Постинг
12.10.2011 23:23 -
Брутална изповед 6
Брутална изповед 6
Да не се чете от лица под 18 години!
Петър Антонов четеше вестник и пиеше чай. В последните дни бе вдигнал кръвното и бе решил да смени кафето с тази топла напитка. Имаше още няколко минути докато встъпи в ефир така че можеше да прегледа вестника спокойно.
Гостът тази вечер представляваше петдесет и три годишен мъж, слаб, интелигентен на вид, сдържан, със спокойно, но лукаво излъчване. Имаше бяла оредяла коса, лицето му бе нагънато от многобройни бръчки по него, а костюмът му бе мръсен и смачкан. От опит знаеше, че такъв тип хора могат са като бомби със закъснители и чрез многообразие от думи и обяснения могат да омаят главата на много хора.
Петър знаеше добре какво бе сторил гостът му, знаеше какво да каже, за да бъде проведено едно интересно и зрелищно интервю.
Тъкмо прегледа вестника и едно от момичетата влезе и му даде знак, че съвсем скоро ще започне прякото предаване. В същото време друго момиче водеше госта, който спокойно бе изгасил недопушена цигара и я хвърли в кошчето. Двамата събеседници си кимнаха за поздрав, след което се настаниха на удобните кресла. Хронометърът отброи секундите, оставащи до ефир и камерите светнаха. Двамата мъже се приготвиха за разговор.
- Добър вечер уважаеми зрители, аз съм Петър Антонов. С мен и с предаването "Факти" ще бъдете в следващия половин час. Тази вечер отново съм поканил интересен гост, който специално за вас, зрителите се съгласи да разкрие същността си. За него ще кажа, че има богати криминално досие, много често е бил по затворите, а след няколко дена трябва да влезе в сила поредната му присъда, този път за много повече време - за десет години. Преди около месец той си призна в съда нещата, които бе извършил и за това получи такава смекчаваща присъда. Сега ще си признае тук, пред нас. Но преди да започнем диалога нека спрем за малко, защото следват какво? Рекламитееее!
Докато траеше тази пауза Петър и госта си размениха няколко реплики, относно начина на провеждане на интервюто. След това и двамата се загледаха към камерите, които всеки момент щяха да светнат.
- Добър вечер, аз отново съм с вас, а пред мен е моят гост. Неговото име е Стилян Пеин, по прякор Тишо Доктора. Прякорът му не е съвсем точен, защото той е завършил хладилен техникум. И така, господин Пеин, разкажете ни накратко вашата биография.
- Добър вечер! Ами вие казахте най-важните неща за мен, така че мога да кажа само с какво съм се занимавал. В началото бях водопроводчик. После почнах тази дейност, за която тази вечер ще говорим - въпреки привидния свеж вид на госта Петър веднага разбра, че той не е особено интелигентен. Той говореше с равен той, като явно не обмисляше думите си.
- Имате ли жена, деца?
- Не и не ми трябва. Имах много приятелки.
- Какво ви накара да започнете това, с което се занимавахте толкова време и за което лежахте толкова пъти в затвора.
- Малкото пари. Още когато бях водопроводчик започнах да крада. Оставяха ме сам в жилището и винаги си вземах по нещо. Но втория път когато взех пари ме хванаха. Не стига че оная си взе парите а и писа жалба и ме уволниха.
- И тогава?
- Тогава застанах на улицата и започнах да заговарям хората. Лъжех ги че не ми достигат няколко лева за влака. От начало ми даваха, но после се усетиха и спряха. Един ден седнах да прося, но дойде някакъв и ми каза да си обирам крушите, че ще стане зле. И така един ден ограбих един доста богат старец във влака, но кондукторите ме хванаха и ме предадоха в полицията.
- Колко пари откраднахте?
- Няколко хилки! Осъдиха ме за година и половина.
- След това какво стана?
- След това попаднах още няколко пъти там, но за по-дребни неща.
Петър Антонов се замисли какво да го попита, но Стилян Пеин го улесни, като каза следното:
- В затвора ми дадоха да чета една книга за китайската медицина, и как чрез нея се лекуват почти всички болести. И реших, че и аз мога да се занимавам с нещо подобно. Когато излязох от затвора първото нещо, което направих бе да пусна обява!
- И каква беше обявата?
- Пуснах обява, че лекувам всякакви болести!
- А можехте ли наистина?
- Не, даже не бях прочел и книгата. Но видях шанс за печалба!
