ужаси, да не се чете от лица под 18 години!

  В този ден всички останали отпътували с колата до едно недалечно село - Друмци, където бе известно че има свещеник екзорсист. Поговорили с него и той им обещал, че вдруги ден ще дойде да прогони свирепия дявол. След това се върнали и започнали да опаковат багажа (след случая от снощи ние решихме да напуснем мястото и повече да не се връщаме.) Проблемът беше, че притежавахме много животни, растения, стока, зимнина и други ценни неща, които трябва да продадем или да се отървем по някакъв начин от тях. Обаче сметнахме, че до два - три месеца ще сме напуснали окончателно мястото и ще сме заживели само в апартамента ни в града. Дотогава трябваше да битуваме в страх, напрежение и злокобно очакване!
  Докато Иво и майка опаковали багажа, татко и чичо купили от един майстор две малки стоманени врати за кочините, една дървена за двора и две големи стоманени врати за двата входа на къщата, а до края на деня ги монтирали. Вечерта, малко преди да си дойда, те поговорили с някои от съседите, като ги питали ги дали са чували дали някога, много отдавна в нашата къща се е случвало нещо със свиня. Питали ги също така за непознатия от снимките, показвали им снимките от албума. Но всички отговори били отрицателни. Някои казали, че са чули от остатъчни слухове някаква история, която била свързана със свиня, но не знаят нищо конкретно.

  Следващият ден мина само в приготовления за предстоящото идване на свещеника. Вече нямахме желание и сили да изучаваме загадката. Единственото, което искахме, беше да се отървем от злокобното същество веднъж завинаги!
   Трябваше да съберем почти всички парцали и стари дрехи и да ги поставим пред кочината. Също така трябваше да се сдобием с кръстове и светена вода. Когато отидохме до църквата да купим тези неща, разпитахме свещеника дали знае нещо за ""странните дни"", случили се през месец август, хиляда деветстотин двадесет и трета. Свещеникът - петдесетгодишен крабовчанин с дълга, черна брада и плешиво теме отговори, че не запознат с такъв случай, но през септември, двадесет и трета ЗАТВОРИЛИ ЦЪРКВАТА за две години заради неспазване на задълженията и допускане на инциденти!! А лицето от снимките му се стори познато, но не може да се сети нищо повече (въпреки че според мен потръпна, като ги видя)! Когато му споменахме, че ще извършим екзорсистки ритуал, той само примигна, погледна ни съчувствено, но не каза нищо.

  Двадесет и пети юли бе епилогът! Защото на този ден трябваше да извършим екзорсисткия ритуал за прогонване на духовете! На този ден светът ни показа най-черното, най-брутално и най-изродено свое лице! Това ни накара да се впуснем в стремителен бяг към спасението, пренебрегвайки стоката, животните и градините, пренебрегвайки всички ценни вещи и инструменти в къщата. Това, което ни се случи на този ден, бе толкова ужасно и богохулно, че едва ли ще мога да го опиша така както бих искал, с цялата си уродлива тежест!


                                             III

  На двадесет и пети юли, в шестнадесет и тридесет дойде екзорсистът Отец Кирил. Той носеше със себе само една малка чанта. Когато го заведохме до епицентъра на събитията, той каза:
   - Усещам отрицателна енергия. Аз от дълго време се занимавам с екзорсизъм и вече мога да усетя такива неща.
Ние заковахме парцалите за стените на кочината и ги напръскахме със светена вода. След това застанахме на около метър от кочината. Отвътре се чу рев и нещо невидимо заблъска по стените! Ние се отдръпнахме стреснати, но Отец Кирил ни каза със спокоен тон, все едно случилото се бе в реда на нещата:
   - Не се страхувайте! Духовете не понасят светена вода! Получава се нещо като болка при евентуално съприкосновение.
   - Ще се опитаме да не се страхуваме - отговорих с лека ирония.
  - Зная, че е страшно и ви предупреждавам, че ще станете свидетели на страховити неща! Но само ме слушайте и всичко ще бъде наред!
Отец Кирил извади кръста си:
   - Извадете кръстовете и ги дръжте така, както аз го правя.
Той държеше кръста недалеч от лицето си, горе-долу на височината на главата. Ние направихме същото.

