ужаси, мистерия

  Ако някой пътува с влак през искърското дефиле в посока от Мездра към София, малко след гара Лакатник ще види много интересна сграда. Това любопитно и привличащо погледите здание е построено от каменни стени с лилав цвят и наподобява старинен замък, а по разбития покрив, потрошените прозорци и обраслата с буренаци околност може да се съди, че то от доста години стои необитаемо. Няма начин човек, след като съзре тази интересна постройка да не се запита дали това не е старо имение или част от крепост, а ако е авантюрист или откривател в най-скоро време би отишъл на място за да разгледа по-обстойно тази забележителност.

  Постройката определено е доста стара и това може да се потвърди от безброй факти. Камъните, от които са направени стените са грубо издялани и зазидани с червена глина, а неравномерно прострени по тях прозорци са прекалено малки, за да бъде приведена сградата към някои от съвременните имитации на средновековния архитектурен стил. Страните на издадената правоъгълната кула в северната й част са криви и неравни заради отражението на старостта върху тях, а заключените с масивен катинар входни врати са изработени от дебел стоманен обков, типичен единствено за по-ранните строителни периоди. 

  Хората, живущи в близост до тази забележителност отказват да говорят по каквито и да е въпроси, свързани с масивната сграда, a aко някой загледа по-подробно околните къщи ще забележи, че в тях няма нито един прозорец с изглед към това странно място. Катинарите, поставени на двете здрави водни врати са толкова здрави, че биха издържали и най-силните удари или напъни, затова всеки опит да се разбият тези порти би пожънал неуспех. Единствения начин някой да разбере нещо, свързано с мистериозното здание е ако се порови из историята или чуе някоя приказка за това място!

  И все пак за един непросветен човек е невъзможно да види всички писания или да се докопа до някоя легенда за това място, защото те са доста оскъдни и са разпръснати на различни места. Единствено от три източника може да се намерят сведения за този интересен замък но тези сведения са доста интересни и будят огромно любопитство.

                                                                             ..................

  В книгата „ Историята на „Свогенския Искър” на Антон Бояджиев, издадена през 1959 година, която все още се се среща в свогенското читалище е описана историята на тази постройка така:

    „В землището на днешното село Лакатник се е намирала една резиденциите на цар Михаил Шишман, управлявал Видинското деспотство в периода от 1311 до 1322 година, в която се подвизавал или по-точно осъден на изгнание един от синовете му Тефик. Тази резиденция е почти запазена и се намира на около километър от гарата, в района на новостроящата се железопътна линия. Според писмени източници на това място, далеч от градовете и близо до река Ескус (дн. Искър) Тефик се е занимавал със сатанински дейности и резиденцията е била едно от седалищата на някакъв неизвестен култ. 

  По времето на турското робство с указ на султан Баязид I резиденцията е била заключена, а достъпът до нея – забранен”!

По-надолу, в същата книга пише следното:

„ Тази сграда, била някога резиденция на Михаил Шишман има доста мрачна слава. Местните често разказват, как отвътре се чуват необясними звуци, виждат странни светлини и сенки, а който доближи до нея чувства главоболие, световъртеж и загуба на ориентация. Някои суеверни жители дори извикали екзорсист за да опита да прогони духовете, но според думите им щом той приближил до крепостта спрял изведнъж, след което се обърнал и побягнал в обратна посока. Когато го настигнали и поискали обяснение за постъпката му екзорсистът просто им заявил, че няма да може да извърши  този ритуал на това място”.  

  От книгата става ясно, че сградата има многовековна история и навярно е най-старата постройка в целия искърски пролом. Въпросът е защо никъде не се споменава за нея като историческа забележителност и то в държава, в която туризма и историята са приоритет? Най-интересното е, че тя не се намира на някое скрито и затънтено място, а може да бъде видяна от всички пътуващи по маршрута Лакатник – София. Освен ако в историите на местните, описани в книгата няма някаква доза истина или не са предизвикали вълни от страховити слухове. 

                            ..................

  В град Мездра живее човек на име Антон Колев - Боцмана, който работи в екипировъчния цех на бирената фабрика в града. Боцмана може да бъде видян във всяка една от кръчмите, намиращи се в централната част на града и отворени след десет вечерта. Антон Колев често заговаря непознати, разказвайки им умопомрачителни истории за срещи с духове и чудовища, как безстрашно се е бил с вампири и върколаци, спасявайки по този начин живота на приятелите и роднините си. Когато обаче алкохолното въздействие мине предела той рязко сменя настроението си, изведнъж става мрачен, умислен и унил, а ако някой случайно го попита защо е изпаднал в това състояние той започва да разказва горе долу следната история: 

