му бе отслужен преди доста години. Двамата влюбени трябваше да се чакат пред "Миросаното дърво" и след това заедно да тръгнат към "Самодивската гора".
 
  Боян чакаше любимата си, седнал върху буйната и затоплена от горещите летни дни трева. Дървото беше огромно, изглеждаше като някакъв обелиск на фона на останалите дървета от гората. Луната бе в пълната си фаза, придавайки загадъчна и нереална атмосфера на цялата гориста околност. Звездите се открояваха силно и отчетливо върху чистото небе, а околните планини изглеждаха като куполи на черни замъци със своите остри върхове.
  От към гората се чуха тихи стъпки и след малко Боян различи приближаващата се сянка на любимата му. След малко двамата бяха прегърнати и щастливо се отдаваха на страстни целувки. След няколко минути, когато страстите се бяха успокоили те тръгнаха по малката пътека, която щеше да ги заведе до "Самодивската гора".
   Пътеката беше тясна и много тъмна заради множеството дървета, надвиснали над нея. От време навреме луната се показваше между клоните само колкото освети за миг този тъмен свят, след което се скриваше в дебелите и гъсти корони на дърветата. Влюбените вървяха бавно и и равнодушно, прегърнати и слели се с мрака. След малко щяха да пресекат дървения мост, който разделяше чукара и една голяма равна поляна, наречена "Голямата ливада", след която започваше "Самодивската гора".
   Пресякоха поляната предпазливо, въпреки че едва ли някой ще дойде чак дотук да го проследи и след десетина минути вече бяха пред гъстата "Самодивска гора", която бе пропита с толкова много загадки, мистерии и истории с духове, че влюбените младежи се поколебаха няколко минути преди да пристъпят в черните й дебри! Когато влязоха сякаш някаква тъмна сянка прелетя над тях, защото те усетиха как вълни от страх и напрежение и безпокойство се опитваха да влязат в тях и да обсебят съзнанието им. И двамата вървяха плахо, с бавни и безшумни стъпки, сякаш се стараеха да не събудят спящите духове и самодиви. Влизайки по-навътре в гората, страхът и сковаността бавно се изпаряваха, отстъпвайки място на сладострастните  мисли. Боян и Невена отново се прегърнаха, усмихнаха се и дадоха воля на забранените си чувства и усещания.  Мракът бе толкова плътен, сякаш бе някакво митично чудовище, което ги обгръща с множеството си черни пипала, но влюбените сякаш не забелязваха това!
  

    Те продължаваха да вървят! Той я беше стиснал здраво, сякаш тя щеше да си тръгне и никога повече нямаше да я види! Погледна в красивите и сини очи, очи които го преследваха всяка нощ, погледна красивата и кожа!
Продължаваха все по навътре в гората! Там той знаеше една малка хижа, навярно беше запустяла, но тя му стигаше, за да може да я обича!
Наоколо се чуваха странни звуци, за миг му се стори,че някой ги наблюдава, че нещо иска да прокара тъмната си ръка между най – красивите коси, които имаше тя!
Навярно това беше само внушение, заради прекалената тъмнина!
Стигнаха хижата! До нея имаше някакво дърво, много странно дърво! Беше голямо, половината от нега беше изсъхнало, а другата половина излъчваше живот. Около него на лунна светлина се отразява стъпки, сякаш някой беше идвал тук преди тях!
Но това  не би било възможно! Хората не идваха отдавна в тази част на гората!
Само те две души, копнеещи и изгарящи един за друг! Криещи се от реалния свят, от всичко, което ги преследва и влудява, защото не можеше да са заедно!
Влязоха в хижата и се вкопчиха един в друг, така силно и страстно, че сякаш навън спря всякакво движение и настъпи гробна тишина!
Той впи силно своите устни в нейните, силно, страстно и едновременно нежно, завладяващо! Прокара пръсти през косите и, през кръста и, през цялото и тяло!
Съблече я, докосна всяка част от нея, целувайки я с жажда, копнеж! Изпитваха сладникава болка от всички тези примесени чувства!
Вплетоха тела в танца на нощта, носейки се във вихъра на плам, жар и чувства изгарящи телата им, което ги оставяше без глас!

 Те вървяха хванати за ръце.Любовната им игра, беше приключила, разхождаха се из тъмната гора.
Горските липи ухаеха  приятно. Даже не забелязаха,  кога навлязоха все по – дълбоко в гората. Това сякаш изобщо не ги интересуваше или притесняваше. Разговаряха смееха се, държаха се за ръце. Времето неумолимо течеше, просто сякаш го нямаше. Така и не видяха  малките стъпки, които предвещаваха греха...
-Няма ли да тръгваме?- попита Невена.
- Да! Май си права. -. отвърна Боян. Решиха да си тръгват и когато преминаха през една поляна…. се случи неочакваното!
Луната изгря сякаш от нищото. Гората се освети от сребърното сияние на загадъчността. На поляната имаше  дива череша с огромни клони, които сякаш имаха ръце и говореха нещо на някакъв неразбираем език. Другите дървета, букаците, леските, габъра сякаш се смееха зловещо като  предвестници на нещо ужасно.
Сянката на страха, от  непознатото и страшното ги окова в своята прегръдка. Останаха далечните отблясъци на кърваво-червените лъчи на залязващото слънце. Те се уплашиха .Чак сега сякаш разбраха,  че останаха сами в  Гората. Която заживя нов и различен живот. Различен от този през деня. Видяха първо- Вилите и Самовилите. С белите си огромни криле се настаниха в клоните на Огромното дърво- Дивата череша,  оказала се  Сборището и на Самодивите, дори и за единият и самотен Върколак и големия вампир до него,  които стояха на горните клони на дървото.