Петър Антонов се изуми от това признание. Обикновено, в такъв случай друг би казал, че може да лекува или поне знае как става, но не винаги се е получавало. Но този човек бе относително прям и директен, а това е нетипично за човек, на който често му се налага да лъже и да убеждава. Понякога и неговите преценки не бяха съвсем точни.
- Имахте ли клиенти?
- Не много. Такива вестникарски обяви обикновено се приемаха скептично. Дори и когато ме намерят нещо ги разубеждаваше, че не трябва да ми дават пари. Е - вземах по нещо, за някой друг "сеанс".
- Може би е трябвало да прочетете докрай книгата.
- Не е така, аз знаех по-важните реплики, знаех какво да кажа, но просто нямах клиенти.
- И какво направихте?
- Реших да сменя тактиката! - Стилиян Пеин малко се смути. Колкото и сдържан и директен да бе, той пак се опитваше да отложи признанието си, очевидно никак не бе лесно човек да признае едно такова дело.
- Как сменихте тактиката?
- Като застанах пред "Раковата болница"!
Водещият отпи от водата пред себе си, той също усещаше някакво напрежение в себе си. Думата "Ракова болница" породи у него доста неприятно чувство. Разговорът постепенно навлизаше в дълбоките вълни на покварата. Гостът бе преодолял временното си смущение и сега отново бе готов за диалог.
- Какво правехте пред "Раковата болница"?
- Търсех клиенти! Когато виждах хората как излизат отчаяни от залата за химиотерапии аз ги проследявах и ги заговарях! Сигурно сега ще попитате какво съм им говорел, нали?
Водещият кимна в знак на съгласие и гостът продължи:
- Започвах да ги убеждавам, че химиотерапиите и лекарите само ще ускорят болестта и ще убият желанието на пациента да живее. Казвах им за моите методи, за китайската медицина и за това как тя ще им помогне да оцелеят!
- За вашите методи ли? - попита многозначително журналистът.
- Така им казвах за да се връзват! Казах им, че за двадесет лева на сеанс ще намаля разсейките до минимум и ще блокирам развитието им.
- И тогава започнаха да ви търсят, така ли?
- Да! Хората бяха отчаяни и търсеха всяка възможност за лечение!
- И как постъпвахте с тях, когато започнаха да идват при вас?
- А не действах глупаво. Бях купил игли, които забождах на много места в тялото. Карах ги да лежат неподвижно на леглото, след това махах иглите им и ги пусках да си ходят. Преди това ги питах дали се чувстват по-добре. Те потвърждаваха, защото множеството игли по кожата притъпяваха усещането за болка и неразположение.
Още една от първоначалните преценки на Петър Антонов за събеседника си бе разбита на пух и прах - това че бе глупав и ниско интелигентен. Той определено знаеше какво да каже във всеки един момент, знаеше как да убеждава. Вероятно този интелект се отключваше в определени моменти, може би когато трябваше да му донесе някаква печалба.
- Колко души ви посещаваха редовно?
- В началото бяха шест, но четирима от тях изчезнаха след третия или четвъртия сеанс. После идваха и още, но роднините на един старец и на някакво малко момиче усетиха измамата и предявиха обвинение срещу мен. Искаха да им върна парите, казаха че в противен случай ще ме съдят, но аз не се вързах на думите. После оня почина, старецът имам предвид и ония неговите взеха да ме съдят за убийство.
- Уважаеми зрители, човекът който Стилиян Пеин е убил се е казвал Ангел Грозданов и е умрял на петдесет и четири години. Според съдебно медицинската експертиза той, когато е постъпил в болницата дори не е имал разсейки, а е бил готов за операция за премахване на образуванието му. И този човек, който седи пред мен го е убедил да не се подлага на нея, а да идва при него. По време на "сеансите" обаче са се появили разсейки, което всъщност е и причината Ангел Грозданов да умре!
Тази реч скова Стилиян Пеин, който започна притеснено да мърда на канапето. Той отвърна с немощен глас:
- Все пак не съм го задължавал да идва? Той сам дойде, какво да правя?
- Ами Мелиса Петрова? Разкажете ни за нея? Тя сама ли дойде при вас? - тонът на Петър Антонов бе станaл настъпателен! Стилиян Пеин го погледна объркано и вдървено. Водещият продължи:
- Уважаеми господин Пеин, разкажете на зрителите какво направихте с шестгодишната Мелиса Петрова!
