Постинг
20.10.2017 22:48 -
Моята изповед - ИЗЛИЯНИЕ...
Автор: urpa4a
Категория: Лични дневници
Прочетен: 592 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.10.2017 10:11
Прочетен: 592 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 31.10.2017 10:11
Разпускам с пурата в уста, следвам й дима и виждам сенките си в дома.
Кое намери ме, че отървах се от недостойното си дередже.
Къде са снимките сега, къде са усмивките в чуждите лица.
Къде са сигурните крачки, къде не хвърляхме прах в очите на хората.
Какво събуди съжаление сега, какво спаси ни от пропостта, а вървяхме смело към това.
Искам да върна времето на увехтялата лента и да кажа спри момче, това не е за тебе.
Ала реверсива не сработва тука, само в алкохола е разтухата от болка и неволя.
Лентата върви и времето не пита го дори, стигнем ли до истините си, за срам нямаме времето дори.
Да се разчувстваме и да чувстваме, кое било е в нас, кое от другите бе и скриха ли самите НИ?
Върви, върви, всеки сега говори ми.
Кой върви след толкова кал по обувките си и тежки нозете си, тъй да чувства ги?
Все пак летя и вдигам патардия, без да викам, слушам съдбата си и не ще да спра, да живея в светлина изгряла, в душата си.
Грешките не съжалявам ги, защото калиха ме и добри помисли навяха ми.
Сега се чистя с доброта, обич и любов, за да не виждам други "бедли" хора по пътеката си...
ОЩЕ, ОЩЕ, ОЩЕ, МНОГО ИМА МИ!!!...
ПОДПИС: СЪДБА МЕРСИ - ВЕЛИКА СИ!
Кое намери ме, че отървах се от недостойното си дередже.
Къде са снимките сега, къде са усмивките в чуждите лица.
Къде са сигурните крачки, къде не хвърляхме прах в очите на хората.
Какво събуди съжаление сега, какво спаси ни от пропостта, а вървяхме смело към това.
Искам да върна времето на увехтялата лента и да кажа спри момче, това не е за тебе.
Ала реверсива не сработва тука, само в алкохола е разтухата от болка и неволя.
Лентата върви и времето не пита го дори, стигнем ли до истините си, за срам нямаме времето дори.
Да се разчувстваме и да чувстваме, кое било е в нас, кое от другите бе и скриха ли самите НИ?
Върви, върви, всеки сега говори ми.
Кой върви след толкова кал по обувките си и тежки нозете си, тъй да чувства ги?
Все пак летя и вдигам патардия, без да викам, слушам съдбата си и не ще да спра, да живея в светлина изгряла, в душата си.
Грешките не съжалявам ги, защото калиха ме и добри помисли навяха ми.
Сега се чистя с доброта, обич и любов, за да не виждам други "бедли" хора по пътеката си...
ОЩЕ, ОЩЕ, ОЩЕ, МНОГО ИМА МИ!!!...
ПОДПИС: СЪДБА МЕРСИ - ВЕЛИКА СИ!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари