ужаси, да не се чете от лица под 18 години


   Ватикана

  Малко хора знаеха истинското му име, защото той бе известен на всички като Папа Пий VII. Това папско прозвище не му тежеше, дори напротив - даваше му сила и воля да върви напред. Защото именно това прозвище бе наградата му за приноса за издигането на католицизма като основна и най-мащабната религия в света, както и за вярната служба на църквата и на Бога. Папа Пий VII бе винаги готов да помогне на страдащите чрез милосърдие или помощи, бе готов да пожертва голяма част от състоянието си за бедните и нещастните. Това бе неговата кауза и неговият смисъл за съществуване. Поради тази причина той бе обичан и уважаван от всички.
  Но тук, в неговата обширна стая, украсена с множество фрески, статуи и декорации от изящна дърворезба по стените и тавана той се чувстваше като граф Грегорио Барнаба Николо Мариа Луиджи Киарамонти. Това бе неговото рожденно име, името, с което го познаваха приятелите му, съучениците и състудентите му, родителите му. Тази стая бе единственото място, където той се усамотяваше и където често потъваше в спомени за детството. Защото тогава се чувстваше свободен! Истински свободен, независим, ЧИСТ!
  И въпреки че Грегорио Барнаба се бе борил за този успех и бе реализирал целите на живота си, славата сякаш го притискаше и задушаваше, отнемаше му едно от най-ценните душевни благосъстояния - личното пространство.

  На вратата се почука и този звук прекъсна мислите на Грегорио Барнаба. Той не се ядосваше когато някой го търсеше в личната му стая, макар че не му беше приятно да му досаждат в тези кратки мигове, когато бе сам. Грегорио отиде до вратата и я отвори.
  Беше Анибале де ла Дженга - най-верният му помощник. По лицето на папата се появи широка усмивка, защото той винаги се радваше на присъствието на този момък, независимо дали беше Грегорио Барнаба Николо Мариа Луиджи Киарамонти или Папа Пий VII. Той го покани да влезе.
   - Мисля че скоро ще се случи нещо непредвидено! - гласът на Де ла Дженга звучеше притеснено. Грегорио се вторачи в лицето му, поглеждайки го изпитателно.
   - Бог ми изпраща лоши сигнали, Ваше Пресветейшество! Бог ми съобщава, че сатаната се е развихрил и че скоро всички ще усетим яростта му!
  Ако тези думи ги бе казал някой друг, а не Де ла Дженга , Грегорио  би си помислил, че пред него стои поредният натрапник, решил да докаже по неправилен начин вярата си в Бог. Но тези думи ги бе изрекъл Анибале дела Дженга, а той единствен разбираше Божиите знаци! Всички знаеха това, защото всяко едно негово пророчество се сбъдваше! Грегорио Барнаба  подкани помощника си да седне, а той самия седна до него.
   - Сигурен ли си, момчето ми?
   - Сигурен съм, Ваше Пресветейшество, за съжаление съм сигурен! В началото не разбирах какво искаше да ми съобщи, но в последствие разбрах!
  Анибале де ла Дженга никога досега не бе показвал такова притеснение! Той бе не само опората на папското обкръжение, той бе опората на цялата "Ватиканска общност", на цялата католическа вяра! Ако друг човек бе в това състояние, Папа Пий VII веднага би го успокоил, но той знаеше, че Анибале дела Дженга притежава доста силен характер и затова всяка една промяна в неговата идилия можеше да означава само едно -  "Истинска опасност"!
   - Навярно "Ренесансовите сатанисти" отново са се развихрили!
   - Вероятно е така, Ваше Пресветейшество, но не мисля че е само това! Може би трябва да изчакаме и да видим накъде ще тръгнат нещата, или пък .... - Анибале дела Дженга наведе глава и замълча. Грегорио стана от стола и сложи ръката на рамото на младия мъж, като се опита да го успокои.
   - Не се страхувай, момчето ми, Бог е с нас. А на земята няма по-голяма сила от Бог! Просто всички трябва да вярваме искрено в него и тогава ще победим злото!
  Но тези слова, изречени така самоуверено от Святия човек не успокоиха нито него, нито помощника му! Навярно злото се надигаше от дебрите на здрача така, както Библията бе предрекла! Навярно цялата стабилна структура на католицизма, базирана на милосърдието, добродетелта и хармонията скоро ще бъде сериозно разклатена!
  Анибале де ла Дженга стана от стола и си тръгна, като на вратата изрече с приглушен глас:
   - Бог да ни пази!
   - Бог да ни пази! - отговори папата.