  „Че ти разкажем една истинска история. Не че ония одеве не са, ама тая е по-така! До Лакатник има замък, който е бил резиденция на некой си цар и там  са викали духове, правили са магии и са убивали ритуално хора. Това место много малко го знаят и никой не сака да иде до там, освен ако не е некой луд, като мене. Та преди двайсе години, когато бех млад аз и един приятел Румката отидохме с мойта кола до там. Бехме взели и една голема стълба. Още щом наближихме на мен ми стана лошо и щех да падна. Нещо ми стегаше гърдите и ме душеше. Видех, че и Румката имаше измъчен вид. Изведнъж, некаде над нас почнахме да чуваме странни звуци. Аз все пак се осмелих и доближих до вратата. Чух стъпки и по едно време имах чувството, че некой каза името ми „Антон”. Не беше Румката, а беше глас отвътре. Уплаших се и побегнах нагоре, към линията, а Румката остана долу. Когато вече бех горе и погледнах към замъка една сянка премина през един от прозорците.

  Видех, че Румката отиде до колата, взе стълбата, подпре я за стената качи се  по нея и влезе през един от прозорците. Немаше го един час, а когато излезе пак беше целия блед и изпит, се едно беше болен. Кво е станало вътре не знам, ама на връщане колкото и да го питах кво е видел той не сакаше да говори, се едно беше онемел. Гледаше уплашено и ококорено като заек.

  Оттогава Румката се промени. Затвори се у тех, престана да излиза с нас, не поздравяваше и не говореше с никой, а след време разбрах че заедно с майка си и баща си са избегали за Пловдив. И повече не видех нито него  нито кой и да е  от неговото семейство. Това е историята и она е по-истинска от най-истинските истории!”

  Дали тази история е реална или плод на пиянско вдъхновение никой не може да каже със сигурност. Но е факт, че отново наяве излиза странна история, свързана със сградата недалеч от гара Лакатник. 

                                     ...................

  Известно е, че през 1956 година популярният австрийски алпинист и пътешественик Херман Щрумп посетил България и по-точно скалите около гара Лакатник. Това посещение било последно за Щрумп, защото три месеца след завръщането му той бил вкаран в психиатрична клиника, след което всички негови следи се губят. През 1987 година в къщата на Щрумп са намерени записките му от идването му в България, а после предадени в музея на кметството в Залцбург.

  През 1995 година една българска печатарска агенция превела тези записки на български и те излезли наяве в книгата на Георги Мишев – „Българските потайности”. Някои военни институции се опитали да изтеглят тази книга от пазара, но не успели напълно да я премахнат и тя все още може да бъде намерена по книжните пазари. Ето цитат от записките на Херман Щрумп:

  "И ето че дойде време да опиша най-страшното нещо, което се случи в моя живот. През последния ден от престоя ни в България посетихме замъка, който е бил резиденция на българския цар Михаил Шишман, която има доста мрачна слава. До колкото разбрах от някои местни хора там е заточен един от неговите синове, който пил последовател на сатанинско движение. Като авантюрист и аз реших да вляза вътре и да разбера истина ли са местните легенди, че сградата е обитавана от духове или са просто провинциални местни суеверия. Подведоха ме моето огромно любопитство и големия стремеж към търсене на приключения, ако не бяха те нямаше да допусна тази моя най-голямата грешка в живота си. Все още проклинам деня и часа, в който реших да вляза вътре, и който оказа пагубно влияние върху цялата ми същност!

  Не успях да разбия нито една от двете входни врати, затова приведох в действие моето въже за катерене. Чрез здравата метална кука то се закрепи стабилно към перваза на един от прозорците и след около минута вече бях горе.

   Усетих гадна и противна атмосфера, въздухът бе тежък, а от влажните и мухлясали стени извираше старост и тъга. Всичко бе направено от камъни, типично за средновековните крепости, но за разлика от другите замъци в Европа или по света тая бе абсолютно неподправена и запазена в първоначален вид. Нямаше врати, сякаш цялата сграда беше едно помещение с множество разклонения. Усещах невидима тежест, сякаш безброй камъни се бяха стоварили върху плешките ми, сякаш невидими ръце притискаха сърцето ми, което с мъка изтласкваше кръвта по тялото. Чувствах нерадост и подтиснатост, в мозъка ми си проправяха път лоши и коварни предчувствия. Вече бях убеден, че в думите на местните има известна доза истина.