     После извади шишето със светена вода и пръсна малко в кочината. Чу се съскане! Отново рев! Блъскане!
   - Кой си ти? Какво искаш от хората?
   ... дуууууум... дуууууум... дуууууум...
   - О, изчадие на Ада, о, проклетий демоне, напусни това място! Гдег, бдаб, хтерес хтуес.....
  ... дууууум... - нещо удари вътре в кочината. Още един оглушителен рев продъни околността!
   - ... остави това семейство на мира...мъртвите са мъртви и трябва да се преселят в мъртвия свят ... ! Осуд ухталиган хшег....! Гний в пъкъла, гний в пъкъла!
  - ... дуууууум... - чух тряскане на дъски. Стон, наподобяващ клане на животно, но много по-силен!
   - ... напусни земята, напусни света на живите, Отиди в Ада, там, откъдето идваш...
  Последва канонада от удари по стените на кочината! Отново започнаха сатанинските ревове, същите, които така дълбоко се набиваха в мозъка ми! Невидимият враг беше разярен!
   - Виж Кръста Божий! Този кръст ни защитава нас и всички живи и ти не можеш да ни сториш нищо! Азук бдаб, асибанам хтуес!
.    .. трясссс... - дясната стена, която беше границата с другата кочина, се строши! След това дъските се отделиха от земята и започнаха да се въртят в кръг!
     ... - Бог е с нас. Бог е в сърцата ни и ни защитава. Аз, от името на Господ Бог, свещеният наш Учител, ти заповядвам: ВЪРНИ СЕ ТАМ, ОТКЪДЕТО СИ ДОШЪЛ!
       ... трясссс... - лявата стена също поддаде... трясссс - предната стена и вратата също! Всичко започна да лети във въздуха с някакви хаотични движения.
  Греди, летви, гвоздеи се премятаха, блъскаха, чупеха...!
  Една дъска мина на милиметри от главата ми, друга удари Отец Кирил, а трета майка „облиза“ майка по главата. Две големи греди минаха високо над нас.
   - Сприииии... - всичко хвърчеше и се трошеше. Някаква тънка летва ме тресна по корема. Аз се наведох, опитвайки да си поема дъх!
   - Сприииии... - някаква тежка греда удари татко.
  - Сприии... сприиии... сприиии...! - свещеникът бе насочил кръста към урагана.
  Изведнъж всичко спря. Реещите се във въздуха греди и летви се стовариха на земята.  Ние бяхме приклекнали, държайки се по ударените места с едната ръка. С другата бяхме хванали кръстовете.

   - Време е за пауза. По-опасно е, отколкото очаквах.
   - Но ти го накара да спре!! - извика татко, мъчейки се да преодолее болката.
   - Така е, но като е спрял, нищо не мога да направя. Ако искаме да го прогоним, ще трябва да го предизвикаме отново! - задъхано отвърна екзорсистът.
   - И все пак може ли да се разбере откъде идва този демон?
   - Ако той пожелае да научите, ще научите. Може би някой осквернен дух не е намерил покой. Но не зная чий. Не зная и дали е човешки, прекалено е див и необуздан. За пръв път попадам на такъв звяр! Само ще мръднем малко по-назад, че тук е доста опасно!
  Отдръпнахме се и седнахме на земята. Сега вече виждахме щетите, които нещото бе направило. Кочината беше цялата потрошена, а частите от нея бяха разпръснати по цялата околност.
  Майка отиде до вкъщи и след малко се върна с цял плик филии с лютеница и салам.
   - Това е за подкрепа - каза тя.
Хапнахме малко, колкото да се подсилим и се приготвихме.
    - Да започваме - обяви свещеникът. Той взе светената вода, приближи се до кочината и напръска почернялата кръв по пода. Тя започна да кипи и да съска. В този миг нещо блъсна Отец Кирил и той отскочи назад като се удари в нас. Чу се пронизителен вой! Животните в двора зареваха уплашено с монотонен и протяжен вой...
  В това време чух, че външната врата се отвори и влязоха няколко от съседите - Ачо Торлака, баба Дорка, дядо Стефан, Вита Манова и кмета. Като се приближиха Ачо се провикна:
   - Какво става тук, само... - и млъкна като видя екзорсиста, ние с кръстовете и невидимия звяр, който местеше гредите и дъските. През това време отец Кирил беше насочил кръста срещу надигащия се ураган и говореше нещо неразбираемо. Пукот!! Рев!! Чу се силен дрезгав звук, подобен на грачене! Съседите бяха зяпнали с отворени усти!
  Отец Кирил изреждаше страховитите слова, които ми приличаха на заклинания. Кипящата черна кръв по пода сега започна да се видоизменя - ставаше хем течна, хем на някакви бучки, хем приличаше на гъста каша.
... дууууум... дууууум... - нещото биеше по стените и на другата кочина. Те се пукаха от силните ударни вълни! Дъските по пода започнаха да се надигат. Невидимият полтъргайст удряше и керемидите и гредите на навеса, който покриваше кочините. Ревът, който издаваше, беше неописуемо силен и зловещ. Чувах, че Отеца говори:
   - .... асуматх агут, росипгон птолу ... доброто ще победи злото, Бог ще победи сатаната...
... дууууум... дууууум... - страховит сатанински рев, грачене, нещо като човешки говор. Между тях откъм двора се чуваха цвилене на кобила, рев на свиня, кудкудякане на кокошки...
  Подът на кочината се надигна и се разцепи по средата, сякаш имаше нещо живо отдолу под него. Огромна земна маса изригна , удари се в керемидения покрив и рикошира. Едно камъче ме удари по главата, пръст влезе в очите ми. Аз паднах на земята и закрих лицето си! Положението беше абсолютно неконтролируемо! Чувах вика на екзорсиста:
   - ... сприиии, сприиии, сприиии...
  Всичко беше утихнало. Чичо беше при мен и ми помагаше да стана. Видях, че и татко беше на земята и се държеше за ръката, а майка се беше надвесила над него. Иво и леля бяха един до друг и се подкрепяха взаимно, успокоявани от Отец Кирил, който от своя страна се бе хванал за корема. Погледнах назад - бяха дошли още хора и ни наблюдаваха изумени, без да се приближат. Майка и леля отидоха при тях и им обясняваха разпалено. Свещеникът се приближи до мен, потупа ме по гърба и рече:
   - Още малко! Приклещили сме го, но е много агресивен! След малко, когато започнем пак, ще стоим още по-далече!
  После спомена същото и на останалите.
  Идваха още и още хора. Баба Дорка, която беше сред тях ме извика и ме попита дали сме добре:
   - Страх ни е, няма какво да ви лъжа. Вижте какво се случва.
Тя се разплака и занарежда:
   - Ееех, как може да се случи нещо такова на толкова добро семейство. Що не казахте по-рано? Дано всичко мине. Спокойно, сине, попът си знае работата. Ще оправи нещата!
 - Всичко ще бъде наред, вярваме го! - изрекох аз пред любопитните и уплашени погледи, въпреки че целия треперех.
 - Росене, идвай - извика Иво. Вече се бяха събрали пред руините на кочината.
 - Малко по-далече, нали ви казах - чух да казва екзорсистът - може да стане опасно. Вземете по една врата или някаква метална платформа, за да се защитите.

