стихотворение на ужасите!

Вампирката прекрасна е пред мен,

Обляна в дива красота, неземна.

И гледа ме със своя чар смирен,

във свойта мощна аура нетленна!

Прехласнат, обладан и победен.

Като слепец пред портите на ада.

А тя студено взира се във мен,

със своя поглед мрачен, безпощаден.

Докосна с устни моето лице,

с целувка страстна трепетно отпи ме,

Прегърна ме със ледени ръце,

и в ласките на любовта дари ме.

Кръвта се стича в топлия си зов,

но аз във страсти огнени линея.

Безсилен, слаб и тласнат от любов

в оковите на блаженството тлея.

Вампирката изтръгва се от мен.

Оставя ме безпомощен, обречен

С победен марш потапя ме във плен

на злия огън и пожара вечен!

Силвия- и нейните прекрасни стихове!