  Стълбите също бяха каменни, плесенясали и покрити с влага. Почукванията на обувките отекваха в стените, усилвани от акустичния шум на ехото. Долу бе много тъмно, защото прозорците бяха много малки и приличаха на бойници, но в раницата си имах фенер, който скоро освети всичко пред мен. Попаднах в коридор, от където се отклоняваха няколко помещения, а до тях се виеха стълби, водещи към горния етаж. Тъкмо мислех в коя стая да вляза най-напред, когато отнякъде се чуха звуци! О, Господи, това бяха звуци, излизащи от устата на хора, на човешки същества! Сигурен бях в това, защото звуците, макар и слаби имаха своята методичност, полифоничност и неравномерност. Помислих че навярно други хора са се вмъкнали в сградата и като мен разглеждат древните помещения, но в глават ами се загнезди кошмарна мисъл, че въпреки всичко гласовете не са на обикновени човеци. Пристъпих напред, към вътрешността на коридора, откъдето идваха странните гласове. Накрая на коридора забелязах дървена врата, може би единствената в цялата сграда.  Зад тази врата група хора говореха, изричаха в тон еднакви думи, които все още не можех да разбера. "Ехооооо!" - провикнах се със все сила аз, като очаквах хората оттатък дървената врата да спрат за да се заслушат, но те продължиха да изричат странните си слова, сякаш не бяха чули нищо. "Ехоооооооо! - викнах по-силно, но и този път резултатът бе същия.

  Доближих плътно вратата за да асимилирам някаква членоразделна реч и тогава ясно дочух, че хората отвътре шептят името ми: "Херман, Херман, Херман, ела тук....!"  По тялото ми полазиха тръпки, сякаш безброй мравки бяха плъзнали по всяка точка от кожата. Сърцето ми вече блъскаше в гърдите като мегатонна преса, а долната челюст на устата ми вибрираше все едно беше работеща фуражомелка. Непоносим страх съчетан с пристъпи на слабост и световъртеж ме обгърнаха със студените си пипала и аз осъзнах, че трябва веднага да напусна зловещия замък. Това място бе лошо, покварено и осквернено и аз не биваше да стоя тук нито миг повече!

  Но сякаш нещо ме теглеше напред, някакво външно невидимо влияние ме караше да отворя вратата. В тези страховити гласове, изричащи името ми  имаше нещо притегателно, нещо неустоимо и магическо, което командваше беззвучно всички мои мускули. Аз, противно на волята ми натиснах старата метална брава и отворих вратата!

  До сетния си дъх ще помня това, което се появи пред мен в онзи злочест миг, в онзи прокълнат ден, в тези кошмарни секунди! О, небесни ангели и демони на мрака, о, всесилни божества, закрилящи всички земни жители, нима аз съм белязан от злото или анатемосан от всичко свято и прекрасно на този свят, че зърнах с очите онуй, което нито едно човешко същество не бива да вижда! И до днес тази картина на покварата и зловонието ме притиска в своите грозни лапи, и до днес заслепява съзнанието ми със своя тъмен ореол, и до днес замъглява мислите ми като гъст черен дим!

  И все пак самото видение не бе така страшно, както гласовете, издавани от призрачните сенки, както незримото влияние на самата атмосфера, излъчваща стоическо, уродливо отвращение! 

  В тази тъмна стая, лишена от красотата и багрите на светлината, около пламъка на малка свещ се рееха образите на човешки създания, наредени в магически кръг! Короните от тръни върху главите им, светлите наметала върху гърбовете както и странните бледи изражения върху лицата им показваха, че те са част от скверненото минало, пренесено по неписани закони в настоящето! От устите им извираха неразбираеми магически слова, които сякаш навлизаха грубо в мозъка ми, подчинявайки всяка моя фибра на някакъв неопределим транс! Аз виждах тези странни хора все по-близо, те бяха изпълнили всяка една точка от разстроеното ми съзнание, пред погледа ми имаше само лица, груби месести и брадясали лица, изричащи древни ритуални проклятия, осветявани от изкрящия блясък на горящата свещ! Всичко друго бе тъмнина, страшна, мрачна и върховна тъмнина.....!

  След онзи злокобен ден с мен стана нещо! Непрекъснато пред очите ми изникват образите на странните хора от замъка, постоянно чувам  гърлените магически слова, навлизащи все по-надълбоко в мен и имащи силата на най-мощното земетресение! Те не ме оставят нито за миг, нито за секунда, нито да си поема дъх. Аз вече съм роб на демоните, подвластен и подчинен на проклятието, на прокобата, на злото! То е в мен, то е във всяка моя клетка,  във всяка молекула от тялото ми, то ме поема на малки глътки и изпива бавно живителния ми сок, а аз, обречения на вечни страдания нещастник му се отдавам покорно и безропотно!

                                               ......................

 Това са трите истории на странната красива сграда недалеч от гара Лакатник. Навярно по-здравомислещите читатели биха ги сметнали за измишльотини и вероятно имат право, но едно е факт: този замък е една забележителна старина, имаща своя история и своите легенди и своята атмосфера, а такива места би трябвало да се пазят, да се поддържат и подготвят за посетители. И защо едно място, свързано с истории за призраци и необясними гласове да не се превърне в туристическа атракция? Навярно самото минало на тази сграда да не позволява това да се случи?!