Ритуалът започна. Този път Отецът започна с молитвата "Отче наш...". Ние затаихме дъх в трескаво очакване. След това продължи:
   - Кой си ти? Какво си ти? Дай ни знак! Можем да ти помогнем, ако ни дадеш възможност! Можем да ти помогнем да намериш покой....
   ... - дуууууум... дууууум... дууууум...
   - Ти си мъртъв. Ти трябва да оставиш света на живите и да се пренесеш в света на мъртвите. Остави живите на мира...
  Отново изригна земна маса! Разнесе се нетърпимо зловоние! Дяволският рев отново раздра околността! Чуха се отново цвиленето на кобила, грухтенето на свиня, мякането на кози. Керемидите започнаха да се трошат, външната тоалетна се разклати от невидими сили! Части от греди и дъски летяха напосоки, удряйки се в стените на кошарите! Полтъргайстът вилнееше със страшна сила! Бях взел изхвърлена врата от стар скрин, която ми осигуряваше някаква защита, но не знаех до кога ще издържи този щит.
   - ... доброто ще победи злото, слънцето ще победи мрака...
  ... дуууууууууммм...
  Мощен взрив разтърси двора! На покрива беше зейнала огромна дупка. Части от керемиди и дъски удариха по керемидите на навеса. Лумна огън! Кипящата кръв започна да се изпарява, наподобявайки тъмна димна завеса! Черните пари придобиваха някакъв мрачен и зловещ образ!
   -  Гдег, бдаб, хтерес хтуес! Върви си, чедо на дявола, махни се от нас, о, проклетий демоне...
... дууууууууммм... - още един взрив! Почти половината покрив на малкото дворче бе отнесен, а външната тоалетна бе съборена!
   - Пазете сеее! - извика някой. В този миг части от покрива се посипаха пред нас.
  Нещото вилнееше безкомпромисно! Камъни, керемиди, летви, дъски играеха в зловещ танц на ужаса, а огънят се разстилаше като вулканична лава по пода на разрушените кочини! От парата на кръвта във въздуха постепенно се образуваше лице с неясни очертания. Тази оформяща се пара се смеси с дима от огъня, в резултат на което се появи нещо страховито - огромно сивочерно асиметрично лице, две тъмни очи с неправилни форми, и черна крива елипса на мястото на устата! Приличаше на някои от чудовищата от филмите на ужасите, не можах да го сравня с нищо реално на този свят! Сатанинският рев идваше от уродливата му уста, която сякаш бе вход към ада! Аз крещях от стрес, страх и ужас!
дууууууумммм... .дууууууууумммм... дууууууууммм...
   Канонада от взривове!!! Входът и стените на третата кошара бяха отнесени, две от четирите подпорни греди на навеса също! Стената на дърварника зад втората кошара беше паднала! Огънят гореше със заплашителни размери! Чувах зад мен уплашените писъци и неимоверната паника на събралите се жители на селото. Огромното лице на ужаса бавно се издигаше и ревеше зверски, като заклан лъв, като изригващ вулкан! Смрадта стана непоносима, миришеше на мърша, на земя, на смърт!
... дуууууууумммм... - целият покрив на навеса литна във въздуха като изстрелващ се спътник!
   - Пазете се!! Бягайте!! - викаше някой. Аз поставих вратата на скрина над главата и отстъпих назад. Части от покрива паднаха отгоре.
   - ... напусни, иди си, изчадие адово... - чувах свещеника, който бе поставил хранилката на кокошките над главата си и отстъпваше назад.
   - Бягайте през вратата!! Тук е страшно!
   - Всички назад! Бързо!
     Какафонията беше ужасна! Взрив след взрив оттекваха като бомбени снаряди! Ужасяваща смрад се носеше над главите ни като смъртоносна радиация.! Дяволски звуци  кънтяха все едно бяха издавани от многочислена орда от варварски сатанински твари! Сякаш самият сатана беше слязъл на земята и ни приветстваше към свещена война между доброто и злото! Огънят вече се издигаше над кошарите, някъде нависоко в дима виждах зловещия образ, от който се разнасяше постоянно отдалечаващия се злокобен рев! Около него се рееха искри и пукотевици, наподобяващи наподобяваха светкавици и гръмотевици. Една искра удари втория етаж на кошарата и сеното горе се запали за част от секундата. Друга разтресе едно от дърветата в градината и го разцепи. Автомобилът избухна със страхотен гръм, отнасяйки дървения гараж и северната стена на третата кошара.
  Аз побягнах заедно с другите към вратата за вътрешния двор, която беше задръстена от хора. Явно много жители на селото са дошли тук да видят какво става, но сега всеки се спасяваше кой както може. Имаше и такива, които стояха като парализирани, гледайки объркано и невярващо към зрелището и несъзнателно пречеха на движението. Отгоре падаха всякакви предмети, като нещо беше ударило една баба и я беше повалило. Двама я влачеха към двора, отдалечавайки я от събитията.
  Торнадо бушуваше безкомпромисно, вулкан хвърляше огромна горяща лава в задименото небе, земетресение тръскаше със своя тревожен дяволски ритъм всичко около нас, пожар лумтеше бясно, осветявайки с игрива оранжевожълта светлина обвитата в  злокобна поквара къща! Горящи греди се мятаха и въртяха като обезумели в някакъв лудешки танц, огромни камъни изригваха от земята, носещи със себе си земна пръст. Двете кошари горяха с див, бесен огън! Нависоко, над всичко това, огромно призрачно лице, обвито със светещ ореол от искри, ревеше диво и зловещо, с неистов вой! Дворът се бе превърнал в истинска арена на ужасите!
     Когато влетях в тясната врата и излязох на вътрешния двор, се втурнах заедно със всички навън. Сега забелязах, че се е стъмнило, което означаваше, че ритуалът е продължил близо пет часа. После излязох от двора на къщата и побягнах към площада! Видях, че някъде преди мен бягаше Иво, размахвайки ръце напосоки, обзет от луда паника. Всички тичахме към спасението, отмалели и отпаднали от кошмарните преживявания!
     От някъде чух гласа на майка:
   - Росенееее, Ивоооо, къде стеееее!!!
      - Тук смееее – извиках, като в същото време се обърнах видях майка и татко някъде зад мен. Махнах с ръце, осветен от светлината на бушуващия пожар.
Бягахме към площада. Задъхани, отмалели и изморени, ние нямахме сили да говорим. Отстрани Отец Кирил крещеше:
      - Духът е изгонен, може да се приберете спокойно!
  Но нито аз, нито майка, татко и брат ми имахме намерение да се връщаме. Леля и чичо, настигайки ни се присъединиха към нас! Пред нас бягаха и други хора, след нас също, сякаш цялото село бе дошло да наблюдава варварското представление. Отпред се чу познатото цвилене на кобила, ревът на свинята и квиченето на прасенцата. Около нас кокошки изкудкудякаха. Навярно някой добър човек бе решил да пусне нашите животни на свобода, вместо да останат в плен на онова прокълнато място.
  Спряхме на площада, зад църквата. Бяхме само семейството ми, чичо, леля, екзорсистът, баба Дорка и още трима човека. Седнахме задъхани и изтощени. Баба Дорка се приближи до нас и ни каза:
     - Тази вечер ще спите при мен.
Татко и отвърна:
   - Благодаря ти!

