Още малко и щеше да бъде горе. Но не самото разстояние и самият наклон и пречеха толкова, колкото багажът, състоящ се от един голям сак, пълен с хранителни продукти и един по-малък за дрехите и козметиката. Кристина обичаше да прекарва почивките си далеч от София, но досега със съпруга си винаги ходеха на къщата им във Столник. Този път обаче тя реши да прекара сама седемдневната си отпуска чак около Ребърково, където имаше вила, оставена в наследство от майка и и баща и. Тя бе идвала тук но бе прекарвала не повече от три-четири часа, само за да подреди това онова, да вземе или да занесе нещо. Никога не бе нощувала на това място.
  Тази вила бе голяма, на два етажа, с две бани и десетина стаи. Намираше се доста навътре в планината, сама и отдалечена от всякаква цивилизация. Най-близката постройка бе на около седем - осем километра, а най-близкото село - Ребърково - на около дванадесет! Обаче Кристина бе доволна, за пръв път от години тя щеше да прекара няколко дена абсолютно сама, без съпруга си, без децата и внуците си и без проблемите, свързани с работата. Тя имаше искряща нужда от тези дни, очакваше ги, бленуваше за тях. Представяше си как се излежава на верандата, пийваща натурален сок със сламка и гледаща прекрасната природа пред себе си. Тук нито един мобилен оператор нямаше обхват, нямаше телефони, Интернет или подобни предизвикателства, които могат да я свържат със света и тя бе удовлетворена от това. Слънцето напичаше жарко и синьото безоблачно небе около него показваше, че и този ден ще бъде топъл и приятен.
  Изкачи хълма и видя празното пространство между дърветата, където се намираше вилата. Тя тръгна напред и след малко се оказа пред обраслата с гъсти треви външна порта. Изведнъж нещо трепна в нея, това бе някакъв необясним импулс на безпокойство, който винаги се появяваше, когато идваше тук! Обаче тя отново го потуши с позитивните мисли!
  Отначало вратата заяждаше, заради ръждата по нея, но после подаде и Кристина влезе в малкия двор. След това отиде до къщата, мушна ключа във входната врата, отключи я и влезе. Часовникът на ръката й показваше тринадесет часа и седем минути! Тя имаше цялото време на света!                                        
 
  Вилата бе доста чиста и приятна, усещаше се слаб мирис на мухъл и на старо, но едно краткотрайно отваряне на прозорците би изчистило въздуха напълно. Все пак Кристина бе идвала три пъти през този месец за да почисти и избърше къщата и да оскубе тревата в двора. Тя се беше подготвила предварително за тази отпуска и не искаше да се смущава с допълнителна работа и грижи! И макар че тази вила я плашеше с нещо, което не можеше да определи възрастната жена си даде дума, че ще се отдаде напълно и само на положителните емоции!
  Влезе в една стая, която си бе избрала за всекидневна, седна на един стол до масата, извади от сака буркан, в който имаше спагети със сос, сирене и телешко месо, взе една вилица от скрина и започна да яде от вкусното ястие. След като хапна отиде до кухнята и остави буркана върху малката желязна мивка. После излезе отвън, взе няколко дърва и се върна в къщата, където влезе в банята и зареди големия стоманен бойлер. След това взе подпалки, малко хартия и запали бойлера, като преди това пусна водата от крана. Според нейните изчисления след около двадесетина минути щеше да има топла вода, с която да се изкъпе.
  След половин час влезе в банята, а след още двадесет излезе от там свежа, чиста и лека! Веднага се запъти към всекидневната, където я очакваше голямо меко легло. Тя се опъна върху него и тутакси се пренесе в света на сънищата!

  Когато се събуди от дългия и дълбок сън видя, че вече се бе стъмнило! Това означаваше че е спала повече от пет часа, което в София бе невъзможно, особено за следобеден сън. Но все пак тук въздухът бе чист, а тишината и спокойствието бяха навсякъде около нея. Кристина по навик стана рязко, но след това отново се отпусна върху старото и удобно легло, гледайки към очертанията на прозореца. После стана бавно, без да си дава зор, светна лампата и още по-бавно тръгна към кухнята.
  Направи си салата от свежи зеленчуци, а после започна да я поема бавно и равнодушно. След това занесе празната чиния в кухнята, изми я заедно с буркана от спагетите и отново се запъти към всекидневната.
  Върху един шкаф имаше малък черно-бял телевизор, който Кристина настрои и се загледа в бледата картина на екрана. Звукът бе доста добър за една толкова стара техника, но освен Канал 1 тя не можеше да хване друга програма. Все пак там даваха новини и Кристина се загледа и заслуша, отпусната върху здравия дървен стол.
  След новините започна един стар филм, който Кристина изгледа въпреки лошата картина. После даваха някаква интерактивна игра, след нея някакво предаване. Времето мина доста бързо и когато Кристина погледна часовника си вече бе станало един без пет. Но на нея не и се спеше! Взе от под леглото едни стари списания, които заразлиства и заразглежда под ярката светлина на електрическата крушка.

