Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10.2011 19:45 - Зловещото наказание
Автор: dorian01 Категория: Поезия   
Прочетен: 1125 Коментари: 0 Гласове:
1



Зловещото наказание

 

ужаси

 

1

 

Кевин се събуждаше бавно. Усети хлад. Протегна ръце и напипа нещо рохкаво, влажно и студено. "Какво, по дяволите, е това?!" - каза си в просъница той. Наоколо беше тъмно и хладно, долавяше се приятен лек ветрец. Отвори очи. В мрака фокусира нещо бяло с правоъгълна форма. Паметна плоча!

Той се изправи рязко и се огледа. Намираше се в гробище! Какво правеше тук, какво се случваше с него? Той се завъртя на всички страни и се огледа. Пълната луна осветяваше с белезникава светлина околността.

Кевин се опита да си спомни защо е тук. Снощи се бе прибрал рано от кръчмата, бе изпил още двеста грама ром. И си бе легнал. В дома си, на своето собствено легло. Не беше пиян, поне не толкова, че да не си спомня нищо. Обаче някак си се бе събудил тук! На гробището! Защо се бе събудил точно тук? Нямаше никакво нормално обяснение, никаква логика. Той потърка очи и пое глътка въздух, за да се освежи.

Със сигурност беше някаква шега! Някой му беше направил номер! Въпросът бе кой! В кръчмата бе пил с Хари Битката и Силвестър - двама от най-видните местни пияници, сред които и Кевин заемаше достойно място. Ах, тези копелета, ще им се върне тъпкано. Въпросът бе как са го пренесли тук, без да усети? С приспивателно! В джина са му сложили приспивателно! Не, не е от това. Той се бе прибрал рано, беше гледал телевизия около три-четири часа и бе пил ром. А дали не е от рома? Едва ли, вече няколко дена беше пил от него и досега нищо му нямаше. Беше си легнал снощи почти трезвен и се беше събудил тук. Кой, по дяволите, се бе изгаврил с него? И как?

Той погледна гроба, на който се намираше. Приближи се и прочете надписа:

" Матю Стракър, роден 15 октомври 1922 година, починал 23 март 2005 година."

 

Отдръпна се ужасен! Не, това бе невъзможно! Той не вярваше в духове или вампири, но този надпис го ужаси до такава степен, че все едно е видял нещо подобно!

Ако го бе направил някой, това вече бе гавра! Или някой ЗНАЕ! О, Господи! Невъзможно бе някой да е видял и да знае всичко! А и защо досега не бе казал на никого. Също така, това беше глупав начин да показва, че е запознат с това - можеше просто да иде в полицията! Но какво от това, всичко бе станало преди две години, много време е минало и никой не може да го докаже! А имаше много по-умни начини човек да покаже, че знае някаква тайна. Например да му праща писма. Или някакви намеци. Но не и да влачи някой на около миля разстояние до някой гроб. Не беше това! Кевин въздъхна.

Остава някой да се е изгаврил снощи с него и по някаква случайност го е влачил точно до този гроб. Или това е бил самият Матю Стракър, възкръснал от гроба и търсещ отмъщение! На Кевин му се подкосиха краката от страх!

 

2

 

Преди две години старият Матю бе още жив, въпреки че се бе превърнал в жив труп. На осемдесет и три години, с много болести зад гърба, той все пак крепеше по някакъв начин съществуването си. Преди години жена му почина, а малко след нея - и синът му. Единствено остана дъщеря му, която беше щастливо омъжена с две деца, но живееше чак в Чикаго и рядко го посещаваше. Ее, не чак толкова рядко, имайки предвид огромното разстояние между Чикаго и Карпус, но все пак, за един възрастен човек като него, който едва се придвижва, седем или осем пъти годишно - за по няколко дена - бяха много малко.

Но това няма голямо значение, за събитието което предстоеше. На двадесет и първи март Кевин бе видял стария Матю да се прибира от някъде. Той носеше куфар! Никога не бе виждал Матю да носи подобно нещо, винаги носеше някакви стари пликове, в които държеше нещата си. А днес беше с куфар! На Кевин му стана чудно откъде този беден старец се бе сдобил с куфар. И какво ли имаше в него? Пари ли? Може би старият е забогатял, дъщеря му му е пратила голяма сума пари! За какво ли? Как за какво - за съхранение! Кой ще се усъмни, че такъв стар и дрипав старец ще има толкова пари.

Кевин прие това с усмивка. Нека живее - и без това не му остава много, поне да е както трябва. И въпреки, че Кевин беше беден тридесетгодишен ерген, рядко намираше работа и понякога му се налагаше да краде, той не завидя на стария Матю Стракър.

Но не и след като изпи няколко чаши нискокачествен ром в кръчмата. Тогава в съзнанието му изникна куфарът. Куфарът с парите! Този дъртак имаше толкова мангизи, че с тях Кевин би живял спокойно, без да работи поне тридесет години.