 Тази нощ отново щеше да бъде тежка! Красотата на нощта отново щеше да бъде опорочена от проклятието на лошите мисли. Папа Пий VII носеше твърде голяма отговорност, за да се чувства спокоен при това обстоятелство. Вярно е, че пророческите слова не винаги са реални, не винаги са правилно разбрани, не винаги са точни! В случая обаче те бяха произнесени от Анибале дела Дженга! А Анибале де ла Дженга бе СВЪРЗАН с Бога!
  Огромният площад беше привидно притихнал и осветяван от многобройните факли, пръснати равномерно по целия му периметър. Дори и отгоре, от прозореца на стаята, намираща се под купола на катедралата "Свети Петър", можеше да се усети позитивната енергия, извираща от това свещено място!
  Дали всичко това ще бъде променено? Дали силите на злото ще дойдат във Ватикана и ще наложат своите сквернени закони, целящи хаос и безпорядък?
  Не, това няма как да се случи! Силите на злото нямат място тук, където добротата е превзела всеки един камък, всяка една пора, всяка една песъчинка тук!
  Грегорио Барнаба  погледна звездното небе, притиснало околността с тъмната си роба. Помисли си за останалия свят, света извън тази свещена земя. Отвъд грамадните стени добротата не е навсякъде, там злите и добрите сили вървят ръка за ръка и въздействат върху живота и характера на всички живи организми. Извън Ватикана злото би могло да надделее, защото светът бе твърде уязвим!
   
Онбрюк

  През 1813 година Крофщайн завърши училище. Завърши го с отличен успех, много преди връстниците, като за известно време отново бе знаменитост в Онбрюк, заради гениалните си качества. Дори и професори от Хайделбергския университет бяха дошли в Онбрюк специално заради детето-чудо да изследват знанията му, а накрая внесоха официално предложение, с което Крофщайн получи право да кандидатства с привилегия в най-престижната германска академия.
  Но бедността на семейство Стракър, малкото възможности които имаха, както и лошата им слава покрай самото дете-чудо се оказаха големи непреодолими препятствия по пътя към прогреса. Добрите родители обичаха сина си повече от всичко, въпреки видимите огромни деформации и въпреки неведомите сили в него! Те бяха готови да дадат всичко за доброто на това изключително умно момче, което вече изглеждаше като грамаден мъж.
  Крофщайн,макар и трудно си намери работа. Добрият търговец господин Фюлмер го взе за работник и носач в неговият склад. Заплатата не беше голяма, но все пак му осигуряваше някакъв минимален доход, с който да помага на Рудолф и Карла. Крофщайн се справяше чудесно с тази работа, носеше такива тежки и огромни товари, които дори трима здрави мъже трудно биха могли да ги преместят. Също така беше и неуморим - работеше почти без почивка. Три месеца, след като започна тази работа, господин Фюлмер му вдигна възнаграждението почти двойно, като съкрати останалите си работници.
  С тази заплата той, Рудолф и Карла вече живееха значително по-добре, макар че все още бяха далеч от най-голямата им мечта, а именно Крофщайн да образова така, както заслужава!


  Онбрюк, Хабелвалд

  Мистър Ордъм опроверга напълно първоначалния негативизъм, който се бе насадил у всичките "ренесансови сатанисти" живеещи на възвишението Хабелвалд. Прав бе Циборг, като предположи, че Ордъм ще се окаже невероятен стратег и изключително умен човек. Веднага след като се събуди от няколкочасовия си сън, той се появи в огромния вестибюл в много по-добро настроение. Поздрави всички както повеляват традициите на култа, след това седна на вечеря с тях.

  "Орденът на ренесансовите сатанисти" разполагаше с огромен финансов потенциал, придобит по най-различни начини - чрез изнудвания, създаване на безпорядък, убийства, престъпления, злокобни сделки или помощи от различните институции, вмешателства в управлението на различните кралства или републики. Освен това повечето от най-низшите прослойки на ордена - сумарите, работеха в най-различни сфери и също донасяха пари в общата хазна. Останалите - Вагурът, хемирите и техните заместници не работеха, а се занимаваха с другите, по-важните дейности! Всички придобити пари от сумарите се разпределяха по равно на всеки един от членовете. Наградите и допълнителните субсидии (които понякога имаха доста големи цифри) обикновено ги получаваше Вагурът, който даваше определена част от тях на хемирите, по своя преценка! Такава беше строгата прослойка на този страховит култ. Никой не бе посмял да се съпротиви на тези закони, а всеки ги приемаше равнодушно и доволно, защото тук всички трябва да бъдат равни пред злото!
  Ренесансовите сатанисти се хранеха по едно и също време, и винаги със здравословна храна! На масата всеки път имаше плодове, зеленчуци, сирена и месо, а единствения алкохол, който консумираха беше виното. И макар че повечето от членовете, най-вече сумарите, изглеждаха доста смугли и неестествени, техните телосложения бяха изключително здрави и хармонични.