   Изведнъж се чу ПОЧУКВАНЕ! То бе слабо и се чуваше откъм външната врата. В началото Кристина си помисли, че това е звук, идващ от телевизора или от някой падащ предмет, но чукането се повтори, този път значително по-силно от предишното! Кристина се скова от обзелия я стрес, ококори очи и се заслуша.
   ... чук, чук, чук.. - страхът на Кристина се засилваше. Не знаеше как да постъпи, не знаеше какво да прави в този момент! Тя се намираше сама сред гората, на много километри от най-близкото селище! Каквото и да се случи тук няма да има кой да и помогне. Кристина реши да чака.
   ... чук, чук, чук... -  една друга мисъл прониза съзнанието и в такт с почукванията! Навярно неканеният гост е видял, че къщата свети и именно затова решил да дойде тук! Ами сега? Той може като нищо да разбие не особено здравата дървена врата и да влезе!
  А дали звукът все пак не бе нещо друго, например падане или клатене на предмети? Не, нямаше начин да е това! Чукането беше прекалено ритмично и напористо, едва ли е издавано от неодушевени предмети! Кристина чувстваше сърцето си, което биеше свирепо в гърдите!
  Тя бавно открехна вратата на стълбището и тръгна надолу по коридора. Пред нея се показа външната врата, а ключът бе на ключалката. Тя бе придобила навик да не оставя външна врата отключена и този навик сега и бе помогнал да спре напористия натрапник!
   ... чук, чук, чук... - сега почукванията отекваха толкова силно в празния коридор, че ушите на жената закънтяха. Явно човекът от другата страна на вратата нямаше намерение да се отказва! Кристина пристъпи към кухнята, като леко и безшумно отвори вратата. Без да светка лампата пристъпи към скрина, където напипа някакъв нож. Взе го и се върна в коридора!
   ... чук, чук, чук.. - Тя тръгна леко напред, след което застана на няколко стъпки от вратата.
  Ами ако човекът отсреща не беше злонамерен? Ако е някой изгубил се в гората и търсещ помощ? Кристина никога не бе виждала по тези места други хора освен родителите си! Странно бе как изобщо някой се е докопал дотук. Може тя би просто трябваше да пристъпи още няколко крачки и да отвори вратата. Ако се случи нещо неочаквано тя щеше да си послужи с ножа! Вече се подготвяше психически да направи първата крачка напред, когато...
   ... ДУМ, ДУМ, ДУМ...! - онзи отвън заблъска толкова силно, че възрастната жена подскочи от внезапния стрес и изпусна ножа! Сърцето и щеше да се пръсне в гърдите! В следващия миг си помисли, че то може да се не издържи на толкова голямо напрежение! След малко Кристина се посъвзе, наведе се и взе ножа.  Тя се загледа във вратата.
   ... ДУМ, ДУМ, ДУМ... - звукът сякаш обстрелваше тесния коридор, отразяваше се в стените му и така увеличаваше силата си. Жената спря! Беше я страх да доближи вратата! Малкото прозорче на вратата приличаше на тъмна ромбоидна сянка на фона на слабата светлина, идваща от стаите. Ами ако натрапника я е видял? Ако гледаше през прозорчето. Това бе много вероятно, даже почти сигурно! Едва ли някой натрапник, или гост, или какъвто и да е при наличие на външно прозорче няма да се сети да погледне през него! Сърцето на Кристина отново подскочи. Тя се взираше в тъмнината, идваща отвън.
   ... ДУМ, ДУМ, ДУМ... - вратата се огъваше леко под напора на силните удари. Тя гледаше към малкия отвор, но не улавяше никакво движение. След това рязко направи две крачки, застана плътно до вратата и погледна през прозорчето!
  