Когато се прибираше от кръчмата, той погледна през прозореца на матювата къща. И го видя! Куфарът беше на един диван в кухнята. Кевин се прибра и започна да обмисля варианти как да се добере до ценната вещ.

Кевин вече беше в двора на Матю и го чакаше да излезе от къщата. Беше се скрил до някакъв голям сандък и в ръцете си държеше дебела и здрава летва. Когато Матю излезе, Кевин се шмугна в къщата и отиде направо в кухнята. Взе куфарът и се опита да го отвори, но в този момент домакинът влезе. Кевин се обърна стреснат и видя Матю да го гледа с ококорени очи. Старецът беше шокиран от срещата. Но Кевин, който отдавна се занимаваше и с кражби, бързо с окопити (за разлика от Матю, който стоеше неподвижен). Кевин замахна с летвата и го удари по гърдите. Не искаше да го убива, Бог му е свидетел! В последния момент отклони летвата към гърдите му, за да не го удари по главата! Но старият човек се хвана за гърдите и се строполи бездиханен на пода!

Сега Кевин беше в шок! Никога не му се бе случвало такова нещо. Сега щеше да има неприятности, големи неприятности. Той хвана ръката на Матю, за да напипа пулс. Нямаше! Матю бе мъртъв!

Кевин отиде до куфара и го отвори. В него имаше дрехи. Само и единствено дрехи! Кевин падна на колене и изрече тихо, но ядосано:

- Мамка му! Мамка му!

Той бе убил човек заради някакви стари дрехи. Ами сега какво щеше да прави? Той видя, че старецът се бе хванал за гърдите и се бе ококорил. Всички ще помислят, че е умрял от естествена смърт. Той не трябваше да мести тялото или да го пали, да го изхвърля в дълбоки води или да го заравя. Просто трябваше да остави тялото така, да излезе тихомълком, все едно не е влизал. Всички щяха да помислят, че е умрял от инфаркт или някаква подобна болест.

Така и направи. Остави трупа в положението, в което се намираше и се прибра. След това легна да спи и сънува старецът, който беше озлобял от злодеянието му. Но това бе само сън!

След два дена съседът им Паркър решил да намине да види стария Матю и се натъкнал на трупа. След това дъщеря му пристигна от Чикаго. Нямаше разследване, нямаше експертизи. Просто го погребаха и всичко продължи по старому.

В началото Кевин сънуваше жертвата си, може би изпитваше вина за това. Старият беше гневен, озлобен към него и готов за отмъщение. И когато Кевин се будеше, изпитваше огромно облекчение. След това сънищата престанаха. Животът му навлезе в обичайния си ритъм. До тази нощ! Нощта, в която се събуди на гроба на Матю Стракър!

 

3

Той си тръгна от гробището. Все още гледаше озадачен. Тук нямаше пазач, както е в гробищата на големите градове, иначе би попитал него. Също така ако имаше пазач той можеше да предотврати ситуацията.

Вратата беше затворена, но не и заключена! Кевин влезе в къщата си. Видя една бутилка с вода и я изпи. Това го освежи за миг, но след малко започна да го боли глава, навярно заради течението, на което спеше. Или заради мрачните мисли, които бяха обладали съзнанието му. Взе един аспирин, после се отпусна на леглото си и заспа.

Спа до два, след което отново навести някоя карпуска кръчма. Но тази вечер нямаше настроение за нищо! Мислеше за случката в гробището, това нещо не му излизаше от главата през целия ден. Когато се прибра, заключи вратата. След това отново си легна.

Събуди се от допира на нещо влажно и рохкаво. Пръст! Той се изправи рязко, като въртеше напосоки глава, опитвайки се да различи предметите в тъмнината! Отново се намираше на гробището! И отново на гроба на Матю Стракър! Кевин извика, тласкан от страха и инстинктите си! Усети лекия гъдел на настръхналите си косми. След малко, мислите му отново се възвърнаха в нормалното си състояние той се обърна се и се втурна в стремителен бяг към градчето.

Вратата на къщата му бе заключена! Той дърпаше, за да я отвори, но здравата брава не подаваше. Как бе възможно това? Ставащото не бе подчинено на никакви нормалки закони! Кевин бръкна в един от джобовете си, в който понякога оставяше ключа си. ТОЙ БЕШЕ ТАМ. Ключът бе в джоба му. Той отключи и влезе. После се отпусна на едно кресло и потъна в размисли.

Трябваше да се обади на сестра си. Знаеше, че тя не иска да го чува и вижда. В последните разговори той постоянно я бе молил за пари и, когато тя му отказваше, я бе затрупвал с обиди. Тя му беше помогнала с някой долар, но Кевин изхарчи всичко до цент по кръчмите. Сега обаче Кевин не я търсеше за пари. Мелани беше експерт по психология и парапсихология в Хюстънската академия, и беше много добра в работата си:

- Да, моля - чу се приятен женски глас

- Здравей, Мелани. Кевин се обажда.