Изведнъж на сборището се появиха и Самодивите водени от своята Царица. Тя, бе най- красивата от всички. Облечена в дългата си бяла роба от ленена тъкан, с дългите си руси коси и боси крака. Сякаш не стъпваше на земята..защото яздеше най- красивият Елен със златни рога.
Под стъпките и всички билки издаваха звуци, като на наранени хора. А уханието им  унесе всички присъстващи.
Толкова силен и замайващ бе ароматът им.
Самодивите не обичаха хората. Те бяха злонамерени към ловците. Но не и към красивите млади мъже. Защото такава бе тяхната орисия. Всички се скупчиха около  Боян. Беше млад и красив. Някой запя от техните странни песни, приличащи на писък съчетан с горска магия. Невена направо примря от страх, защото до нея се приземи вампира.  Не каза  нищо.Гледаше я  похотливо.Очите му светеха, като зеленият фосфор на кибритена искра..Сякаш чакаше сигнал да я нападне..Но…в този момент почувства нещо изгарящо и погледна право в нейните очи, които едновременно излъчваха страх и приятна възбуда!

 Боян не знаеше какво се случва! Той гледаше уплашено и сковано множеството красиви Самовили и Вили, които стояха около него. Усмихнатите им лица изглеждаха невероятно красиви, но те излъчваха бледо призрачно сияние. Царицата, която стоеше най-отпред подкани с жест Боян да се приближи и той, тласнат сякаш от неясна сила тръгна към нея.
  Когато приближи до нея той падна на колене. Царицата слезе от елена и застана над него. Тя заговори с нежен и красив глас, който сякаш идваше от много далеч.
    - Ела с нас! Ела в красивото царство на насладата и греха! Слей се с нас, за да останеш тук завинаги! Завинаги!
 Този красив, нежен и съблазняващ глас се впиваше така в обърканите и разпокъсани мисли на Боян, че той не можеше да чуе никакъв друг звук, дори и виковете на Невена. Той бе забравил за нея, бе забравил за всичко, за него целият свят бе Царицата! Тя отново се качи на белия сияещ елен, обърна се и тръгна бавно по една тясна пътека. Боян я последва, като не сваляше очи от грациозната фигура и красивите руси коси на призрачната самодива.

   Невена усети много силно влияние, когато светещият вампир я докосна по рамото. Усещането бе много силно възбуждащо привличане, което се носеше от Него. Той бе много красив, със светещи демонични очи. Никога не бе изпитвала такова силно чувство, това сякаш бе някаква магия, някакво вълшебство. В този миг тя бе готова да се отдаде напълно на  на това вълшебство.
Тя не знаеше какво става с нея! Беше объркана, нещо я тласкаше да го последва , нещо страшно, силно, но едновременно пламенно и възбуждащо! Не можеше да се контролира, беше загубила всякакво чувство за самоконтрол върху тялото си!
Роклята и беше леко съдрана от едната страна! Едната и презрамка леко падаше по красивите и рамене, косата и беше разрошена, но красива! Очите и уплашени, но чакащи, това, което и предстоеше! Той я викаше, чуваше нежния му, влудяващ глас!
Вече не изпитваше страх, а само възбуда, надигаща се като лава!
Отстрани изглеждаше като подивяла котка, като разярено животно, изгубило някъде храната си! Изпитваше странна жажда, каквато изпитваше и той..
За миг се озова пред неговия дом! Влезе, беше тъмнина!
Той впи устни в нейните, ухаещи на дива череша! Червени, възбуждащи устни с вкус на премесена кръв и ухание, което тя не бе усещала досега никога!
Косите и разрошени се сипеха върху голите и рамене, които той бе хванал здраво!
Тя отвори очи и видя очите му, омагьосващи, диви, разгневени, страховити, но страстни!
Той започна да я съблича, копринената рокля, която покриваше част от тялото и се свлече на пода, като вече нищо не я разделяше от това, което щеше да се случи!
Той прониза тялото и като стрела, това бе усещане, което тя никога не беше изпитвала досега, силно, разтърсващо чувство на дивото, което той предизвика в нея!
Всичко, което беше преживяла до сега, всичките спомени, които бе имала и приятните неща, не бяха нищо освен бледи копия на това, което току що изпитваше!
Той я хвана през кръста! Тя беше лека като перце, дланите му се впиха все по дълбоко в кожата и, а целувките му ставаха все по нежно груби и  проникващи в цялата и същност! В този миг тя искаше да бъде вечно с него, искаше да остане тук, при това вълшебно място, където нищо и никой нямаше да я разделя от това силно усещане!
Той я целуваше все по диво, обърна я с гръб към себе си и докосна с ледения дъх кожата и, след което вля в нея отровата си!