  Светлината, идваща от лампата в горната стая, осветяваше почти целия двор двора и тя можеше да види цялата околност около къщата. Пред вратата НЯМАШЕ НИКОЙ! Обаче страхът вместо да намалее се засили. Всичко бе прекалено шантаво, прекалено ненормално! Тя се приближи плътно до прозорчето, откъдето имаше много по-голям зрителен ъгъл и можеше да види всичко, намиращо се около вратата, но отново не видя нищо, освен тревата в двора, осветявана от светлината от горния етаж. Помисли си, че нашественикът може да се е отказал и да си е тръгнал. Надяваше се да е така. И в този миг....
   ... ДУМ, ДУМ, ДУМ... - зверската сила отново заблъска по вратата! Кристина изпищя от ужас, направи една крачка назад, но преплете краката си и падна на пода! Ножът издрънча по пода и тогава тя се сети за него. Напипа го, взе го и го насочи напред! Тя трябва да се изправи срещу това нашествие, не можеше да се намира вечно под страх и под напрежение. Навярно оня се е досетил, че може да бъде видян и да се е скрил, като е клекнал до вратата. Но защо го прави? Едва ли някой с добри намерения би се скрил. Кристина стисна здраво ножа! Трябваше да отвори вратата, каквото и да и коства това! Знаеше че неканеният гост нямаше да я остави, прекалено много време бе минало от първото почукване. Може би всеки момент ще опита да разбие тази порта . Тя трябва да го изпревари.
   Хвана дръжката със свободната си ръка и зачака. Чакаше оня да заблъска. Тогава със сигурност щеше да е пред вратата и нямаше да я изненада изневиделица! Кристина притаи дъх и зачака!Ръката, с която бе хванала ножа трепереше.
    ... ДУМ, ДУМ, ДУМ... - Кристина отново се сепна, но бързо преодоля стреса, след това завъртя ключа, натисна бравата и ОТВОРИ ВРАТАТА!

  Тя бе очаквала абсолютно всичко, страха, които изпитваше през тези минути я бе подготвил за най-лошите и коварни гледки. Обаче това, което видяха очите й което асимилира съзнанието й я хвърлиха дълбоко в бездната на паниката и безграничния ужас! Дори не може да изкрещи, а издаде някакъв тих и сипкав звук, а космите й настръхнаха моментално от последвалото изстудяване на тялото поради сковаността, която я обзе в този миг! Защото навън НЯМАШЕ НИКОЙ! Абсолютно никой! Кристина стоеше пред вратата, парализирана от страх, неадекватна и незнаеща какво да предприеме!
  И тогава, наред с ужаса, който изпитваше, се случи нещо страховито!  Една леденостудена вълна премине през нея, сякаш от някъде се бе появил мразовит зимен вятър. Кристина бе сигурна, че нещо влезе в къщата. Нещо и подсказваше, че този импулс бе някакво призрачно и невидимо нашествие. Уплашената жена огледа още веднъж двора като продължаваше да стиска здраво ножа в ръката си и когато се убеди окончателно, че няма абсолютно никой тя се прибра вътре, като отново заключи вратата.

  Изкачи се и влезе в стаята си. Телевизорът все още работеше, като по Канал 1 течеше някакъв филм. Старите списания лежаха на леглото и разхвърляни небрежно. Тя седна върху стола, като отново се зае с предишните занимания.
  Този път обаче умът и бе другаде. Кристина бе уплашена и не можеше да се успокои, гледаше картините и статиите в списанията, но нищо не влизаше в главата й. Звуците от телевизора преминаваха през ушите, без да влизат в съзнанието й, защото мислите бяха насочени към случката преди малко и тя не можеше да се отърси от тях.
   Но думканията вече бяха престанали и във вилата отново дойде тишината! Въпреки това тя имаше чувството, че все още не се е отървала от неканения гост.
   Отвори сака и взе един плик с кафе, после от един шкаф извади малка кафеварка. После взе едно котлонче, което включи в един от контактите. Зареди кафеварката с кафе и я сложи върху котлончето. След десетина минути кафето вече бе готово и тя го поемаше на малки глътки. Сърцето и бавно влизаше в ритъм. Часовникът й показваше два и четиридесет и пет.
  Макар че се бе успокоила, все още нямаше да може да заспи. Тя загаси телевизора, легна на леглото и отново се зачете в списанията.
  От вътрешността на къщата някаква врата се отвори и затвори! Звукът се чу ясно и отчетливо и не можеше да бъде объркан с друг! Кристина се изправи и се заслуша! Отекваха стъпки! Тихи и бавни, но някак зловещи, все едно някой се промъкваше някъде. Страхът отново се завърна и я облада. Какво по дяволите се случваше тук? Защо точно на нея, защо точно тук, на това отдалечено и забравено от Бога място?  Чие е това невидимо присъствие, което бе пуснала в къщата си?
  Кристина все още се надяваше всичко това да е плод на фантазията и на случайностите. Искаше и се всичко да е някакъв кошмарен сън, от който скоро щеше да се събуди. Искаше дълго мечтаната почивката и на самотното уединено място да бъде такава, каквато трябва - без грижи, проблеми и лоши мисли.
  Вратата на стаята се отвори с трясък! В следващия миг лампата изгасна и светна! Кристина изпищя!
  Телевизорът се включи, след което пак изгасна! Прозорецът се отвори, а после се затвори силно!
    - Кой си ти? - извика Кристина, обхваната от паника и делириум.
  Списанията полетяха във въздуха и се разпръснаха във всички посоки, столът се заклати и тръгна нанякъде сам!
    - Кой си тииии? Кой си тииии? Кой си тииии? - крещеше неудържимо възрастната жена. И в този момент някакъв зловещ мимолетен спомен, свързан с това място изплува за миг в съзнанието й! Тя не се сещаше точно какъв е, но знаеше, че преди много години тук, в тази стая се бе случило нещо. Това нещо бе свързано със самата нея, но то бе толкова ужасно, че бе скрито много дълбоко в паметта и бе забравено.
  Изведнъж всичко се успокои и притихна, но лампата изгасна! Цареше пълен мрак и абсолютна тишина. Кристина също бе спряла да крещи, а се мъчеше да си спомни това, което бе проблеснало в главата й. Може би точно този отдалечен спомен бе ключът към загадката!
 