- Когато видях Мелиса и майка и те бяха отчаяни. Малката изглеждаше много зле! - с престорен загрижен тон започна Тишо Доктора - Това означаваше, че тази жена бе готова да даде всичко за лечението на малката.
Стилиян спря и погледна водещия, но Петър Антонов му даде знак да продължи нататък.
- Малката имаше тумор в белия дроб, който бе дал разсейки. Предложих им да идват при мен срещу четиридесет лева на сеанс, като я убедих че от химиотерапии няма смисъл. Жената ми каза, че трябва да се посъветва със съпруга си и ми поиска телефона. На другия ден ми се обади и каза, че е съгласна.
- Четиридесет лева?! - попита Петър Антонов - нали по принцип вземате по двадесет?
- Тези бяха крайно нуждаещи се, а и нали роднините на оня старец поискаха да ме съдят и ми трябваха пари! - с арогантен тон отвърна Стилиян Доктора.
- Добре, разбирам всичко, но едно не ми е ясно! Защо убедихте родителите на Мелиса да не я пращат на лечение в Германия, въпреки че бяха събрали парите? Разкажете ни подробно за това. А вие уважаеми зрители, чуйте една от най-уродливите брутални изповеди, която може да съществува! Господин Пеин, давайте! - Водещият направи класически жест с ръка, все едно представяше някоя много важна личност.
- Нали ви казах че ми трябваха пари! - тихо започна гостът, може би за първи път той чувстваше срам от това, което бе сторил - Оная малката вече беше идвала пет пъти при мен. И представете си, майка й и баща й бяха скрили от мен, че някоя си фондация събира пари за лечението й. Родителите на съучениците и също се били включили в това. И когато ми казаха че ще я изпращат в Германия аз разбрах, че вече няма да идват и да ми дават пари. А точно сега ми трябваха много!
Стилиян Пеин въздъхна дълбоко и продължи:
- Тогава казах на майка й и баща й, че моите сеанси са такива, че ако Мелиса бъде изпратена на лечение ТЯ ЩЕ УМРЕ СЪС СИГУРНОСТ. Казах им, че иглотерапията не разрешава никакви операции. Споменах им още, че всеки път се налага да инжектирам някакъв разтвор от арсен и железен сулфит, който ми е нужен за сеансите и ако пациента се оперира той неминуемо ще умре. Ония продължаваха да се двоумят. Накрая им казах, че ако Мелиса отиде в Германия повече не трябва да разчитат на мен!
- И те повярваха, така ли?
- Ами да! Мислеха, мислеха и накрая пак при мен дойдоха. Отказаха се от операцията! Те са балъци, кво да ги правя!
- Но това е нечовешко! Аз просто не мога да си го обясня!
- Когато става дума за живот на дете се мисли бързо и се греши! Точно от това се възползвах аз!
Петър Антонов погледна госта си с неприязън, но отново не каза това, което беше на устата му.
- Продължавайте нататък!
- Аз говорех на малката че от ден на ден става все по-добре, внушавах и го, карах я да казва на ония нейните че се оправя с всеки изминал ден, плашех я, че ако не го прави те вече няма да я водят тук и тя ще умре!
- КАКВО!!! - водещият стана за миг от масата. В този момент му идваше да удари шамар по гнусното лице на Стилиян, но се въздържа. Защото това, което той сподели бе грозно, нечовешко, извън всякакви морални задръжки!
- И затова ония ми вярваха! Явно детето им казваше това което трябва!
- Как ви надушиха, че сте мошеник?
- Е как, стават и тия неща!
- До колкото зная господин Пеин вие сте им казали следното: "Дайте тия десет хиляди на мен и аз ще излекувам малката веднага, без да се налага да пътува до Германия". От това ваше изказване родителите и се усетили, че може да става дума за измама.
- Е да, така беше! Когато на човек му трябват пари той не винаги мисли както трябва - нагло се оправда Стилиян.
- Как ви хванаха?
- Ами първо решиха да ме съдят, но нямаха никакви доказателства. После идваха с полиция, но аз се правех на ударен, спорех до край и пак не можаха да направят нищо. Накрая ми направиха скрита камера!
- Каква скрита камера?
- Бяха влезли при мен да си искат парите, защото Мелиса ставаше все по-зле. Тогава аз им казах, че ако продължават да идват за пари ще й направя магия за смърт. Не знаех че са поставили камера на врата на малката.
- Знаете ли, че малко след това момичето е починало?
