Когато лудият на Варна
на пейката в дъжда седи,
връз мен небето не стоварва
потоци падащи звезди,
и е такава адска пустош,
и той край мен отде се взе? –
със жвакащите си обуща
и бирата си без мезе,
със парцаливото сетренце
и найлоновия чувал,
и – тръшнал своите кепенци,
градът се прави на заспал,
нас просто никъде ни няма –
ни в щата, ни по ЕГН,
и спрях от туй да правя драма –
дали ще съмне, или не,
и със душица благодарна
на Господа се моля с глас...

Дано един ден ми повярва, 
че – всъщност, лудият 
съм аз.

Ех, чичовото, нима не се харесваш по вид и по нрав като се видиш в огледалото, та се самобичуваш?! Я какъв хубавец си. Всички те харесваме, само ти - не. Запомни!
Бъди жив и здрав. И не се сърди, че коментарът ми е в прав текст, а не с литературни завъртулки.
Чичо ти

Чичо Пепи, не ти ли е омръзнало от хора, които, като се събудят сутрин, и започват да се харесват в огледалото - и тъй им минават дните, седмиците, годините - в себехаресване?
И в Блог.бг си ги имаме такива.
Благодаря ти, хвърли ме в дълбок размисъл, не ми се беше случвало отдавна.
Чу

:)
днес още никой не ти е казвал, че си велик, нали?

когато е истина - няма как да се оспори :)

И не само велик - ти си Божествен :)

Дори и Чичо Пепи не посмя, като те няма тебе! :-)))))))))))
Чу

Е, няма... ти винаги си права! :-)))
Чу

Тъй де, да си дойдем на думата!
Чу

Лудите, лудите... те да са живи! - казал е Дадо Вазов. Какво повече мога да допълня?

Велик е Патриарха, наистина нищо повече!
Благодаря, Селена.
Чу

Лудият Гений или Гениален Луд- не мога да преценя с точност. Но винаги прекрасен и любим. :)

Прегръдки, Чу.


П.п: до седмата ми годишнина се научих майсторски да ближа ескимо, без да се цапам. :))))))

Д-р Тимен Тимев, един от забележителните мислители и философи на новото време. Автор на редица книги, пиеси, поеми, хиляди страници научни философски трактати и анализи. Добил изключителна популярност през 90-те години с книгата си Антифауст и Бунтът на бездарниците; Библия на индивидуалния Бог, Алхимия на словото и т.н.

И една негова мисъл:
- Като практикуващ психиатър и психолог зная, че със свободата може да анулираме това зло. Какво ни води към нея? Първо да осъзнаем, че ние самите сме виновни с всяка мисъл, емоция и действие за личния си живот и да престанем да изнасяме стрелката на вината навън към други хора и действия. Да не насочваме агресията си към другите, защото тогава се появяват разрушителните инстинкти за нас и обществото. Когато съм автоагресивен и малко мазохист и позволя на другия да се реализира, израствам нравствено. Това е много фин момент, когато спираш да обвиняваш Бог, света, съдбата, другите за твоите неволи, тогава започваме да растем и да се освобождаваме

Тогава ще опитаме с Биг Маг фунийка, по същество няма разлика! :-)))
Аз черпя!
Чу

Впечатлен съм, меко казано, непременно ще прочета повече.
Благодаря.
Чу

И аз тъй мисля, Чоски!
Наздраве!
Чу

Е, пак изкяри една бира! :-)))))))))
Чу

А снимката е върха! Остани си "луд" до край!

Тъй ще си отиде, Иличе... нали знаеш - с къфто се събереш, такъв ставаш!) :-)))))))))
Край мене само луди!
Чу

Ти ще си най-кроткият луд на тази планета.

да не забравиш, че те чакам на по бира.