  Когато се успокоихме малко се разплатихме с Отеца, благодарихме за риска, който пое за да ни спаси от врага. Той ни отговори, че за него това е дълг и обича да помага на хората в такива трудни моменти. Все пак го попитахме:
   - На какво може да се дължи това?
   - Вероятно на нещо, случило се в миналото. В повечето случаи това е причината духовете да не отиват там, където им е мястото.
   - Какво може да е това нещо? Може би си разбрал, докато извършваше ритуала.
   - Вие казахте, че в миналото е станало нещо, което е свързано със свиня. Може би точно това е предизвикало този демон. ДНЕС НЕ ОБЩУВАХ С ЧОВЕШКИ ДУХ! Човешкия дух е разумен и покорен, с него мога да се разбера много по-лесно.
   - А има ли с какво да се прибереш? Ако нямаш, ела у нас. Има много легла. - предложи услугите си гостоприемната баба Дорка
    - Благодаря, но аз съм с колата. Паркирах я ето тук, на площада, за всеки случай.

    Нощта прекарахме у баба Дорка. Аз спах дълбоко и непробудно. На сутринта събрахме джобните си пари и се приготвихме за път. На отиване към спирката на автобуса погледнахме отново към двора на къщата ни! Зловещите руини от кошарите стърчаха като черни надгробни паметници! Сетих се, че през нощта, когато вече бях унесен в дълбок, но неспокоен сън в просъница чух да вие пожарна. Навярно някой се е обадил на пожарникарите да дойдат и да загасят пожара!
     В  тази мрачна и дъждовна утрин, когато се качихме на ръждивия автобус за Белоградчик ние си дадохме дума, че повече НИКОГА няма да стъпим тук!


                                                     IV

    Около месец след това ни се обади кметът, който ни каза че е по работа в Белоградчик и поиска да се видим. Ние го поканихме у нас. Той носеше един брой на ""Крабовско лято"" от осми май, двадесет и четвърта, намерен под един от шкафовете на архива при почистване. В него имаше следната статия:
""Вчера жителите на селото поискаха да линчуват фамилия Недкови. Много хора се бяха събрали пред дома им с мотики, лопати, кирки, като  викаха "" Фамилия Недкови вън от селото"". След около час е дошла гражданска отбрана и е разпръснала тълпата. Пред дома им е поставен дежурен полицай да ги пази. Причината за тези изблици е, че фамилия Недкови е виновна за ""странните дни"", които сполетяха селото"".
Но колкото и да е показателна, все пак статията не описва конкретно какво се е случило по време на ""странните дни"", въпреки че тук става дума за опит за линчуване! Ситуацията около тази загадка се заплиташе все повече и повече вместо да се отпушва.

    Макар и вече много далеч от това село, аз продължавах да мисля и да разсъждавам по необяснимите събития, които така дълбоко бяха прояли съзнанието ми, че никога до края на живота нямаше да се отърва от тях. Фактите бяха налице, просто нещо ЛИПСВАШЕ, което да ги свърже в определена теория! Ето от какво се състояха те!
    През хиляда деветстотин двадесет и трета някой от нашата фамилия е направил нещо зашеметяващо, нещо потресаващо и пагубно за селото, свързано с някаква свиня. Цялото село е било в паника, в страх и стрес. Това може да е причината баба Таня да получи сърдечен удар! Това е и причината за опита за линчуване на фамилията. Заради този случай половината жители продали свинете си! И абсолютно никой не иска да споменава за това, все едно хората са се опитали да го изтрият от спомените! И най-вероятно заради този случай са затворили църквата за две години!
      Но някак не се връзва! Прадядо ми Недко е бил нещо като архитект, бил е  уважаван от цялото село до смъртта си. Много пъти хората в Крабово са ми говорили с носталгия за неговите дела. Дядо Асен, който тогава е бил на четиринадесет, се славел като миролюбив човек, работел е в администрацията и отново бил уважаван от всеки. Иван и Петър, въпреки че тогава са били малки и едва ли са виновни за събитията, също били на почит и уважение сред съселяните. Най-интересното е, че винаги сме имали свине, но не помня някой да е казвал нещо особено за тях.!
  Остава непознатият? Кой е той и каква е била ролята му във фамилията и в цялата тази бъркотия? Защо му отдават такава чест, а после се губи безследно през четиридесетте, като никой не си спомня нищо за него, все едно не е съществувал. Защо снимките му са скрити дълбоко в заключения шкаф със загубения ключ? Явно не са искали никой да ги види! И все пак много лесно биха могли да ги изгорят, но по една или друга причина са ги запазили и скрили!
И още, какво са направили с броевете на ""Крабовско лято"" през август, двадесет и трета. Защо липсват в архива? Какво ли е било написано тогава? Дали е ставало дума за свръхестествено явление или за някаква зловеща тайна?
 Ровех се отново в миналото, търсех в градската библиотека всичко, издавано през онези лета, търсих за причини, които могат да доведат до тези инциденти, търсих данни за изчезнали и починали хора през четиридесетте, ходих до полицията със снимките на непознатия да проверя кой е той, допитах се дори до врачки и гадателки. Но нищо!! НЕ ОТКРИХ АБСОЛЮТНО НИЩО!!! Сякаш нещо ми пречеше, спираше или отклоняваше от верния път.


V

  И така, уважаеми читатели, загадката остана нерешена! И точно затова аз съм отново в Крабово, в центъра на всички загадъчни и страховити събития, за да търся нещо, някаква улика, която да ме доведе до истината. Ето ме в малкото дворче и пристъпвам към това, което е останало от кочините.
  Вече не усещах онази призрачна и злокобна атмосфера, защото всичко наоколо символизираше разрухата. Започнах да местя най напред големите греди, а после камъните, керемидите и части от изгорелите летви и дъски. Ръцете ми се покриха със сажди, но аз не се отказвах. След малко се разкриха дъските на пода. Махнах няколко летви, вероятно от стените на някоя кочина и видях, че на пода, покрит с камъни и пръст, под един черен куп от изгоряла дървесина се е показал някакъв ПРЕДМЕТ! Беше нетипичен за опуостушената околност. Този предмет или си е бил някъде тук, или е поставен от някой след взрива, не можех да преценя коя от тези две теории е правилната, макар и първата да ми изглеждаше по-вероятна. Протегнах ръка и го докоснах - беше плат. Опитах се да го издърпам, но някакви керемиди го бяха притиснали. Подместих ги и извадих предмета, след това го почистих от прахта и саждите. Беше ГОБЛЕН с изображение на СВИНЯ!! Това беше същият гоблен от семейната снимка с непознатия в заключения албум!!