 По време на вечерята Мистър Ордъм разпалено разискваше своя план, другите го слушаха с интерес, защото тази тактика бе изключителна, гениално измислена! След обилното угощение всички поздравиха Ордъм за този негов невероятен план, като с типичната си свежа наздравица уважиха достойно идването му тук.
 Още тази вечер Кристиян Циборг и Мистър Ордъм щяха да започнат оформянето на плана, а утре да пристъпят към действия!
     
Онбрюк

  Към края на октомври 1813 година на малката дървена входна врата на къщата на Рудолф, Карла и Крофщайн се почука. Когато Карла отвори и видя двамата мъже отвън, тя първоначално почувства уплаха, но след като разпозна единия от тях като Кристиян Циборг, гримасата на лицето щ се смени мигновено. Другият мъж, който се представи като Мистър Ордъм, щ подаде едно писмо и каза следното:
   - Уважаема госпожо Стракър, известни са ни качествата на вашия единствен син и именно за това нашата организация е решила да помогне за неговото израстване и развитие като бъдеща знаменита личност.    
   - Благодаря ви, но мисля, че не ви разбирам напълно!
   - Прочетете писмото, Карла и тогава всичко ще ви стане ясно. Ние с вас се познаваме много добре и знаете, че бих направил всичко за Крофщайн - отговори Кристиян Циборг.
   - Така е, господин Циборг, още веднъж ви благодаря на вас и на...
   - Мистър Ордъм! И така, госпожо Стракър, желаем ви приятен ден и се надяваме да се виждаме често!

  Няколко минути по-късно Карла Стракър беше разлистила писмото и четеше следния текст, въздишайки радостно:

   "Уважаеми господин и госпожа Стракър, с най-голямо удоволствие ви съобщаваме, е от нашата организация, наречена "Пизанският орден" сме впечатлени от интелектуалните възможности на синът ви Крофщайн Рудолф Стракър. Точно поради тази причина ние ви предлагаме чрез наши средства Крофщайн да запише Бруксурдската академия, където да продължи образованието си. С уважения: Мистър Ордъм и Кристиян Циборг, подписано от Леополдо Азрина".

  Когато обаче Рудолф Стракър прочете писмото, то му се видя съмнително. Той никога не бе вярвал на Кристиян Циборг, макар че в последната една година между тях цареше привидно разбирателство. Но Рудолф беше сигурен, че Циборг е член на "Ордена на ренесансовите сатанисти"!
  Той знаеше характера, който имаха членовете на този култ. Беше работил с двама от тях и познаваше много добре техните лукави погледи, тяхната мнителност, техните коварни подсъзнателни усмивки. Кристиян Циборг притежаваше всичко това, но той интелектуално се намираше много над нивото на онези двамата. Очевидно беше голяма клечка, което от своя страна бе причина за още по-голяма тревога.
   - Карла, скъпа моя, това не ми харесва. Казвам ти, сигурен съм че Кристиян Циборг е от ренесансовите сатанисти! Те знаят за силите на нашия син и искат да го вземат със себе си! Повярвай на думите ми! - изрази тревогата си той.
   - Скъпи Рудолф, сигурна съм, че не е така. Кристиян е много добър, погледни как мило се отнася с Крофщайн, вижда се, че двамата се разбират много добре. Не вярвам да е от сатанистите, твърде е мил и добър.
   - Познавам ги тези хора, вярвай ми! Не мога да дам сина си на тях! Те ще използват възможностите му и ще го превърнат в злодей!
   - Тук пише, че това е "Пизанския орден", а не "Ордена на ренесансовите сатанисти". Нека когато Крофщайн дойде и го види, той самия да реши! Нашето момче е твърде умно и мисля че ще постъпи правилно.
   - Не зная, скъпа моя Карла, обичам ви твърде много и не искам нещо лошо да се случи с вас! Крофщайн е умен и силен, но все още е уязвим, податлив на външни влияния, не забравяй само на дванадесет години!
   - Скъпи мой съпруже, аз искам най-доброто за моя син и бих се съобразила с неговото желание. И въпреки че е още малък, той знае как да постъпи във всеки един момент. Така че нека той реши! Когато той се върне от работа, ще му покажем писмото и ще поговорим с него.
 
  Тази вечер Рудолф и Карла очакваха с нетърпение появата на Крофщайн. Рудолф изглеждаше силно угрижен, в него се бе загнездило лошото предчувствие, че вечерта ще е съдбоносна не само за семейството му! Тази бъдеща промяна щеше да има далеч по-големи стойности!