  Лампата светна и стаята отново се появи пред очите й! Но този път тя НЕ БЕ САМА! Пред леглото и стоеше ЧОВЕК! Лицето му бе обрасло с гъста сплъстена брада, а разрошената му сивкава коса стърчеше във всички посоки! Пътят за бягство през вратата бе блокиран! Тя гледаше към странника, а той и отвръщаше с втренчен и страховит поглед!Човекът и бе познат, много познат, но все още не се сещаше откъде! Знаеше само, че е свързан със зловещия спомен, който се мъчеше да се покаже!  Мислите и трескаво препускаха в миналото въпреки неимоверния страх, който я завладя. И изведнъж си спомни всичко! Това бе дядо и! Това бе НАЙ-ЛОШИЯ ЧОВЕК, когото познаваше и за когото никога не искаше да се сеща!
  Тя го бе убила! Бе го цапардосала с тежката ютия по главата, той бе паднал и бе умрял на място! Защото той искаше да я изнасили, искаше да се изгаври с нея!

  Тогава Кристина бе на девет години и беше дошла тук с родителите си и с лошия си дядо, когото мразеше. Спомни си че бе заспала точно тук и когато се събуди дядо и бе до леглото и. Тя не можеше да понася острия му кръвнишки поглед,с който го гледаше. Той протегна грубите си и космати ръце към нея и започна да я опипва. Кристина пищеше, но никой не я чуваше! "Майка ти и баща ти отидоха за гъби и няма да се върнат скоро, сега сме само аз и ти! Спокойно, ще ти хареса, ще видиш че е хубаво!" - говореше й той с мазния си глас. Накрая стовари тежкото си и мръсно туловище върху нея. Тя крещеше и ръкомахаше безпомощно, но тези крясъци не отблъскваха дядо и, а сякаш му даваха нова енергия! Ръката и бе протегната и тя напипа тежък предмет! Това бе голямата желязна ютия! Хвана я за дръжката, стисна я здраво, вдигна я и замахна със всичка сила към главата на изверга.  Чу се глух звук и тялото на стареца падна безпомощно на земята. После бе прекарала цял час с трупа на дядо си, крещейки като луда. Когато родителите и се върнаха те установиха, че старецът е умрял. Но тя бе толкова уплашена, че не можа да обясни на родителите си какво бе станало и те приеха че смъртта е естествена! И на никого не каза за случката, даде си воля да я забрави, скъта я и я заключи навътре, навътре в съзнанието си. До този момент!
 
  Старецът стоеше безмълвно пред леглото й така, както бе стоял преди петдесет години! Безграничният ужас напираше в нея, цялото и тяло трепереше от вибрациите на стреса и страха! Погледът на възкръсналия изрод бе същият, като в онзи злокобен ден – мръсен, долен и лукав! Кристина седеше неподвижно на леглото и го гледаше със застинало изражение!
  Той се размърда и тръгна към нея! Спря се точно над нея, като сведе глава и я погледна с уродливия си поглед в широко отворените й очи!
   Кристина усети внезапен и много силен УДАР в главата, след което се търколи и падна на пода! Притъмня и пред очите, погледът и се замрежи! Нещо я блъсна в корема! Веднага след това почувства пареща болка на това място и след малко усети как по дрехите й се стича нещо топло! Знаеше че това е изтичащата от тялото и кръв! Краката и се разтвориха сами, дрехите и се скъсаха и някакъв невидим предмет навлезе грубо във влагалищните и органи! Свирепият враг я изнасилваше и убиваше!
   Погледът и бе мътен и размазан, не можеше да види нищо пред нея, освен някаква движеща се сянка! Сигурна бе, че скоро ще умре, но вече не се страхуваше, защото бе изпаднала в нивото на абсолютния шок!
  Почувства зверски блъскания в стената, като дишането й секна! Усещаше че се издига, че лети във висините! ТЯ УМИРАШЕ! Старият изверг си бе отмъстил по чудовищен начин!