- Знам - с пренебрежение на гласа отговори Стилиян Доктора - нали после ме осъдиха за причиняване на смърт! Ако я нямаше скритата камера нямаше да ме осъдят!
- Добре де, господин Пеин, вие на осъзнавахте ли, че погубвате живота на хора? Вие убеждавате болните да не се лекуват за да ви дават пари! Не мислите ли, че това е зверско, отвратително, богохулно и нечисто дело!
- НЕ МИ ПУКА ОТ НИЩО! - провикна се на свой ред Стилиян Пеин, като погледна с остър и свиреп поглед - ЗА КАКВО ДА МИ ПУКА, ЗА НЯКАКЪВ МИРИЗЛИВ СТАРЕЦ ИЛИ ЗА ЕДНО СКИМТЯЩО КОПЕЛЕ, ТАКА ЛИ?
- Трябва да ви пука, защото те са хора, а не зверове като вас! - Журналистът едва сдържаше гнева си!
- И КВО ЩЕ НАПРАВЯТ ТИЯ АКО ОЗДРАВЕЯТ? - Стилиян продължаваше трескаво да излага на показ уродливите си и налудничави мисли - ОНЯ СТАРИЯ БЕШЕ ЖИВ ТРУП, И ДА ОЗДРАВЕЕ САМО ЩЕ Е В ТЕЖЕСТ НА РОДНИНИТЕ СИ! ИЛИ ОНАЯ МАЛКАТА - КАКЪВ ЖИВОТ ЩЕ ИМА КАТО ЦЯЛАТА Е РАЗРЯЗАНА, И ДА ОЦЕЛЕЕ ЩЕ БЪДЕ ГЪРЧАВ УРОД, КАТО ФРАНКЕНЩАИН!
- ТИ СИ ФРАНКЕНЩАЙН БЕ, НЕЩАСТНИК! - Петър Антонов не се стърпя, като стана и наплю госта си по кривата му и противна мутра! - УБИЕЦ, ИЗНУДВАЧ, ПСИХОПАТ! Ти ли ще съдиш хората и ще им взимаш парите, боклук мръсен? Ако зная, че го правиш на моето дете щях да те убия, казвам ти!
Наложи се продуцентите да прекъснат предаването по-рано. Минутите за реклама отново бяха спасението на водещия.
Това изригване на Петър Антонов определено ще се превърне сензация, която ще се коментира много. Той не се бе изложил, даже напротив, бе реагирал точно така, както всички се надяваха! Продуцентите използваха всяка такава възможност като някакъв своеобразен вид реклама, за да популяризират такъв тип предавания. А сега се бе стигнало до нервни и гневни изблици и до оплювания, а това определено би се харесало на всички зрители на "Факти", както и други скандални медии!
И сега този опитен водещ, преживял какви ли не гнусни диалози и обрати ще се яви като бушон, като изкупителна жертва и като център на гнусна проява от страна на медиите. Всеки вманиачен зрител ще гледа предаването и клиповете по Интернет, ще радва на поредната сензация, хилещ се доволно пред екрана! Но никой не можеше да разбере колко е трудно да се разговаря с такъв изверг и да се запази самообладание.
Защото това, което бе направил този човек бе прекалено подло, прекалено уродливо. Петър Антонов гледаше с неприязън в малките и нагли очи на госта си, който сякаш му се присмиваше!
Минутите за реклама свършиха прекалено бързо за Петър Антонов, който все още не можеше да се отърси от отрицателните емоции. Но той вече бе успокоил страстите и бе готов да продължи с интервюто.
- Ще продължите ли с дейността си, господин Пеин?
- Мисля че да - спокойно каза Доктора.
- Защо не потърсите някаква работа? Дори и да сте бивш затворник пак имате шанс за някаква изява! - Петър Антонов говореше със студен той, а Стилиян Пеин се държеше така, сякаш преди няколко минути не се бе случило нищо.
- Каква изява? Да се потя като хамалин или да чистя боклуците? Не, благодаря!
- Но е по-добре от колкото да правите такива отвратителни дела.
- Не е така! Работата е за балъците! За нас, тарикатите има други дейности!
- Значи делите хората на тарикати и балъци, така ли? И тарикати са такива като вас, а балъци са родителите на онова момиче! Така ли?
- Точно така! - гордо отвърна Стилиян Пеин.
- Нямам повече въпроси! - заключи Петър Антонов и даде знак на операторите да спрат камерите, макар че оставаше още около минута. Той бавно стана от стола си и тръгна към съблекалните, като дори не погледна към седящия срещу него гост.