- Какво искаш пак? - с израз на досада говореше сестра му.

- Можеш ли да дойдеш? Няма да ти искам пари! Изпаднал съм в беда!

- Каква беда пък сега?

- Не е това, за което си мислиш. Не съм добре със здравето. Събуждам се на друго място!

- Какво? Шегуваш ли се? Да не си станал сомнамбул?      
                - Сигурно. Ходя насън и се будя в гробището! Незная какво става с мен? - плачейки, говореше Кевин.

Мелани дойде привечер и завари брат си пиян, а до него се търкаляха бутилки от фалшиво уиски. Сложи го да легне. А когато той се свести, вече беше станало девет вечерта. Кевин се зарадва силно на сестра си, не само че отдавна в неговата мрачна къща не беше стъпвал друг човешки крак, а и в нейното лице той виждаше спасението. Разказа й подробно за събужданията си в гробището. Накрая само промълви:
                  - Помогни ми, Мелани! Не зная какво да правя!

                  - Ще опитам – бе отговора и.

Кевин я помоли да спи при него, в неговата стая и, ако усети нещо, да го събуди.

Той се събуди от викове! Усети, че някой го тръска. Беше сестра му. Кевин извика:

- Какво става Мелани, какво има? Защо... - но спря по средата на изречението. Отново се намираше в гробището, на гроба на Матю Стракър!

- Защо съм тук? Какво стана, Мелани?

Тя не можеше да си поеме въздух от страх. А когато се свести,след като тръгнаха от вечния дом на покойниците, тя му разказа следното:

- Както спях, изведнъж се събудих от вик. Ти беше станал и отиваше към вратата. Опитах се да те спра, но ти ме отблъсна. Излезе и тръгна в оная посока. Всеки път, когато се опитвах да те спра, ти ме буташе със страшна сила. А когато ме погледна, очите ти бяха страшни като на мъртвец! След това се добра до гробището и легна на този гроб!

Кевин слушаше с нарастващ страх. После попита:

- Какво мислиш, че е станало с мен?

- Ти си сомнамбул. Не знам дали знаеш, но сомнамбулизмът много прилича на шизофренията. Това са две души в едно тяло. И, докато в шизофренията двете души обитават тялото по едно и също време, то при сомнамбулизмът едната душа се вселява през определено време, когато организмът е най-слаб, тоест по време на сън.

Кевин я гледаше изумен и озадачен После я попита:

- Какво искаш да кажеш? Ти май си станала по-луда и от мен. - отвърна с лека и измъчена усмивка брат й.

- Кевин, виновен ли си за смъртта на някого? Например на този човек, върху чиито гроб лежеше - директно попита Мелани. Това стресна Кевин до мозъка на костите. Сега той наистина приличаше на луд.

- Н...не, не съм - излъга той

- Сигурен ли си?

      - Да - отвърна той.

Тази вечер Кевин заспа трудно. Страх пронизваше съзнанието му и убиваше последните остатъци на волята му. И въпреки, че сестра му спеше до него, той бе адски уплашен и притеснен. А когато заспа, сънува зловещ сън:

Той бе на гроба на Матю Стракър. А самият Матю бе излязъл по някакъв начин и бе седнал върху надгробната плоча. Той говореше на Кевин с дрезгав и грачещ глас:

- Ти трябва се предадеш, да разкажеш за злодеянието, което извърши срещу мен и да си понесеш наказанието! В противен случай никога няма да те оставя на мира! Разбра ли ме, НИКОГА!!!

След това Матю изчезна. Кевин изкрещя! Събуди се от собствените си викове! Първото нещо, което видя, бе паметника. Тогава разбра, че отново се намира в гробището.

Чу викове! Обърна се и видя Мелани да тича към гробището.

- Ох, ето те. Най-сетне! - викаше младата жена, която беше останала почти без дъх.

- Мелани, зная какво трябва да направя за да се отърва от кошмара.

- Какво?

- Ела с мен! Отиваме в полицията!

 

4

В полицията Кевин разказа за убийството, което бе извършил преди две години. Поясни още, че се чувства виновен и съвестта му го накарала да с признае. Разказа го пред смаяния поглед на сестра му и на няколко познати. След това го вкараха в психодиспансера, за да проверят психическото му състояние. Оказа се почти здрав психически, поне не толкова болен, че да си измисля истории за убийства. Дадоха му седем години лишаване от свобода, която излежаваше в щатския затвор.

В затвора имаше параклис, където Кевин всеки ден палеше свещ и се молеше за душата на Матю. Тук му харесваше, имаше храна, вода и работа, отказа алкохола. Затова той смяташе духа на Матю Стракър за ангел-хранител, те вече бяха най-добрите приятели - Кевин му бе помогнал да се отърве от безличния си живот, а от друга страна духът на Матю му бе помогнал да избяга от мизерията и алкохола.

 

 





Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dorian01
Категория: Поезия
Прочетен: 320566
Постинги: 193
Коментари: 68
Гласове: 128
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031