   Милано

  Леополдо Азрина преглеждаше писмото, дошло чак от Онбрюк. Изражението на лицето му показваше лукаво задоволство, въпреки че по очите му се четеше слабо и едва забележимо напрежение. Въпреки че идеята беше повече от блестяща, все пак имаше вероятност да е пропуснат някой съществен детайл.
  "Орденът на ренесансовите сатанисти" финансираше две от специалностите на Бруксурдската академия, които бяха "Идеологии в окултизма" и "Основи на сатанизма и злото" и които ежегодно бълваха нови кадри и попълнения. Този орден се бе внедрил толкова силно във властта, че тези специалности бяха разрешени от закона и дори се ползваха с популярност сред местното население. "Орденът на ренесансовите сатанисти" имаше славата на най-голямата опозиция на католическата църква.  
  Все пак католицизмът бе твърде силен и мащабен и няма как да бъде победен, все още болшинството от хората вярваха силно в Бог и в доброто и едва ли тази вяра ще бъде разклатена толкова лесно. Не и при сегашното положение на ордена!

  Християнството се бе възползвало успешно от най-силния си коз, а той бе раждането на Исус Христос! Този син на Бог бе привлякъл многобройни последователи, които с течение на вековете бяха завзели цяла Европа! Това бе удар за другите религии, като най-силно бяха засегнати привържениците на злото. И макар че именно те бяха убили Христос и го бяха заковали за кръста, самото негово възкръсване бе тотален удар за сатаната, който бе низвергнат от народа и захвърлен в дълбоката пропаст на мълчанието.
  Когато Карл Вирховт, вдъхновен от картините на мрачния ренесансов художник Николо Пизани, бе създал "Пизанския орден" (първоначалното наименование на "Ордена на ренесансовите сатанисти"), за последователите на сатаната това бе шанс отново да изплуват над повърхността. Този култ бе действал по съвсем различен начин, прилагайки в действие множество ритуали за викане на духове, магии, възкресявания на мъртъвци и други забранени от християнството дейности. И все пак този орден се бе задържал доста дълго, като бе претърпял невероятно развитие с течение на годините. Многобройните истории за духове, вампири или други ужасяващи твари, които в миналото просто са били митове, породени от християнските учения за душите и телата, сега вече приемаха истински стойности. И за всичко това бяха виновни ренесансовите сатанисти!
  Орденът на ренесансовите сатанисти бе истинската и най-голяма причина за появата на злите духове и вампирите! Членовете на култа убиваха и възкресяваха чрез злокобни ритуали, като по този начин не позволяваха на душите да напуснат земята и така  тези души се превръщаха в роби на сатаната и злото. Понякога, в зависимост от предназначението си душата не напуска мъртвото тяло, а чрез колосалната си сила повдига отново трупа и го превръща във вампир. В другия случай душата се рее сама в пространството и върши безчинства единствено с енергията си, като по този начин става дух или призрак! Духовете и вампирите бяха ужасяващите служители на сатаната, скритите оръжия на злото! Появата им означава страх, нещастие или смърт. Именно те бяха причината католическата църква да сключи примирие с "Ордена на ренесансовите сатанисти" и да му даде определени роли във властта!
  Но все пак света се променя непрекъснато, развитието на определените институции търпи напредък, а католицизмът със своите мащаби става все по-голяма сила. Леополдо Азрина добре съзнаваше, че Орденът не може да разчита само на духовете и вампирите, на ритуалите или проклятията! Гоненията на духове и убийствата на вампири се провеждаха все по-успешно от страна на църковните служители и ренесансовите сатанисти постепенно губеха позициите си!
  Сега най-голямата надежда за зловещия култ беше Крофщайн!
  Крофщайн бе спасението за сатанистите, както Христос е бил спасението за християните. Крофщайн бе антихриста, описан в Библията! Азрина знаеше това и макар че друг бе получил вестта от сатаната, той го разбираше много добре. Защото сега бе времето сатаната да докара своя пратеник! Никой друг период не бе така подходящ, като сегашния!

  Писмото бе много мъдро написано. Мистър Ордъм бе използвал името "Пизанския орден" вместо "Орденът на ренесансовите сатанисти". Родителите и детето нямаше как да знаят старото име на лошо известната организация, в същото време написаното бе според законовите норми! Все повече беше убеден, че изпращането на мистър Ордъм в Хабелвалд е една много правилна стъпка. Той се гордееше с двамата си най-важни служители заради успешната си политика, гордееше се и със себе си заради правилните си ходове.

    ... следва продължение...