Да не се чете от лица под 18 години!
Петър Антонов четеше вестник и пиеше чай. В последните дни бе вдигнал кръвното и бе решил да смени кафето с тази топла напитка. Имаше още няколко минути докато встъпи в ефир така че можеше да прегледа вестника спокойно.
Гостът тази вечер представляваше петдесет и три годишен мъж, слаб, интелигентен на вид, сдържан, със спокойно, но лукаво излъчване. Имаше бяла оредяла коса, лицето му бе нагънато от многобройни бръчки по него, а костюмът му бе мръсен и смачкан. От опит знаеше, че такъв тип хора могат са като бомби със закъснители и чрез многообразие от думи и обяснения могат да омаят главата на много хора.
Петър знаеше добре какво бе сторил гостът му, знаеше какво да каже, за да бъде проведено едно интересно и зрелищно интервю.
Тъкмо прегледа вестника и едно от момичетата влезе и му даде знак, че съвсем скоро ще започне прякото предаване. В същото време друго момиче водеше госта, който спокойно бе изгасил недопушена цигара и я хвърли в кошчето. Двамата събеседници си кимнаха за поздрав, след което се настаниха на удобните кресла. Хронометърът отброи секундите, оставащи до ефир и камерите светнаха. Двамата мъже се приготвиха за разговор.
- Добър вечер уважаеми зрители, аз съм Петър Антонов. С мен и с предаването "Факти" ще бъдете в следващия половин час. Тази вечер отново съм поканил интересен гост, който специално за вас, зрителите се съгласи да разкрие същността си. За него ще кажа, че има богати криминално досие, много често е бил по затворите, а след няколко дена трябва да влезе в сила поредната му присъда, този път за много повече време - за десет години. Преди около месец той си призна в съда нещата, които бе извършил и за това получи такава смекчаваща присъда. Сега ще си признае тук, пред нас. Но преди да започнем диалога нека спрем за малко, защото следват какво? Рекламитееее!
Докато траеше тази пауза Петър и госта си размениха няколко реплики, относно начина на провеждане на интервюто. След това и двамата се загледаха към камерите, които всеки момент щяха да светнат.
- Добър вечер, аз отново съм с вас, а пред мен е моят гост. Неговото име е Стилян Пеин, по прякор Тишо Доктора. Прякорът му не е съвсем точен, защото той е завършил хладилен техникум. И така, господин Пеин, разкажете ни накратко вашата биография.
- Добър вечер! Ами вие казахте най-важните неща за мен, така че мога да кажа само с какво съм се занимавал. В началото бях водопроводчик. После почнах тази дейност, за която тази вечер ще говорим - въпреки привидния свеж вид на госта Петър веднага разбра, че той не е особено интелигентен. Той говореше с равен той, като явно не обмисляше думите си.
- Имате ли жена, деца?
- Не и не ми трябва. Имах много приятелки.
- Какво ви накара да започнете това, с което се занимавахте толкова време и за което лежахте толкова пъти в затвора.
- Малкото пари. Още когато бях водопроводчик започнах да крада. Оставяха ме сам в жилището и винаги си вземах по нещо. Но втория път когато взех пари ме хванаха. Не стига че оная си взе парите а и писа жалба и ме уволниха.
- И тогава?
- Тогава застанах на улицата и започнах да заговарям хората. Лъжех ги че не ми достигат няколко лева за влака. От начало ми даваха, но после се усетиха и спряха. Един ден седнах да прося, но дойде някакъв и ми каза да си обирам крушите, че ще стане зле. И така един ден ограбих един доста богат старец във влака, но кондукторите ме хванаха и ме предадоха в полицията.
- Колко пари откраднахте?
- Няколко хилки! Осъдиха ме за година и половина.
- След това какво стана?
- След това попаднах още няколко пъти там, но за по-дребни неща.
Петър Антонов се замисли какво да го попита, но Стилян Пеин го улесни, като каза следното:
- В затвора ми дадоха да чета една книга за китайската медицина, и как чрез нея се лекуват почти всички болести. И реших, че и аз мога да се занимавам с нещо подобно. Когато излязох от затвора първото нещо, което направих бе да пусна обява!
- И каква беше обявата?
- Пуснах обява, че лекувам всякакви болести!
- А можехте ли наистина?
- Не, даже не бях прочел и книгата. Но видях шанс за печалба!
