Утринен вятър

(това е най-доброто стихотворение, което някога, някъде е писано!!!!)

Бури огнени летят, вилнее ураган,
двама души през полето бягат.
Единият без джоб стои, а другият лежи
в следобедния слънчев недостатък.

Саксията на звяра бързо пада и лети
пред подлезите фини и небесни,
през пролетта черешите се раждат като сливи,
а котките ги скубят да лудеят.

....
припев:

И утринният вятър свети,
свети в небесата,
една овца в небето гледа
своя недостатък.

...
В дебел кожух и скрит воал светът сега се скрил
да пали огнени кълба в тревата.
С прекрасен чар на път стои владетелят унил
и... БАММММ...

припев...
 
С чепици странни и петли човек се носи в мрака,
без капка свян морето ще заспи,
и ето, утринният вятър пада на лъчи,
за да ни разкрие веселбата.


Надлъж-нашир отвъд света се мятат уморени
стихиите на морските съдби,
и утринният вятър духа ведро и засмян
да стопли къщите отсреща!

Вдъхнови ме песента на Деян и Бойко - "От икебана дървесата ги боли".