Тя отвори очи!
Чу името си, някой я викаше!
Стана и видя, че е облечена! В този миг спомените от случилото се преминаха през главата й и тя си спомни всичко с най – малки подробности! Имаше огледало – погледна се в него! Видя разрошената си коса и се оправи, видя пробитата кожа по врата си и я покри с косите си! След това излезе навън и видя срещу нея красиви, пламенен вампир, който я гледаше страстно.
Той прошепна:

- Ела с мен! - с плътен и завладяващ глас каза вампирът и тръгна бавно напред. Тя не можеше да му устои и тръгна след него! Но в следващия момент някаква мисъл, някакъв проблясък успя да я извади от вцепенението. Мисълта за Боян се прокрадна и изплува от дълбоките дебри на съзнанието й. Тя се сепна и спря. Вампирът също спря, като отново я погледна с властния си поглед
   - Ела с мен! Ела в моя свят! - промълви той с тих глас, който обаче нахлуваше със страшна сила в нея. Мисълта за Боян, която свързваше Невена към реалността бе на път да изчезне в зловещото море на страстните усещания, които излъчваше вампира. Невена си помисли, че не трябва да се предава, че трябва да избяга.
   - Нееееееее! - изкрещя тя и побягна назад. Влиянието на вампира отслабваше и тя бавно идваше на себе си! Тя крещеше с всичка сила, защото осъзна това, което бе преживяла. Бягаше и се блъскаше в дърветата, падаше на земята, но ставаше без да чувства болка, защото страхът бе парализирал всички усещания.
  Изведнъж ги видя! Някъде, между дърветата, в една голяма поляна крачеха няколко самодиви, водени от Царицата. Невена я позна, тя се бе явила преди малко и бе отвлякла Боян. Зад царицата плътно вървеше нейния любим, а луната осветяваше този странен и ужасяваш парад!
 
 Тя се затича към тях и извика с отчаян глас:
   - Боянееее, Боянееее!
      Боян се сепна от неочаквания глас, който бе развалил приятната хармония, в която се намираше. Този глас, макар и далечен отначало му се стори зловещ, но след това започна да го връща в действителността.  Боян бе неговото име и той беше дошъл тук, заедно с любимата си Невена! Това бе гласът на Невена. Той спря и погледна в покосата, откъдето идваше гласа. Невена тичаше към него. След малко тя бе в прегръдките на Боян, който се опитваше да я успокои, макар че той самият бе доста замаян.     

Повя топъл и приятен вятър от гората. Невена сякаш се успокои, а Боян с невярващи очи погледна Царицата Самодива. Тя го хвана под ръка,  заведе до ствола на огромното дърво и  попита!
- Какво правиш  тук красавецо. Не си ли чувал ,че след залез слънце хората нямат работа тук.
-Чувал съм!-отвърна с премрежен от вълнение глас.
 Но не беше уплашен. Той имаше баба Знахарка. Знаеше, че трябва да спечели време до изгрев слънце. И тогава от сборището щеше стане една прекрасна поляна с дъхави ягоди.  И тревата на Чудновата гора.

Тя го изгледа с пронизващите си сини очи и попита.
-Не съм ли те виждала тук с друго момиче?
-Не. Не съм идвал тук-.призна си той.
 -Всички те харесваме. Тази трябва  да ни я оставиш.
- Какво ще и сторите?- попита нервно  Боян.
-Нищо, просто ще я превърнем в малка бяла кошута.И вилите и самовилите ще си играят с нея.
-Какво ще правите с мене?
-Ти си красавец. Знаеш, че самодивите ви закриляме  и в същият момент тя го превърна в бял кон. Който препусна по поляната.Сърцето на Невена , щеше да се пръсне. Тя  знаеше, че при изгрев слънце всичко ще приключи.
Боян не бе вчерашен.Той запази белият косъм, който му даде баба му още преди да тръгне за Самодивската планина. После спря пред Самодивата .Държеше го в предните си зъби. Тя знаеше, какво следва от това. Всички други са длъжни да му свършат услугата. Върна го там, където….



  Чу се гракането на черна врана, която обявяваше избавлението на двама влюбени. Когато напуснаха гората и поеха по "Чукара" те се прегърнаха и се отпуснаха на земята . По Невена имаше малки капки кръв, тя се обърна с още разрошената коса към Боян и показа красивите си бели зъби, които след няколко секунди впи в него……






Тагове:   ужаси,   романтика,


Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dorian01
Категория: Поезия
Прочетен: 320558
Постинги: 193
Коментари: 68
Гласове: 128
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031