Петър Антонов се изуми от това признание. Обикновено, в такъв случай друг би казал, че може да лекува или поне знае как става, но не винаги се е получавало. Но този човек бе относително прям и директен, а това е нетипично за човек, на който често му се налага да лъже и да убеждава. Понякога и неговите преценки не бяха съвсем точни.
- Имахте ли клиенти?
- Не много. Такива вестникарски обяви обикновено се приемаха скептично. Дори и когато ме намерят нещо ги разубеждаваше, че не трябва да ми дават пари. Е - вземах по нещо, за някой друг "сеанс".
- Може би е трябвало да прочетете докрай книгата.
- Не е така, аз знаех по-важните реплики, знаех какво да кажа, но просто нямах клиенти.
- И какво направихте?
- Реших да сменя тактиката! - Стилиян Пеин малко се смути. Колкото и сдържан и директен да бе, той пак се опитваше да отложи признанието си, очевидно никак не бе лесно човек да признае едно такова дело.
- Как сменихте тактиката?
- Като застанах пред "Раковата болница"!
Водещият отпи от водата пред себе си, той също усещаше някакво напрежение в себе си. Думата "Ракова болница" породи у него доста неприятно чувство. Разговорът постепенно навлизаше в дълбоките вълни на покварата. Гостът бе преодолял временното си смущение и сега отново бе готов за диалог.
- Какво правехте пред "Раковата болница"?
- Търсех клиенти! Когато виждах хората как излизат отчаяни от залата за химиотерапии аз ги проследявах и ги заговарях! Сигурно сега ще попитате какво съм им говорел, нали?
Водещият кимна в знак на съгласие и гостът продължи:
- Започвах да ги убеждавам, че химиотерапиите и лекарите само ще ускорят болестта и ще убият желанието на пациента да живее. Казвах им за моите методи, за китайската медицина и за това как тя ще им помогне да оцелеят!
- За вашите методи ли? - попита многозначително журналистът.
- Така им казвах за да се връзват! Казах им, че за двадесет лева на сеанс ще намаля разсейките до минимум и ще блокирам развитието им.
- И тогава започнаха да ви търсят, така ли?
- Да! Хората бяха отчаяни и търсеха всяка възможност за лечение!
- И как постъпвахте с тях, когато започнаха да идват при вас?
- А не действах глупаво. Бях купил игли, които забождах на много места в тялото. Карах ги да лежат неподвижно на леглото, след това махах иглите им и ги пусках да си ходят. Преди това ги питах дали се чувстват по-добре. Те потвърждаваха, защото множеството игли по кожата притъпяваха усещането за болка и неразположение.
Още една от първоначалните преценки на Петър Антонов за събеседника си бе разбита на пух и прах - това че бе глупав и ниско интелигентен. Той определено знаеше какво да каже във всеки един момент, знаеше как да убеждава. Вероятно този интелект се отключваше в определени моменти, може би когато трябваше да му донесе някаква печалба.
- Колко души ви посещаваха редовно?
- В началото бяха шест, но четирима от тях изчезнаха след третия или четвъртия сеанс. После идваха и още, но роднините на един старец и на някакво малко момиче усетиха измамата и предявиха обвинение срещу мен. Искаха да им върна парите, казаха че в противен случай ще ме съдят, но аз не се вързах на думите. После оня почина, старецът имам предвид и ония неговите взеха да ме съдят за убийство.
- Уважаеми зрители, човекът който Стилиян Пеин е убил се е казвал Ангел Грозданов и е умрял на петдесет и четири години. Според съдебно медицинската експертиза той, когато е постъпил в болницата дори не е имал разсейки, а е бил готов за операция за премахване на образуванието му. И този човек, който седи пред мен го е убедил да не се подлага на нея, а да идва при него. По време на "сеансите" обаче са се появили разсейки, което всъщност е и причината Ангел Грозданов да умре!
Тази реч скова Стилиян Пеин, който започна притеснено да мърда на канапето. Той отвърна с немощен глас:
- Все пак не съм го задължавал да идва? Той сам дойде, какво да правя?
- Ами Мелиса Петрова? Разкажете ни за нея? Тя сама ли дойде при вас? - тонът на Петър Антонов бе станaл настъпателен! Стилиян Пеин го погледна объркано и вдървено. Водещият продължи:
- Уважаеми господин Пеин, разкажете на зрителите какво направихте с шестгодишната Мелиса Петрова!
- Когато видях Мелиса и майка и те бяха отчаяни. Малката изглеждаше много зле! - с престорен загрижен тон започна Тишо Доктора - Това означаваше, че тази жена бе готова да даде всичко за лечението на малката.
Стилиян спря и погледна водещия, но Петър Антонов му даде знак да продължи нататък.
- Малката имаше тумор в белия дроб, който бе дал разсейки. Предложих им да идват при мен срещу четиридесет лева на сеанс, като я убедих че от химиотерапии няма смисъл. Жената ми каза, че трябва да се посъветва със съпруга си и ми поиска телефона. На другия ден ми се обади и каза, че е съгласна.
- Четиридесет лева?! - попита Петър Антонов - нали по принцип вземате по двадесет?
- Тези бяха крайно нуждаещи се, а и нали роднините на оня старец поискаха да ме съдят и ми трябваха пари! - с арогантен тон отвърна Стилиян Доктора.
- Добре, разбирам всичко, но едно не ми е ясно! Защо убедихте родителите на Мелиса да не я пращат на лечение в Германия, въпреки че бяха събрали парите? Разкажете ни подробно за това. А вие уважаеми зрители, чуйте една от най-уродливите брутални изповеди, която може да съществува! Господин Пеин, давайте! - Водещият направи класически жест с ръка, все едно представяше някоя много важна личност.
- Нали ви казах че ми трябваха пари! - тихо започна гостът, може би за първи път той чувстваше срам от това, което бе сторил - Оная малката вече беше идвала пет пъти при мен. И представете си, майка й и баща й бяха скрили от мен, че някоя си фондация събира пари за лечението й. Родителите на съучениците и също се били включили в това. И когато ми казаха че ще я изпращат в Германия аз разбрах, че вече няма да идват и да ми дават пари. А точно сега ми трябваха много!
Стилиян Пеин въздъхна дълбоко и продължи:
- Тогава казах на майка й и баща й, че моите сеанси са такива, че ако Мелиса бъде изпратена на лечение ТЯ ЩЕ УМРЕ СЪС СИГУРНОСТ. Казах им, че иглотерапията не разрешава никакви операции. Споменах им още, че всеки път се налага да инжектирам някакъв разтвор от арсен и железен сулфит, който ми е нужен за сеансите и ако пациента се оперира той неминуемо ще умре. Ония продължаваха да се двоумят. Накрая им казах, че ако Мелиса отиде в Германия повече не трябва да разчитат на мен!
- И те повярваха, така ли?
- Ами да! Мислеха, мислеха и накрая пак при мен дойдоха. Отказаха се от операцията! Те са балъци, кво да ги правя!
- Но това е нечовешко! Аз просто не мога да си го обясня!
- Когато става дума за живот на дете се мисли бързо и се греши! Точно от това се възползвах аз!
Петър Антонов погледна госта си с неприязън, но отново не каза това, което беше на устата му.
- Продължавайте нататък!
- Аз говорех на малката че от ден на ден става все по-добре, внушавах и го, карах я да казва на ония нейните че се оправя с всеки изминал ден, плашех я, че ако не го прави те вече няма да я водят тук и тя ще умре!
- КАКВО!!! - водещият стана за миг от масата. В този момент му идваше да удари шамар по гнусното лице на Стилиян, но се въздържа. Защото това, което той сподели бе грозно, нечовешко, извън всякакви морални задръжки!
- И затова ония ми вярваха! Явно детето им казваше това което трябва!
- Как ви надушиха, че сте мошеник?
- Е как, стават и тия неща!
- До колкото зная господин Пеин вие сте им казали следното: "Дайте тия десет хиляди на мен и аз ще излекувам малката веднага, без да се налага да пътува до Германия". От това ваше изказване родителите и се усетили, че може да става дума за измама.
- Е да, така беше! Когато на човек му трябват пари той не винаги мисли както трябва - нагло се оправда Стилиян.
- Как ви хванаха?
- Ами първо решиха да ме съдят, но нямаха никакви доказателства. После идваха с полиция, но аз се правех на ударен, спорех до край и пак не можаха да направят нищо. Накрая ми направиха скрита камера!
- Каква скрита камера?
- Бяха влезли при мен да си искат парите, защото Мелиса ставаше все по-зле. Тогава аз им казах, че ако продължават да идват за пари ще й направя магия за смърт. Не знаех че са поставили камера на врата на малката.
- Знаете ли, че малко след това момичето е починало?
- Знам - с пренебрежение на гласа отговори Стилиян Доктора - нали после ме осъдиха за причиняване на смърт! Ако я нямаше скритата камера нямаше да ме осъдят!
- Добре де, господин Пеин, вие на осъзнавахте ли, че погубвате живота на хора? Вие убеждавате болните да не се лекуват за да ви дават пари! Не мислите ли, че това е зверско, отвратително, богохулно и нечисто дело!
- НЕ МИ ПУКА ОТ НИЩО! - провикна се на свой ред Стилиян Пеин, като погледна с остър и свиреп поглед - ЗА КАКВО ДА МИ ПУКА, ЗА НЯКАКЪВ МИРИЗЛИВ СТАРЕЦ ИЛИ ЗА ЕДНО СКИМТЯЩО КОПЕЛЕ, ТАКА ЛИ?
- Трябва да ви пука, защото те са хора, а не зверове като вас! - Журналистът едва сдържаше гнева си!
- И КВО ЩЕ НАПРАВЯТ ТИЯ АКО ОЗДРАВЕЯТ? - Стилиян продължаваше трескаво да излага на показ уродливите си и налудничави мисли - ОНЯ СТАРИЯ БЕШЕ ЖИВ ТРУП, И ДА ОЗДРАВЕЕ САМО ЩЕ Е В ТЕЖЕСТ НА РОДНИНИТЕ СИ! ИЛИ ОНАЯ МАЛКАТА - КАКЪВ ЖИВОТ ЩЕ ИМА КАТО ЦЯЛАТА Е РАЗРЯЗАНА, И ДА ОЦЕЛЕЕ ЩЕ БЪДЕ ГЪРЧАВ УРОД, КАТО ФРАНКЕНЩАИН!
- ТИ СИ ФРАНКЕНЩАЙН БЕ, НЕЩАСТНИК! - Петър Антонов не се стърпя, като стана и наплю госта си по кривата му и противна мутра! - УБИЕЦ, ИЗНУДВАЧ, ПСИХОПАТ! Ти ли ще съдиш хората и ще им взимаш парите, боклук мръсен? Ако зная, че го правиш на моето дете щях да те убия, казвам ти!
Наложи се продуцентите да прекъснат предаването по-рано. Минутите за реклама отново бяха спасението на водещия.
Това изригване на Петър Антонов определено ще се превърне сензация, която ще се коментира много. Той не се бе изложил, даже напротив, бе реагирал точно така, както всички се надяваха! Продуцентите използваха всяка такава възможност като някакъв своеобразен вид реклама, за да популяризират такъв тип предавания. А сега се бе стигнало до нервни и гневни изблици и до оплювания, а това определено би се харесало на всички зрители на "Факти", както и други скандални медии!
И сега този опитен водещ, преживял какви ли не гнусни диалози и обрати ще се яви като бушон, като изкупителна жертва и като център на гнусна проява от страна на медиите. Всеки вманиачен зрител ще гледа предаването и клиповете по Интернет, ще радва на поредната сензация, хилещ се доволно пред екрана! Но никой не можеше да разбере колко е трудно да се разговаря с такъв изверг и да се запази самообладание.
Защото това, което бе направил този човек бе прекалено подло, прекалено уродливо. Петър Антонов гледаше с неприязън в малките и нагли очи на госта си, който сякаш му се присмиваше!
Минутите за реклама свършиха прекалено бързо за Петър Антонов, който все още не можеше да се отърси от отрицателните емоции. Но той вече бе успокоил страстите и бе готов да продължи с интервюто.
- Ще продължите ли с дейността си, господин Пеин?
- Мисля че да - спокойно каза Доктора.
- Защо не потърсите някаква работа? Дори и да сте бивш затворник пак имате шанс за някаква изява! - Петър Антонов говореше със студен той, а Стилиян Пеин се държеше така, сякаш преди няколко минути не се бе случило нищо.
- Каква изява? Да се потя като хамалин или да чистя боклуците? Не, благодаря!
- Но е по-добре от колкото да правите такива отвратителни дела.
- Не е така! Работата е за балъците! За нас, тарикатите има други дейности!
- Значи делите хората на тарикати и балъци, така ли? И тарикати са такива като вас, а балъци са родителите на онова момиче! Така ли?
- Точно така! - гордо отвърна Стилиян Пеин.
- Нямам повече въпроси! - заключи Петър Антонов и даде знак на операторите да спрат камерите, макар че оставаше още около минута. Той бавно стана от стола си и тръгна към съблекалните, като дори не погледна към седящия срещу него гост.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
